Решение № 84 от 19.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велики Преслав, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200211 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на възизивна жалба от М. Б. М. с ЕГН **********, с адрес с.*****, чрез пълномощник адв.В. Н. от ТАК срещу Наказателно постановление №26-017/02.06.2025 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“със седалище гр.Бургас при ИАРА.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Твърди се че дори да има извършено такова, то същото е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържат жалбата, сочат гласни доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изпраща представител – пълномощник Началник сектор РК-Централен Дунав гр.Русе, с юридическо образование, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 22.04.2025г. в 3.30 часа служителите на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-Шумен- свидетелите С. С. и Б. Б. извършили проверка на яз.“Тича“, в района на с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен. Проверката започнала по сигнал на ЕЕН 112, като след получаване на сигнала С. С., П.К., Б. Б. и П.П.-всички служители на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-Шумен, отишли до посоченото в сигнала място, 1 като първо установили л.а.“Фолксваген голф“, в който видели лодка, която била мокра. Този автомобил бил служебно познат на служителите на ИАРА, както и собственика му М. М., който бил предупреждаван от същите да не извършва риболов, поради забраната. Пред този автомобил бил паркиран още един автомобил, в който имало лонглини- за поставяне на уловена риба.

Служителите на ИАРА останали прикрити да наблюдават мястото и евентуални лица, които да извършват риболов, въпреки законовата забрана за това пред процесния период. За съдействие при извършване на проверката се отзовал и Б.Г.-доброволен сътрудник на ИАРА, който с лодка откъм язовира се придвижим до мястото. Не след дълго около 10-15 минути на брега дошъл жалбоподателя с още две лица, едното от които св.Д.К.. Жалбоподателят направил опит да извади пусната във водата рибарска мрежа, но на осветлението, което другите двама негови спътници държали видял лодката в която бил Б.Г. във водата, веднага оставил мрежата и уплашени се отдалечили от брега, без да подозират, че там се намират служителите на ИАРА в служебния си автомобил. От прикритието си излезли служителите на ИАРА и след като се легитимирали започнали проверка на присъстващите лица, сред които и жалбоподателя. Жалбоподателят не носел у себе си документ за самоличност и се наложило да отиде до населеното място с автомобил и да донесе личната си карта. След като я представил на проверяващите и П.П. започнал да съставя АУАН за риболов по време на забраната за такъв, дошъл с микробус св.С.К., баща на Д.К.. С.К. започнал да се държи арогантно със служителите на ИАРА, с крясъци заповядал на жалбоподателя и сина си да се качат в микробуса и да напуснат мястото незабавно. Жалбоподателят отказал да извади мрежите от язовира. Свидетелят С. предупредил жалбоподателя за последиците от осуетяване на проверката, но въпреки това той заедно с другите две лица се качили в микробуса и напуснали мястото, като личната карта на жалбоподателя останала у служителите на ИАРА. Покъсно на 02.05.2025 г. жалбоподателя бил призован в РУ-В.Преслав, за съставяне на АУАН. За установеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.88 от ЗРА.

Нарушителят отказал да подпише акта и да получи препис от него, като отказът му бил удостоверен с подписа на двама свидетели. Въз основа акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.88 от ЗРА и на основание същата разпоредба било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на ИАРА, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.С. и Б. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът кредитира показанията на св.Д.К. и С.К., в частта, в която посочват ме са се намирали на процесната дата и час на брега на язовира, че там съща са били и служителите на ИАРА, които са извършвали проверка, в останалата им част, в която заявяват че са се разхождали безцелно на брега в 03.00 часа сутринта, в тъмно и студено време, че не са разбрали служебното качество на служителите на ИАРА и че се извършва проверка, същите са изолирани не кореспондират с кредитираните показания на останалите свидетели, писмените доказателства по делото и предвид близките й отношения с жалбоподателя ги приема за изцяло заинтересовани от изхода на делото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

2

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91, ал.2 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-406/01.04.2022 г. на министъра на ЗХ.

Съгласно чл. 88 от ЗРА: Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 лв до 2000 лв. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, жалбоподателят е препятствал проверката, като не е останал на място до приключването й, а е напуснал преди приключване на проверката с неустановен автомобил управляван от св.С.К..

Жалбоподателят независимо, че е бил уведомен от служителите на ИАРА за служебното им качество, като същите са били и със служебен автомобил блиндиран с инициалите на органа, бил уведомен че се извършва проверка и че ще му бъде съставен АУАН е напуснал мястото на проверката, с което нарушителят демонстрира незачитане на установения правов ред. В настоящият случай по този начин, жалбоподателя е осуетил проверката. Така описаното нарушение се субсумира под фактическия състав на посочената като нарушена правна норма. От тълкуването на тази норма се налага извода, че следва да е налице такова пряко и непосредствено действие или бездействие на нарушителя, което да препятства проверките на контролните органи в момента на извършването им. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че именно жалбоподателя е осъществил деянието, което му е вменено във вина.

Ирелевантни за нарушението са обстоятелствата дали жалбоподателя извършвал риболов.

От доказаните от обективна страна действия се установява, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението с пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване, т.е знаел е че като напусне местопроизшествието, ще попречи на извършване на проверка от служителите на ИАРА и е искал да препятства същата. С оглед на това правилно е бил санкциониран с предвиденото административно наказание глоба. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1000 лв. до 2000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1000 лв., с което са спазени изискванията на чл.

27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на 3 действия по препятстване на проверката, за неоснователно.

Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено, като се има предвид характерът на този вид нарушения и евентуалните последици, които биха могли да настъпят. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. Жалбоподателят преди датата на деянието е бил предупреден от същите служители на ИАРА да не извършва риболов през периода на забраната. По делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя в този смисъл за неоснователно.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемата страна чрез пълномощника не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-017/02.06.2025 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ със седалище гр.Бургаспри ИАРА, с което на М. Б. М. с ЕГН **********, с адрес с.***** , за нарушение по чл.88 от ЗРА на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________

4