Решение № 11591 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11591 гр. С., 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110116413 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Е.“ АД, искова молба против ЗК „Л.И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумите както следва: 7582,57 лева, представляваща 50 % от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице, сумата от 551,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.07.2021 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба – 29.03.2022 г. до окончателно изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 12.03.2018 г. в Г., гр. /АДРЕС/ е настъпило ПТП, при което водачът на влекач с рег. № РА ... ВС и ремарке с рег. № РА ... ЕЕ, собственост на „Д.Т.“ ЕООД А.И. при опит да влезе във входа на фирма „З.“ със седловия си влекач /ремарке/ при извършване на маневра назад, напред и др., не спазил необходимата дистанция и със задния ляв ъгъл на ремаркето ударил паркиралия от дясната страна на пътя лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ..., собственост на Ф.К. и причинил ПТП с материални щети. Сочи, че за събитието е съставен полицейски протокол за ПТП от полицейски участък Ашаффенбург, служба Произшествие, като бил разпитан и свидетел от органите, който потвърдил, че при извършване на маневра, товарният автомобил с рег. № РА... ЕЕ е закачил два пъти и одраскал лекия автомобил. В резултат на ПТП-то били причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ..., собственост на Ф.К., изразяващи се в повреди по лявата част на автомобила, а именно: повредени предна броня, преден ляв калник, задна лява врата и др. Излага, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на товарен автомобил с рег. № РА ... ВС и ремарке с рег. № РА ... ЕЕ, собственост на „Д.Т.“ ЕООД и управляван от А.И.. Поддържа, че на 20.03.2018 г. по ел. поща при ищцовото дружество е постъпило уведомление за щетата от представител за уреждане на претенции на територията на Г. – В.А. Г. АД, като било поискано писмено потвърждение на покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ за 1

МПС РА ... ЕЕ. С писмо от 28.03.2018 г., ищцовото дружество потвърдило застрахователното покритие за ремаркето с рег. № РА ... ЕЕ. Твърди се, че след справка в ГФ е установено, че към датата на ПТП, товарният автомобил с рег. № РА ...

ВС е имал валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което указали на В.А. да продължи с взаимно уреждане на случая 50 %/50 % заедно със застрахователя на влекача, към който било закачено ремаркето.

Излага, че впоследствие е бил уведомен от страна на представителя за завеждане на претенции В.А., че е приел пълната гражданска отговорност от застрахования (по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето) и е уредил претенцията с третото пострадало лице. Поддържа, че след постъпило искане при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 7000044616/2018 г., както и че от страна на В.А. са предоставени документи, въз основа на които с доклад по щетата от 11.10.2018 г. е прието, че стойността на обезщетението, което следва да се заплати възлиза на сумата от 7753,81 евро с левова равностойност 15 165,14 лева. Твърди се, че с две преводни нареждания от 08.10.2018 г. и 04.12.2018 г. сумата е изплатена. Развива съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Излага, че според германското право всеки от застрахователите на тегленото и теглещото превозно средство трябва да покрие по 50 % от стойността на вредите. Сочи, че на основание чл. 499, ал. 7 КЗ при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите, както и че когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, също отговарят солидарно. Счита, че със сочената разпоредба е предвидена солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на съпричинителите. Излага, че следва да намери приложение чл. 127, ал.2 ЗЗД. Сочи, че солидарността е ограничена до следващото се обезщетение и в тази връзка излага, че отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“ обхваща всички вреди, за които отговаря застрахованият.

Аргументира, че граница на отговорността са вредите, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното поведение. Поддържа, че кредиторът има право да избере кой от множеството длъжници да ангажира с изпълнение. В тази връзка счита, че с изплащане на целия размер на застрахователното обезщетение, е възникнало вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил с рег. № РА ... ВА до размера на 50 % от изплатеното обезщетение, които се равняват на сумата от 7582,57 лева. Твърди, че до ответното дружество е изпратена регресна покана, която е получена на 10.06.2021 г., но тъй като до настоящ момент сумата не била заплатена, сочи, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 10.07.2021 г., поради което и претендира законна лихва за забава от тази дата до предявяването на исковата молба в размер на 551,84 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски за производството, както и такива сторени във връзка с превод на съдебни книжа в размер на 360 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Развива подробни съображения в насока, че приложимото право е българското и по-конкретно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ, която гласи, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. В условията на евентуалност в случай че се приеме, че приложим е Регламент Рим II, 2 счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 4, ал. 2. Твърди, че претендираното обезщетение надвишава стойността на действително претърпените имуществени вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективни кумулативни съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото: 1) валидно сключен договор за „Гражданска отговорност“ по отношение на ремарке с рег. № РА ... ЕЕ; 2) валидно сключен договор за „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен автомобил/влекач с рег. № РА ... ВС при ответното дружество; 3) че в срока на застрахователното покритие по двата договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и вследствие виновно и противоправно поведение на А.И. – водач на товарен автомобил/влекач с рег. № РА ... ВС /застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“/ с прикрепено към него ремарке с рег. № РА ... ЕЕ / застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“/ е настъпило събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 50 % от риска; 4) в изпълнение на договорното си задължение да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 7753,81 евро с левова равностойност 15 165,14 лева; 5) както и че е поканил ответника да заплати половината (50 %) от изплатеното застрахователно обезщетение.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже пълно и главно цялостното погасяване на дълга.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 12.03.2018 г. в Г., гр. /АДРЕС/ товарна композиция, съставена от товарен автомобил / влекач/ с рег. № РА ... ВС , застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и ремарке с рег. № РА ... ЕЕ , застраховано при ищеца по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ , собственост на „Д.Т.“ ЕООД и управлявана от А.И. при опит да влезе във входа на фирма „З.“ при извършване на маневра назад, напред и др., поради неспазване на дистанция със задния ляв ъгъл на ремаркето e ударя паркирания от дясната страна на пътя лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ..., собственост на Ф.К., като причинява на същия материални щети, че при ищеца е образувана преписка по щета, по която е изплатено обезщетение на представителя за уреждане на претенции на територията на Г. – В.А. Г. АД, в размер на 7753,81 евро с левова равностойност 15 165,14 лева с две преводни нареждания от 08.10.2018 г. и 04.12.2018 г., че до ответното дружество е изпратена и съответно получена регресна покана за заплащане на сумата от 7582,57 лева, която е 50 % от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение.

Основният спорен въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на товарния автомобил и полуремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил/влекача, докато тегли полуремаркето.

Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се 3 определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.

В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.