Решение № 1412 от 16.11.2017, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1412 гр. Пловдив, 16.11.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,

IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2571/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по описа на ПдОС) 31216/ 17.10.2017 г., от Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр.

Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №1, чрез пълномощник юрисконсулт Р.А., против Постановление, № 468/ 12.09.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20178230400321, по описа на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823 и район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на жалбоподателя да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и да бъдат намалени таксите по ТТРЗЧСИ.

С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление, като се излагат съображения, че Община Пловдив е заплатила дълга по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Развиват се аргументи, че в разноските по изпълнителното дело, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК, не се включва адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. В условията на евентуалност се поддържа направеното пред съдебния изпълнител възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се релевират доводи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност предвид ниския обем на оказаната до момента правна помощ, както и съобразно извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане на пълния размер на дължимата по изпълнителното дело сума. Сочи се, че единствените действия от страна на пълномощника на взискателите по делото се състоят в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, която е молба е бланкетна, поради което се поддържа становище, че се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. Поддържа се аргумент, че с плащането на дълга длъжникът не е дал повод за извършване на посочените в чл.10, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения процесуално представителство, защита, съдействие или действия с цел удовлетворяване на парични вземания от страна на взискателя по изпълнителното дело, както се поддържа становище, че начисляване на разноски за водене на изпълнително дело, съставляващи извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в полза на взискателя за процесуално представителство, се следва само и единствено при възникване на основание за това.

С оглед на изложените аргументи се иска обжалваното постановление да бъде отменено, като съдът постанови решение, с което да отмени дължимостта на посочения в ПДИ адвокатския хонорар, в условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност до минималния размер от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ответниците по жалбата К.В.К., ЕГН **********, и М.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ***, с писмено възражение оспорват жалбата като неоснователна, по изложени във възражението доводи и аргументи, като молят съда жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М. Кирова, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по писмена молба на взискателите К.В.К., ЕГН **********, и М.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.М. ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 184/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по силата на който длъжникът Община Пловдив е осъден да заплати на всеки от взискателите сумата от по 42 544,43 лв. - главница, ведно със законната лихва от 01.01.2015 г. до окончателното плащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в конкретно посочена банка, както в полза на взискателите да бъдат присъдени съдебно- деловодните разноски за изпълнението и адвокатски хонорар. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, с предмет завеждане и процесуално представителство по образуваното на основание цитирания по- горе изпълнителен лист изпълнително дело, договореното възнаграждение е в общ размер от 2 572 лв., платено в брой, по 1 286 лв. от всеки от взискателите.

До длъжника Община Пловдив е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 8597/ 31.08.2017 г., с посочен размер на целия дълг от 117 582, 84 лв., от които за всеки от взискателите главница в размер на 42 544,43 лв. и законна лихва, за периода 01.01.2015 г. – 14.09.2017 г., в размер на 11 672,90 лв., и дължими разноски по изпълнителното дело в размер на 2 572 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 6 576,18 лв.

ПДИ е връчена на длъжника на

31.08.2017 г., като в срока за доброволно изпълнение, на 05.09.2017 г. е заплатена сумата от 117 393,76 лв., което обстоятелство се установява от приложеното по делото платежно нареждане.

С молба от 07.09.2017 г. длъжникът Община Пловдив е оспорил дължимостта на включеното в разноските адвокатско възнаграждение за пълномощник на взискателите, като поддържа становище, че адвокатският хонорар е извън обхвата на разноските по изпълнението по смисъла на чл.79 от ГПК. На следващо място, е оспорил, че не са представени доказателства за извършено плащане от взискателите на адвокатското възнаграждение. В условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска неговото редуциране до сумата от 200 лв., дължима само за образуване на изпълнителното производство на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като от страна на процесуалния представител на взискателя не са предприемане никакви процесуални действия освен за образуване на изпълнителното дело, респ. да бъде намален размерът на възнаграждението поради липса на правна и фактическа сложност. Направено е възражение по отношение на начислената сума за пропорционалната такса за събрано вземане по т.26 от ТТЗЧСИ, като се поддържа, че същата е дължима в размер на 6 514, 43 лв.

С Постановление № 468/ 12.09.2017 г. за произнасяне по искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК, издадено от помощник- частен съдебен изпълнител, възражението на длъжника е оставено без уважение, като е отказано да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение и на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ, за което длъжникът е редовно уведомен на 14.09.2017 г.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ Кирова на 21.09.2017 г.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата, в частта й с която се иска отмяна на обжалваното постановление относно адвокатското възнаграждение, е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е възприето общото правило, че в изпълнителното производството разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. За да не бъдат възложени разноските в негова тежест, следва да се е осъществила някоя от хипотезите по чл. 79, ал.1 ГПК, изключващи отговорността на длъжника за разноските – делото да се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или да бъдат отменени от съда. Длъжникът не отговаря за разноски, ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. При извършено плащане след образуване на изпълнителното производство, дори и в срока за доброволно изпълнение, длъжникът дължи направени от взискателя разноски във връзка с изпълнението, в това число и за заплатено адвокатско възнаграждение. Длъжникът отговоря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на фактическата и правна сложност на делото и за окончателната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (Решение № 82/ 08.05.2012 г., гр. д. 1891/ 2010 г., IV г. о. на ВКС). Взискателят като страна в изпълнителното производство има право да ангажира адвокатска защита за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, като разноските за един адвокат за сметка на длъжника. Същите се включват в разноските по изпълнението по чл.79, ал.1 от ГПК, поради което неоснователни са поддържаните в тази връзка от жалбоподателя доводи, които доводи не намират опора в закона и в установената съдебна практика. В подкрепа на казаното е и приетото по т. 6 на ТР № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, възнаграждението за един адвокат на първоначалния взискател се включва в разноските по изпълнението и се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал.1, т.1 от ГПК.

Неоснователно е поддържаното възражение, че при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, то в тежест на длъжника следва да бъде присъдено претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, дължимо само за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лв. Взискателят при образуване на изпълнително дело с предмет събиране на парично вземане поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника е в правото си да ангажира адвокатска защита за образуване на изпълнителното производство и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, като към този релевантен момент, при сключване на договора за правна защита и съдействие и съответно заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, взискателят не може да предвиди обема на изпълнителните действия, които ще са необходими да бъдат предприети за събиране на дълга. Последното изцяло зависи от поведението на длъжника в хода на образуваното изпълнително производство. Но при всички случаи фактът, че длъжникът плаща дълга в срока за доброволно изпълнение, определен от съдебния изпълнител с получаване на поканата за доброволно изпълнение, не е основание адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита да остане в тежест на взискателя, тъй като с поведението си – липсва на доброволно изпълнение на дълга до момента на образуване на изпълнителното производство, длъжникът е дал повод взискателят да предяви изпълнителния лист и съответно е станал причина за образуване на изпълнителното производство. Плащането в срока за доброволно изпълнение е доброволно изпълнение, но в рамките на вече образувано производство по принудително събиране на вземането, като за длъжника е налице интерес да плати, за да избегне реално насочване на принудително изпълнение върху неговото имущество и плащане на допълнителни разноски за това.

В настоящия случай е налице осъдително решение на въззивна инстанция, подлежащо на изпълнение, въз основа на което взискателите са се снабдили с изпълнителен лист, предявили са същият поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника по отношение на присъдените с решението суми и са сключили договор за правна помощ и защита с адвокат, с предмет образуване на изпълнително производство и процесуална защита по него, както и са заплатили в брой договореното възнаграждение при сключването на договора, които обстоятелства се доказват от представения по изпълнителното дело договор за правна помощ и съдействие, от който договор се установя както обемът на договорената адвокатска защита, така и фактът на плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като същият има характер и на разписка за получената в брой сума. Поради това договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от взискателите се дължи от длъжника. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираното от жалбоподателя Решение № 368/ 31.03.2017 г., по гр. д. № 715/ 2017 г., на IХ-ти гр. състав на ПдОС, е постановено при различна фактическа обстановка. В настоящия случай не се установяват предприети от страна на длъжника фактически действия за доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното дело и съответно не се установяват фактически действия от страна на взискателите, съставляващи отказ за оказване на необходимо съдействие и създаване на условия да получат дължимите от длъжника им суми.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06fd00fa-f9fb-455b-bbd1-0000c2b3a438