Решение № 3522 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3522 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110201091 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-002859 от 11.03.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на А. Г. С. е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.

2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното:

1 и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 13.01.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 16.12.2022 г., около 10:09 часа, в гр. София, по бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от бул.

Владимир Вазов към ул. Околовръстен път, управлява лек автомобил Ауди с рег. № СВ *** НК, като до номер 326 (магазин Хонда), водачът се движи със скорост от 106 км/ч (измерена скорост 109 км/ч и отчетен толеранс в полза на водача – 106 км/ч), при ограничение на скоростта – 50 км/ч, въведено с пътен знак в населено място – нарушение чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: от писмените доказателства по делото (на л. 14-32, л. 43 и сл. от делото). От записите от мобилната камера и попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП, се установява, че на възведените време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил със скорост от 106 км/ч (след приспадане на съответния толеранс е приета за наказуема скорост 106 км/ч, въпреки, че на камерата е отчетена скорост от 109 км/ч), при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 в населено място–50 км/ч, действащо към датата на деянието.

В същия смисъл са и приложените по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства, представляващи снимки от мобилната камера, която е била технически изправна (видно от приложените по делото документи за тези обстоятелства). Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От саморъчно подадената от жалбоподателя декларация, както и от приложените по делото фотоснимки от мобилната камера, се установява, че на процесните време и място именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като въз основа на тези доказателства правилно АНО е ангажирал 2 административната отговорност на жалбоподателя.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в същия ден, в който е бил открит нарушителя (а той е бил открит на датата на попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП), а НП много преди изтичането на 6-месеца от съставяне на АУАН. Ето защо оплакванията на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е превишил разрешената скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак и нарушението е било извършено в населено място, с 56 км/ч, (управлявал е автомобила със 109 км/ч, но с отчитане на съответния толеранс е била приета за наказуема скорост от 106 км/ч). С оглед на това, че жалбоподателят е декларирал, че е управлявал лекия автомобил и на основание чл. 188 от ЗДвП, правилно му е била ангажирана административната отговорност.

Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл– деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.

Административнонаказателното производство се е развило в съответствие с указанията дадени в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС, в което е прието, че електронният фиш се издава в едно съкратено производство, което няма състезателен характер. Поради това и с оглед ограничените възможности за защита на санкционираното лице, АНО правилно е приел, че е недопустимо издаването на електронен фиш въз основа на т.нар. мобилна камера, и в съответствие със закона е развил производството по общия ред, като е бил съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП. В 3 случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ЗДвП, според която за нарушения като процесното, за които се предвижда освен глоба и друго наказание (в случая лишаване от правоуправление на МПС), издаването на електронен фиш е недопустимо. Ето защо оплакването на жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно. Настоящият съдебен състав, намери че записите от мобилната камера, която е била технически изправна, независимо, че същата не е била надлежно обозначена, са годни доказателствени източници (в какъвто смисъл са и дадените задължителни указания в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС) и съдът ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение, наред с останалите доказателствени средства. Тук следва да се отбележи, че съгласно приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.

165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8 в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера.

Неоснователни са оплакванията на защитата и досежно това, че не са били описани точните координати на нарушението – видно от приложената снимка от камерата (л. 18 от делото), в същата са били описани координатите на нарушението, поради което това възражение се опровергава от доказателствата по делото, поради което беше отхвърлено от съда.

При реализацията на административно-наказателната отговорност АНО е наложил предвиденото в закона наказание (чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП), което е с абсолютно определен размер, поради което същото не следва да бъде намалявано.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че деецът е превишил с повече от два пъти разрешената скорост) и на нарушителя, както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление като правилно - законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива не са били претендирани от АНО, поради което и съдът 4 не дължи произнасяне в този смисъл.

Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-002859 от 11.03.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на А. Г. С. е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.

2 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5