Решение № 189 от 07.03.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1768/2021
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501768 по описа за 2021 година
С Решение № 260171 от 12.07.2021г., постановено по гр. дело № 779/2018г. по описа на Районен съд – Поморие е осъдена К. В.М. да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ сума в размер от 55, 20 лева, представляваща вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г., както и сума в размер на 5, 43 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г. за периода от 01.01.2018г. до предявяване на иска – 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 55, 20 лева, считано от предявяване на иска – 21.12.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер на главницата от 110, 40 лева до претендирания размер от 447, 38 лева, както и за разликата над уважения размер на лихвата от 5, 43 лева до претендирания размер от 64, 38 лева.
С цитираното решение е отхвърлен иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за осъждане на К. В.М. да заплати на ищеца сума в размер на 1 118, 44 лева, представляваща годишна такса за 1 управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2017г., сума в размер на 160, 94 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2017г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2018г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 262239/04.08.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от Етажната собственост на „Феста апартмънтс Поморие“, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени заявените претенции и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове.
В жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон – неправилен е извода на съда, че не следва да се прилага като противоправно решението на ОС на ЕС на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ от 12.11.2014г. за определяне размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016г. и за 2017г. В жалбата се посочва, че този извод е обусловен от неправилното приложение на практиката на ВКС и поконкретно – Решение № 313/07.04.2019г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа на ВКС, тъй като не е налице нито една от изброените от ВКС хипотези, при които се приема, че решението на ОС на ЕС преустановява своето действие – решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. не е отменено по съдебен ред, за процесния период от време не е прието ново решение на ОС на ЕС, по силата на което предходното преустановява своето действие и то не е отменено като материално незаконосъобразно, последващо решение на ОС с идентично съдържание.
От друга страна – в жалбата се посочва, че не е налице нито една от предпоставките, които приема ВКС на РБ в своето решение относно невъзможността да бъде прилагано решение на ЕС когато е отменено последващо нейно решение – първата е последващото решение да бъде отменено като материално незаконосъобразно и втората е да има идентичност между двете решения. Посочва се, че в процесния случай не е налице нито една от тези предпоставки – няма последващо решение по въпроса за размера на разходите за управление и поддръжка отменено като неправилно, 2 постановено в противоречие със закона, съответно – липсва и отменяно такова с идентично съдържание, а решенията от 29.06.2017г. са отменени на процесуално основание, а не като неправилни и постановени в противоречие със закона. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че следва да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка на общите части като недължими, поради липса на действащо за периода решение на ОС на ЕС, а основание за уважаване на иска за присъждане на етажни разходи е качеството на собственик на ответника – задължението на етажните собственици за заплащане на етажни разходи възниква по силата на закона дори и без наличието на решение на ОС, ако се установи качеството на собственик на ответника искът е основателен, тъй като с решението на ОС се определя единствено размера на претенцията. В случай, че не е установено съществуването на акт на колективния орган на етажната собственост или такъв не е събран по делото, следва да бъде приложено правилото на чл. 162 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени заявените претенции.
Ответната страна по въззивната жалба – К. В.М. - гражданин на Р.
Ф. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя назначен особен представител – адвокат Бойчев оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно кумулативно съединени иска от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, 3 представлявана от Управителя на ЕС Мартин Чолаков и с административен адрес – гр. П., ул. „К. Б.“ № * против К. В.М. – гражданин на Р. Ф., роденa на ***г., с адрес по регистър Булстат – гр. П., п.к. **, обл. Б., ул. „К.Б.“ № *, бл.
*, ет. *, ап. *, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати следните суми, дължими за апартамент *, находящ се в бл. *, ет. * на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, както следва:
- 571, 85 евро, равняващи се на 1 118, 44 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
- 82, 29 евро, равняващи се на 160, 94 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 571, 85 евро за периода от 21.07.2017г. до предявяване на исковата молба – 21.12.2018г.;
- 228, 74 евро, равняващи се на 447, 38 лева, представляваща вноска във Фонд „Ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
- 32, 92 евро, равняващи се на 64, 38 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 228, 74 евро за периода от 21.07.2017г. до предявяване на исковата молба;
- законни лихви върху описаните задължения от момента на предявяване на исковата молба – 21.12.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се посочва, че на 12.11.2014г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ и по силата на т. 2 от дневния ред е взето решение, с което е определена годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер на 9 евро на кв.м. В исковата молба се посочва, че на 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС, на което Етажната собственост е взела решение за определяне на годишна такса за управление и поддържане на общите части за 2017г. в размер на 5 евро на кв.м., а по силата на т. 7 е взето решение за учредяване на Фонд „Ремонт и обновяване“ с годишна вноска в размер на 2 евро на кв.м. В исковата молба се твърди, че ответната страна – К. М. е собственик на самостоятелен обект, представляващ апартамент * с идентификатор ***, находящ се в бл. *, на първо ниво в комплекс „Феста 4
Апартмънтс Поморие“ с административен адрес – гр. П., ул. „К. Б.“ № *, със застроена площ от 77, 15 кв.м., 37, 22 кв.м. общи части – общо 114, 37 кв.м. и за 2017г. не е заплатила дължимите разходите за поддръжка на етажната собственост, въпреки, че задълженията й са възникнали и са станали изискуеми.
С Определение № 209 от 11.04.2019г., постановено по гр. дело № 779/2018г. по описа на Районен съд – Поморие е спряно производството до приключване на производствата по гр. дело № 737/2017г. по описа на Районен съд – Поморие и въззивно гр. дело № 100/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас и впоследствие – на 13.08.2019г. с Определение № 448, постановено по гр. дело № 779/2018г., съдът е възобновил производството по делото.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна е посочила, че предвид обстоятелството, че с постановените решения (цитирани по-горе) са отменени всички решения на ОС на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, проведено на 29.06.2017г. и се сочи, че след отмяната на описаните решения, размерът на етажните разходи на Етажната собственост следва да се определят с решението по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС на комплекса, проведено на 12.11.2014г., с което е приета годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер на 9 евро на кв.м., в рамките на която е учреден Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2 евро на кв.м.
Ответната страна – К. В.М. депозира писмен отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител, в който посочва, че по делото не се установява по безспорен начин обстоятелството, че ответната страна притежава самостоятелен обект в сградата, за която ищцовата етажна собственост претендира заплащане на претендираните суми. Посочва се, че не се установява по безспорен начин, че е изпратена фактура за дължимите суми на ответната страна, оспорена е законността на така проведените Общи събрания на етажната собственост на 12.11.2014г. и на 29.06.2017г. и не може да се приеме, че взетите решения на тези събрания са породили целените правни последици. Оспорени са и размерите на претендираните обезщетения за забавено плащане и начинът на тяхното изчисляване.
За да отхвърли претенцията за заплащане на претендираните такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС, първоинстанционният съд 5 е приел, че в случаите когато в производството по чл. 40 от ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон. В този смисъл съдът е приел, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават ищцовите претенции няма действие за процесната 2017г., тъй като таксата е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 2014г. не се прилага автоматично за 2017г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на служебната проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че същото не страда от породи, които да обусловят неговата нищожност или недопустимост. По отношение на наведените съображения за неправилност на постановеното решение, настоящата инстанция съобрази следното:
На основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.