Определение № 278 от 24.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102062 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П.

П., чрез адв. К. против решение № 46/09.02.2023 г. по в.гр.д. № 638/2022 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която като е потвърдено изцяло решение № 130 от 27.05.2022 г. по т.д. № 1150/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, предявените от касаторите против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове по чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 140 000 лв. по отношение на Й. И. П. и за разликата над 65 000 лв. до пълните предявени размери на частичните искове от 130 000 лв. по отношение на К. И. П., П. П. П. и Р. П. П., които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. П. П. в резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., ведно със законната лихва от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – 1 чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди от ПТП поради нарушение на правила различни от правилата за движение, чието нарушение винаги предпоставя ПТП; 2/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди от ПТП поради нарушаване на задължения по длъжностна характеристика по трудов договор, които не са свързани с правила на движение и сами по себе си не предпоставят ПТП; 3/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди на ПТП заради изпълнение на дейност извън длъжностната характеристика по трудов договор, за поведение различно от конкретни обективни действия/бездействия, допринасящи настъпването на вредите;

4/Само присъствието на едно лице на мястото на събитието може ли да представлява допринасящо поведение и да се отчете като съпричиняване; 5/ За вреди от ПТП, за да се приеме и отчете съпричиняване от пострадал, трябва ли поведението му да е свързано с нарушаване на правила за движение или може да се отнася до всякакви други правила, без връзка с правилата за движение; 6/ Длъжен ли е ответникът да докаже въведено възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване; 7/ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне размера на обезщетението на увредения за вредите от деликтаевентуално нарушаване на правила, напълно различни от правилата за движение, може ли да е в причинна връзка с ПТП; 8/ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици; 9/ Само по себе си нарушението на установените правила, различни от правилата за движение по пътищата, основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредите; 10/ Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, които нормативно са му вменени в 2 задължения, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.; 11/ При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението; 12/ Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; 13/ Липсата на осъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на наличните по делото доказателства, представлява ли съществено процесуално нарушение; 14/ Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила. По първата група въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и по втората група въпроси относно начина на доказване на факта на съпричиняване и за задължението на съда при отчитане степента на съпричиняването да съпостави поведението на делинквента с това на пострадалия, както и степента на вина на всеки от тях, се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/.

Третата група въпроси, касаещи задълженията на въззивния съд по чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК при постановяване на въззивното решение, също са повдигнати в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС – т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т.12 и т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като се твърди, че изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице са явно необосновани.

Ответникът по жалбата – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез адв. Х., е депозирал отговор на касационната жалба, в който са изложени подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Заявява и становище за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.

За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е 3 споделил изводите й, че в конкретния случай са налице всички елементи на фактическия състав на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени от застрахованото лице на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, както и изводите относно размера на дължимото обезщетение за репариране на търпените от ищците неимуществени вреди, а именно в размер на 140 000 лв. за преживялата съпруга и по 130 000 лв. за низходящите на пострадалото лице, както и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от последното в равна степен с водача на трактора, т.е. в размер на 50%. При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът е приел, че местоположението на пострадалия при ПТП, а именно в ремаркето на трактора в процес на разтоварване на продукцията, е технически недопустимо, което е и причината да не могат да бъдат избегнати неблагоприятните за пострадалия последици в резултат на инцидента, т.е. че до последния не би се стигнало ако пострадалият не е бил в ремаркето по време на разтоварване, а на безопасно от трактора разстояние.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд формулираните от касатора въпроси, не обуславят допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

4

Първата група въпроси, които макар и зададени под различна формулировка, се свеждат до въпросите относно характера на съпричиняването, за неговото доказване в процеса и определянето на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента покриват общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но нямат претендираното от касаторите значение, тъй като по отношение на същите не е налице сочения допълнителен критерий. По тези въпроси е налице многобройна константна съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, според която принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на делинквента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно, като релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с поведението на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Няма спор в съдебната практика, че съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпване на вредите, предизвиквайки по този начин, както самите вреди, така и последиците от тях, независимо дали е действал или бездействал противоправно и виновно. За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда. Съгласно т.7 на ППВС № 17/1963 г. предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане са две: допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вина на пострадалия.

Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва определени неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в намаляването на 5 обезщетението за вредите, настъпили вследствие на непозволеното увреждане, като законът не определя изрично начина, по който следва да се извърши намаляване на обезщетението. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.