Решение № 22937 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22937 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110108966 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 134545/15.04.2025 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу К. Й. И., с ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 1410.69 лева, представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к.

**********, аб. № ********, формирана, както следва: 1/ сумата от 1133,10 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 253,88 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1133.10 лева за период от 15.08.2022 г. до 07.02.2025 г., 2/ сумата от 18,18 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 5,53 лева – обезщетение за забава върху сумата от 18.18 лева за периода от 16.02.2022 г. до 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба - 14.02.2025 г. до изплащане на вземанията.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период 1 топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к.

**********, аб. № ********, ****** придобит по наследство от баба и дядо по право на заместване от бащата на ответницата, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава.

С исковата молба са представени: удостоверение за идентичност на административни адреси, молба за откриване на партида, списък на живущи, заповед за определяне на недвижим имот в обезщетение, договор между СЕС и ФДР със списък и протокол от ОС на СЕС, два броя общи фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.

С писмо от СО е представено и удостоверение за наследници на К. И.

М.. От съда са изискани служебно справки за родствени връзки на лицата К.

И. М. и Л.А.И., както и на ответницата К. Й. И..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. Т. Д., е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, като се оспорва наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество.

Оспорва като недоказано ищецът да е доставял топлинна енергия до процесния недвижим имот. Посочва, че по делото няма представени отчетни документи или други доказателства, от които да се установят реалните количества доставена топлинна енергия и топла вода за битови нужди.

Оспорва се дължимостта на такса за дялово разпределение и реално извършване на такова. В тази връзка се оспорва и наличието на договор между СЕС и ФДР и между ФДР и ищцовото дружество.

Прави възражение за давност по отношение на част от главниците и обезщетенията за забава. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски по делото.

С определение № 32616/04.08.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и протоколи за отчет.

В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

2

Ответницата К. Й. И., чрез адв. Д. изразява становище за за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Видно от заповед 2927/25.06.1975 г. на лицето К. И. М. е определено да получи в собственост като обезщетение жилище – апартамент № ***********, гр. София.

Съгласно удостоверение за идентичност на админстративни адреси, издадено от ГИС София, стар адрес: гр. София, ж.к. ********* представлява актуален административен адрес: гр. София, ж.к. ************.

Видно от молба от 03.11.1988 г. лицето Л.А.И., с адрес: гр. София, ж.к.

**********, ****** същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида на нейно име за имот с адрес: гр. София, ж.к. **********, ****** – при двама потребители. Уточнява се, че до момента партидата е била на името на съпруга й Й.К.И.., който обаче е починал, и именно затова жилището вече се обитава от две лица. Подписът в декларацията не е оспорен.

От общи фактури за отчетен период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. се установява, че и двете фактури са на името на лицето Л.А.И..

От договор между СЕС и ФДР от 27.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.09.2002 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ АД / предишно наименование – „Нелбо инженеринг“ ООД/. Последните изготвят изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС имот – за апартамент № 57 е отбелязан като потребител Л.А.И., като отново подписът й не е оспорен.

Видно от документите, представени от ФДР, за първия отоплителен сезон – 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. – е осигурен достъп за отчет до имота като са снети действителни показания на уредите. През втория отоплителен сезон – 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. вече измервателните уреди на радиаторите и водомера са сменени с такива с дистанционен отчет. Уточнява се, че в жилишето има два топлинни разпределителя и водомер, като се представя сертификат за изправност на разпределителя.

3

На последно място, видно от приложено на л. 22 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 1133.110 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон – 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 516.85 лева, отразена в м. 06.2022 г. и две допълнителни изравнителни сментки за същия период в размер съответно на 6.42 лева и на 43.99 лева, отразени в м. 10.2022 г., както и изравнителна сметка за отоплителен сезон – 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 548.18 лева, отразена в м. 06.2023 г. и две допълнителни изравнителни сментки за същия период в размер съответно на 2.41 лева и на 15.25 лева, отразени в м.

08.2022 г.

Видно от справка за родствени връзки на К. И. М. същият е починал на 17.01.2009 г. като е имал съпруга Т. М.а и син Й.К.И...

Съгласно справка за родствени връзки на Л.А.И. същата е била съпруга на Й.К.И.. като е майка на ответницата по делото К. Й. И.. Видно от справката Л.А.И. е с ЕГН: ********** и е все още жива към м. февруари 2025 г. /когато е изискана справката/ като данни да е починала до приключване на устните състезания по делото не са ангажирани / извършена е и допълнителна справка от съда към датата на постановяване на решението и лицето е все още живо/.

Видно от удостоверение за наследници на К. И. М. същият е оставил за наследници – съпруга Т. Д. М.а и внучка К. Й. И.. Това е така, доколкото синът на К. И. М. и Т. Д. М.а – лицето Й.К.И.. е починал преди родителите си – на 13.02.1986 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват 4 по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /настанителна заповед/ следва извод, че действително процесният имот е собственост на ответницата К. Й. И.. Същата е едноличен собственик на имота – по силата на наследственото правоприемство от своите баба и дядо, по право на заместване от баща й. Последният от своя страна е починал преди родителите си, поради което и неговата съпруга Л.А.И. не е наследила своите свекър и свекърва.