Решение № 318 от 14.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. С.З., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20225501000216 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 159/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 3145/2021 г. по описа на Районен съд - С.З..

Постъпила е въззивна жалба от Б.П.П.Ф. С.А., П.,Ф. чрез „Б.П.П.Ф.

С.А.“, клон Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск срещу Ф. И. Ф. за възнаградителна лихва в размер на 3 828, 07 лв.

Въззивникът Б.П.П.Ф. С.А., П.,Ф. чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу Ф. Ф. за вземането за възнаградителна лихва в размер на 3 828,07 лв. за периода от 20.05.2017 г. до 20.10.2020 г. Не са направени доказателствени искания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия Ф. И. Ф. чрез особения му представител, в който взема становище по направените в жалбата оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и 1 първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази част. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира разноските по делото.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Ф. И. Ф. чрез особения му представител, с която решението се обжалва в частта, с която е признато за установено, че Ф. И. Ф. дължи на Б.П.П.Ф. С.А., П.,Ф. чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. сума в размер на 4 929, 35 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14017136/07.10.2016г. Счита, че дължимата главница е в размер на 3534.29 лева, която е остатъчната чиста стойност на кредита по см. На чл. 23 от ЗПК, след като се приспаднат направените от длъжника плащания в размер на 1395.06. лева. Развиват се съображения относно твърдяната материалноправна незаконосъобразност на обжалвания акт.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Б.П.П.Ф.

С.А, с който се прави искане същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. съществува вземането по договор № PLUS- 14017136, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 5015/2020г. по описа на Районен съд С.З., а именно: 4 929, 35 лв. - главница по договора за кредит, – 3 828, 07 лв. възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г., 1602,95 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният 2 установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Ответникът Ф. И. Ф. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.

По делото не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 14017136/07.10.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 5 000лв., която сума той се задължил да върне на 48 месечни погасителни вноски по 232,51 лв., при ГПР 46,67% и годишен лихвен процент 37,28%.

Съгласно т. 2 от договора „Размерът на предоставения с този Договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. С подписването на настоящия договор, Кредитополучателят дава своето изрично съгласие, от сумата посочена в поле “Общ размер на кредита”, Кредиторът да удържи следната сума и в размер и във връзка със задължение на Кредитополучателя, като тази сума ще бъде удържана и директно от Кредитора, както следва:

535.58 лв., във връзка с договор с номер CREX-13633679. Посочената сума ще послужи за пълното погасяване на задължението. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Към договора са приложени Общи условия за договора за кредит.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 5015/2020г. по описа на Районен съд – С.З., съдът е издал заповед от 04.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която длъжникът Ф. И. Ф. следва да заплати на кредитора „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. сумата от 4 929,35 лв. главница по договора за кредит; сумата от 3 828, 07 лв. възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г., сумата от 1 602, 95 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното плащане и 3 разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.

По делото е представено извлечение по кредит № PLUS-14017136, от което е видно, че ответникът е извършил плащания на първите шест погасителни вноски, което се признава от ищеца в исковата му молба.

Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна, въззивният съд е назначил съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява следното:

Съгласно представените документи от „Б.П.П.Ф.", на 10.10.2016г. с платежно нареждане № 000004165578 банката е превела по банковата сметка с IBAN: BG68STSA93000022686972 сумата 4 339, 42 лв., като е записано основание: “Съгл. договор PLUS- 14017136“.

По данни на „Б.П.П.Ф.", по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14017136/07.10.2016г. Ф. И. Ф. е погасил задължения по кредита в размер на 1395, 06 лв.

По данни на „Б.П.П.Ф." с платените от Ф. И. Ф., ЕГН ********** погасителни вноски по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14017136/07.10.2016г. в общ размер на 1395,06 лв. са погасени следните задължения: 238,65 лв. – главница, 988, 41 лв. – договорна лихва, 168 лв. застраховка.

Съгласно представените документи от „Б.П.П.Ф.", задълженията на Ф.

И. Ф. по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14017136/07.10.2016г. към 28.10.2020г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) са в общ размер на 10 437,50 лв., както следва:

4 761,35 лв. - главница

168 лв. - главница застраховка

3 828, 07 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г.;

1 680, 08 лв. - лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до 28.10.2020 г.

Съгласно представените документи от „Б.П.П.Ф.", задълженията на Ф.

4

И. Ф., ЕГН ********** по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 14017136/07.10.2016г. към 05.09.2022г. (датата на изготвяне на заключението) са в общ размер на 11360,38 лв., в т.ч.;

4 761,35 лв. - главница;

168 лв. - главница застраховка;

3 828, 07 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.10.2020г.;

2 602, 96 лв. - лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до 05.09.2022 г.

Съгласно представените документи от „Б.П.П.Ф." и в изпълнение на поставената задача, ако не следва да заплаща такса ангажимент (125,00 лв.) и застрахователна премия (168,00 лв.), с платените суми (1395,06 лв. + 125,00 лв.) от Ф. И. Ф., биха се погасили задължения посочени в таблица.

Задълженията на Ф. И. Ф., ако не следва да заплаща такса ангажимент и застрахователна премия са в размер на 9 844, 68 лв., от които: 4 704,78 лв. главница; 3591,64 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2020г.; 1548,26 лв. - лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 28.10.2020 г.

Съгласно Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14017136/07.10.2016 г. ГПР е в размер на 46,67% и в него са включени: лихвен процент - 37,28% и такса ангажимент 125 лв. По данни на „Б.П.П.Ф." застрахователната премия в размер на 1344,00 лв. не е включена в ГПР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит 5 трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..

Видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 46,67 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК . Не е ясна методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент (37. 28%) и ГПР (46. 67%) и заключението на съдебно – икономическата експертиза е видно, че застрахователна премия (1 344 лв.) не е била взета предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 46.

67% не отговаря на действителния такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ 6 информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.