Решение № 143 от 14.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 280/2026
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, Милена Бориславова Рангелова, Веселин Ганчев Ганев
Цитирани разпоредби
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:
Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20265000600280 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на временно изпълняващия функциите на Главен прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 51/25г. на РС-Казанлък и отмяна на постановените по него две съдебни определения – определението с рег. № 110/01.04.26г., с което е одобрено споразумение по реда на Глава 29-та НПК и наказателното производство по делото е прекратено, и определението с рег. № 409/02.04.26г., с което е отменено определението за прекратяване на наказателното производство от състава на съда, който го е постановил.
С искането се претендира делото да бъде възобновено, а първото и второто определения - отменени поради (1) допуснато съществено нарушение на изискването по чл.
384, ал. 3 НПК за съгласие на всички страни за участие в споразумението, което водело до невалидност на одобряването на споразумението; (2) допуснато нарушение на изискването по чл. 341, ал. 1 НПК със самоотмяната на акта за прекратяване на наказателното производство след одобряване на споразумението.
При пренията представителят на АП-Пловдив поддържа претенцията възобновяване на делото, като обяви, че се присъединява към мотивите на искането. за
Защитникът на осъдения П. изразява становище, че определението за одобряване на споразумението не притежава реквизитите на валиден процесуален акт, така че не може да 1 бъде предмет на съдебен контрол включително в извънредно производство, и предлага искането на Главния прокурор да се отхвърли като неоснователно. По отношение на определението за отмяна на постановеното прекратяване на наказателното производство не взема конкретно становище. Неговият доверител обяви, че се присъединява към аргументацията и искането на своя защитник.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери, че искането е допустимо – депозирано е в срок, от субект, който има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него е посочено и обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, а разгледано по сьщество е основателно.
С първата част на необжалваемо протоколно определение с рег. № 110 от 01.04.2026 г. по НОХД № 51/25 г. на РС-Казанлък е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на Глава 29-та НПК между прокуратурата и защитата на подсъдимия Й. В. П., според което за извършени от последния престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, чл. 270, ал. 1 и чл. 343б, ал. 6 НК му е определено общо най-тежко наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С втората му част наказателното производство по делото е прекратено (на основание чл. 24, ал. 3 НПК).
Определението за одобряване на споразумението, подписано в ЕИСС от съдебния състав, е вписано в съдебния протокол и е подписано от участвалия в споразумението прокурор. Подсъдимият е отказал да подпише протокола, защото решил, че не е съгласен с фиксирания строг режим. Защитникът му адв. З. също не е положил подпис. Книжният носител не е подписан и от съдебния състав.
След приключване на съдебното заседание съдът е открил ново такова, на което е изслушал обяснението на подсъдимия за отказа му да участва в споразумението и е постановил второ определение – с рег. № 409/02.04.2026г., с което е отменил (т.е.
„самоотменил“) споменатото прекратяване на наказателното производство.
При тези данни иницииращото искане е основателно.
Първоинстанционният съд е одобрил споразумение за решаване на делото, въпреки че подсъдимият е отказал да подпише съдебния протокол, в който вписал съдържанието на окончателното споразумение. С това е допуснал претендираното съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 НПК.
Подписът на подсъдимия е материализираният израз на неговото съгласие и доброволно волеизявление за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Липсата на подпис е недвусмислен израз на липса на съгласие, т.е. на основен конститутивен елемент на процедурата.
Съдебната практика последователно приема, че подписването на споразумението е удостоверяване на реализираната процесуална възможност и потвърждение, че подсъдимият е с ясно съзнание за правните последици на споразумението, които са равни на влязла в сила 2 присъда. Като е одобрил споразумението въпреки изричния отказ на подсъдимия да го подпише, съдът е постановил своя акт при фундаментален порок, който налага неговата отмяна.
След като незаконосъобразно е одобрил споразумението, съдът е постановил в същото заседание определение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 24, ал. 3 НПК. Впоследствие, осъзнавайки порока, е "самоотменил" това определение, допускайки второ съществено нарушение на процесуалните правила. Определението за прекратяване на наказателното производство е акт, който попада в обхвата на чл. 341, ал. 1 НПК. Тези актове подлежат на инстанционен контрол по реда на Глава двадесет и първа от НПК, т.е. не могат да бъдат ликвидирани от съда, който ги е постановил. С постановяването на прекратителното определение съдът се е десезирал по делото, като е загубил правната възможност да го изменя или отменя. Постановената от него отмяна на собствения си прекратителен акт е в пряко нарушение на принципа за стабилност на съдебните актове.
Това нарушение допълнително обосновава необходимостта от намеса на апелативния съд за въвеждане на ред в производството.
Поради изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде уважено, като на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК бъдат отменени коментираните определения, след което делото бъде върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. На това заседание следва да бъде извършена цялостна проверка на подготовката на делото, респ. да се обсъди наличието на основания за разглеждане по реда на особените правила, включително и по Глава двадесет и девета от НПК.
*
Становището на защитата, че искането за възобновяване следва да се отхвърли поради липса на предмет, тъй като нямало постановен валиден съдебен акт, е неоснователно.
Както правилно отбеляза представителят на АП-Пловдив, българското наказателнопроцесуално право не познава категорията „несъществуващ съдебен акт“ като самостоятелен правен институт, който да изключва възможността за контрол. В него не е визирано касационно основание „нищожност“ или „недопустимост“ (за разлика от други процесуални закони). Дори най-тежките пороци (а липсата на съгласие на подсъдимия за участие в споразумение се категоризира като такъв), попадат във формулата „съществено нарушение на процесуалните правила“ по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдебната практика приема, че дори акт, който „би бил нищожен, ако имаше такова понятие в наказателния процес“, подлежи на отмяна по предвидения в закона ред, а не се третира като юридическо нищо – вж. например Решение № 243 от 2009 г. на ВКС.
И още: двете порочни определения са обективирани в съдебен протокол и носят подписа на съдебен състав, следователно създават опасна привидност, че е налице валидно властническо волеизявление. Тази привидност трябва да бъде отстранена чрез предвидените в закона процедури, за да се защити правната сигурност. Игнорирането на тези актове би означавало да продължат да съществуват в правния мир, блокирайки развитието на процеса.
3
Приемането на тезата на защитата би довело до процесуален абсурд и отказ от правосъдие, тъй като делото би останало в състояние на правна несигурност, без законов път за продължаване на производството.
По изложените съображения и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 51/25 г. по описа на РС - Казанлък; ОТМЕНЯ произнесените по него определение с рег. № 110 от 01.04.26 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и наказателното производство е прекратено, и определение с рег. № 409/02.04.26г., с което е отменено определението за прекратяване на наказателното производство, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4