Решение № 218 от 15.05.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е гр. Ловеч 15.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1841/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против З.А.И. за установяване на вземания по заповед за изпълнение.

Твърди се, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника е постигнато съгласие и сключен договор от разстояние чрез средства за комуникация. По силата на договора на ответника е отпуснат кредит в размер на 857,76 лв., който той се задължил да върне за срок от 360 дни, ведно с възнаграждение от 201,38 лв. Преди сключването на договора се твърди, че ответникът се е запознал с преддоговорната информация за предоставяне на финансови услуги от разстояние, приел е условията на индивидуалния договор, Тарифата и общите условия. Наред с това, между ответника и „Фератум Банка“ ЕООД е сключен договор по силата, на който „Фератум Банка“ ЕООД се е задължил да гарантира изпълнението по договора за кредити, сключен от ответника, срещу заплащането на такса от 616,00 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане по договора. Поради забава връщането на вземането по договора за кредит с 20 дни след падежа е начислена такса за просрочие в размер на 100,00 лв.

Изпълнение по договора е предложено от гаранта „Фератум Банка“ ЕООД, който е встъпил в правата на „Фератум България“ ЕООД. Между „Фератум Банка“ ЕООД и ищеца е сключен договор за продажба на вземания, с който в полза на ищеца са прехвърлени вземания срещу ответника по договор за кредит и договор за гаранция. Твърди се, че по договора длъжникът е предложил изпълнение за сумата от 75,14 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания в размер на 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2015 г. до 26.08.2016 г., 100,00 лв. – административни такси за събиране на вземането;

616,00 лв. – такса за гаранция, 40,71 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 2708.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноските, сторени в производството по издаване на заповед за изпълнение и в това по установяване съществуването на вземания по заповед за изпълнение.

В депозиран по делото отговор особения представител на ответника оспорва той да е уведомен за продажбата на вземанията по договора в полза на ищеца.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител и не излага становище по същество.

В хода на производството ответникът се представлява от назначен му от съда особен представител – адв. Д., която по същество излага становище за неоснователност на заявените претенции и развива съображения в подкрепа на тезата си.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадена заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е образувано ч. гр. д. № 966/2018 г., по описа на РС Ловеч, по което против З.А.И. е издадена заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл. 410/28.05.2018 г. Със заповедта е разпоредено И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД сумата от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2015 г. до 26.08.2016 г., 100,00 лв. – административни такси за събиране на вземането;

616,00 лв. – такса за гаранция, 40,71 лв. – обезщетение за забава за периода 2708.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането и 84,81 лв. – разноски. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

От ангажирана по делото разпечатка на електронен документ е видно, че на 09.01.2015 г. З.А.И., с посочени лични данни, е завила от IP адрес 93.123.49.122, заем в размер на 857,76 лв. за срок от 360 дни, при лихва от 184,00 лв., с гаранция в размер на 616,00 лв., с начин на плащане чрез Изи пей. В разпечатката се посочва, че заема е потвърден на 09.01.2015 г. с SMS към клиента, с датата на трансфер към „Фератум банк” на 16.12.2016 г.

От ангажираните общи условия към договор за гаранция се установява, че те се прилагат към договори за гаранция, сключвани между Фератум Банк Лимитид и клиенти, като по силата на тях, Фератум Банк Лимитид се задължава, под формата на поръчителство, да изпълнява задълженията по договори за потребителски кредити между клиента и „Фератум България” ЕООД, като те са неразделна част от договора за гарнация. Гарантът /партньорски офис или търговски агент/, който действа от името на банката, се задължава да предостави преддоговорна информация по ЗПФУР и ЗЗП на своята електронна страница, на посочен от клиента електронен адрес, писмено – на хартиен или друг траен носител, като получаването ѝ се удостовери постановения начин на комуникация. По договора гарантът се задължава да предостави гаранция под формата на поръчителство, като обезпечи изпълнението по договор за потребителски кредит при същите условия, при които се е задължил той, вкл. лихви, в това число мораторни, такси и разходи по събирането на кредита.

Гаранцията се предоставя при подадено искане за гаранция. Искането може да се подаде на електронната страница на кредитор /www.ferratumbank.com/, в партньорски офис или чрез посредничеството на търговски представител. За да се пристъпи към сключването на договор гарантът трябва да е одобрил предоставянето на гаранция на клиента и да го е информирал за това по един от следните начини: чрез изпращане на SMS на идентификационен номер на потенциалния клиент с информация за начина, по които клиентът може да заяви съгласие за конкретните условия на гаранцията и Общите условия; чрез изпращане на електронния адрес на клиента на общите условия на договори и индивидуалния код за потвърждение; чрез партньорски офис, търговския представител, които предоставят хартиен или друг траен носител на конкретните условия на договора и общите условия към договора.

След одобрение от страна на гаранта клиентът изразява съгласие за сключване на договор за гаранция и съгласие с общите условия по едни от следните начини: чрез изплащане на SMS със съдържание „FER PRIEMAM”; чрез попълване на код да потвърждение на интернет страница www.ferratum.com; чрез подписване на всяка страница на два екземпляра от договора и общите условия към него, предадени в партньорски офис или на търговски представител. По договора клиентът трябва да заплати такса за предоставената му гаранция, чиито размер се определя в индивидуалния договор. Тя се заплаща на равни месечни вноски, дължима на падежа на всяка вноска, посочена в погасителния план, предоставен по договора за гаранция. При предложено изпълнение по договора за кредит от гаранта той има право на регрес срещу клиента, но не и преди да е настъпила изискуемостта на главното вземане. Гарантът има право да прехвърли правата си в полза на трети лица без съгласието или съдействието на клиента, като се приема, че клиентът дава съгласие за това със сключването на договора.

По делото е допуснато и изслушано заключение на вещото лице икономист. Същото е изготвено след проверка в счетоводството на първоначалния кредитор /”Фератум България” ЕООД/ и ищецът. От проверката в счетоводството на ”Фератум България” ЕООД - дружеството, за което се твърди, че е отпуснало кредита на ответника, се установява, че в счетоводството му е открита партида на името на ответника. По нея е заведено задължение в размер на 857,76 лв. – главница и 201,38 лв. – договорна лихва по договор за кредит № 299556 и гаранция в размер на 616,00 лв. Взети са счетоводни операции за превод на сумата от 857,76 лв. чрез Изи пей. На вещото лице е предоставен разпечатка на погасителен план, съгласно който сумата по кредита/главница, договорна лихва и гаранция/ следва да се погаси на 12 вноски с падежи 27/28 число на месеца до 26.08.2016 г., всяка в размер на 138,14 лв.

По партидата е постъпило изпълнение за сумата от 75,14 лв. Средствата са постъпила по сметка на ”Фератум България” ЕООД в „Банка ДСК” АД. С тези суми са погасени вземания в размер на 57,76 лв. – главница, 17,38 лв. – договорна лихва.

По партидата, като непогасени са останали вземания в размер на 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва; 100,00 лв. – съгласно чл. 10 /т. 1-8/ от общите условия за изпадане на кредита в забава; 616,00 лв. – такса за гаранция и 40,71 лв. – обезщетение за забава. На вещото лице не са предоставени индивидуален договор /на хартиен носител или в електронен вид/ и договор при общи условия; не са ангажирани доказателства относно извършения превод на сумата по кредита към ответникът, относно основанието за начисляване на административни такси, такса за гаранция, данни за погасяване на задължението по кредита от гаранта, респективно момента на предложеното изпълнение. При разпита вещото лице уточнява, че счетоводно са отразени момента на възникването на задължението при първоначалния кредитор - 01.09.2015 г. и датата на цесията – 01.12.2017 г. Само тези дати са отразени в счетоводството, а в самата партида е отбелязано, че кредитор по вземанията е „Фератум банк”. Тези записванията са направени при „Фератум България” ЕООД.От счетоводните записвания не може да се установи на коя дата гаранта е погасил задължението. Единствената следа е, че „Фератум България” е престанал да го води на отчет, поради погасяване, без данни относно момента, в който е предложено изпълнение. С оглед тази счетоводна информация вещото лице е направило извод, че счетоводството на ”Фератум България” ЕООД не е водено редовно. В счетоводството на ищеца, въз основа на договор за цесия, със страни ищеца и „Фератум Банк”, са заведени вземания срещу ответника И. по договор № 299553. Задължението правилно е заведено в счетоводството на ищеца въз основа на договора за цесия.

Между „Фератум Банк” и ищецът е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който първият прехвърля на втория кредити, отпуснати от „Фератум България” ЕООД в български лева, за български клиенти, живеещи в България, прехвърлени срещу гаранционно плащане от „Фератум Банк”, включващи главница, лихви и такси, 120 дни след датата на падежа им. Кредитните отписвания са колективно посочени като портфейл, включващ 1965 бр. „Кредити на вноски” с номинал от 2 459 088,46 лв. /главница, лихви и такси/ и 3 279 бр. „Заеми до заплати” с номинална стойност от 1 210 491,72 лв. /главница, лихви и такси/ с датата на прехвърляне 01.12.2017 г., срещу заплащане на договорена цена. В договора е уговорено, че с подписването му продавачът потвърждава извършената цесия и овластява купувачът да уведомява длъжниците от името на продавача за цесията, както и че плащанията трябва да извършва по сметка на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, а не на Фератум. Договорено е че, портфейлът, с индивидуалните дългове и информация, необходима за събиране на всеки дълг, е посочена в приложение към договора. Препис от приложените не е представен към договора.

В ангажиране по делото изявление от „Фератум Банк” е потвърдено прехвърлянето на вземания по договор за придобиване от 01.12.2017 г., сключен с „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД, индивидуализирани в приложение, неразделна част от него. Представено е пълномощно, с което „Фератум Банк” овластява „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжниците по всички вземания на дружеството, които са цедирани с договор от 01.12.2017 г., индивидуализирани в приложение към него.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: