Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 238 от 02.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 146/2026
Вид
Определение № 238
Подписан
02.07.2026
В сила
02.07.2026
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Търговище, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500146 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

Предмет на обжалване е определение № 541 от 13.05.2026 г., по ч.гр.д.

№ 272/2026 г. на РС – Търговище, с което е допълнено определение № 471 от 22.04.2026 г. по същото дело. С него е осъден жалбоподателят да заплати на ответника 172 евро разноски по делото.

Излагат се доводи за незаконосъобразност по отношение на размера, заради предмета на делото – заповедно производство, по което длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и за това е ангажирал адвокат. Това е единственото процесуално действие, а то било бланкетно. По своята правна същност подаването на възражение по чл. 414 било действие по подаване на молба и затова възнаграждението следвало да бъде не повече от 102,26 евро.

Нито фактическата, нито правната сложност на делото предполагат да се определи толкова високо възнаграждение. Излагат се и още доводи по отношение неправилността на решението. Иска се отмяна на определението, но ако съдът счете, че разноски все пак се дължат, то те следва да бъдат намалени. Търсят се и разноски в производството по настоящото дело.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответника Й.

С., чрез адвокат М. П.. В него жалбата се оспорва, като се излагат съображения защо в заповедното производство ответникът – длъжник, също има право на разноски. Анализира се практиката на съда на ЕС, както и равнопоставеността в гражданския процес. Иска се отхвърляне на жалбата.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, намира, че 1 определението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно.

Производството по ч.гр.д.№ 272/2026 г. по описа на РС – Търговище е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – София, против длъжника Й. Г. С..

Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № 176/11.02.2026 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът, чрез пълномощника си адв. П., е депозирал възражение, че не дължи изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение. Към възражението е представено пълномощно за адв.

М. П. да подава възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК и договор за правна защита и съдействие за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер 300 евро. Във възражението е посочено, че сумите по заявлението са определени произволно, има неравноправни клаузи и има изтекла погасителна давност. Има искане за присъждане на разноски.

На заявителя е даден срок за завеждане на иск.

С определение № 471/22.04.2026 г. по делото, съдът е прекратил производството и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – София не е представил доказателства за заведен установителен иск. След прекратяване на делото длъжникът е поискал съдът да се произнесе допълнително като му присъди направените при подаване на възражението по чл. 414 от ГПК разноски.

Не се спори от страните, че длъжникът в заповедното производство е бил представляван при подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от адвокат, на каквото процесуално представителство има право съгласно чл. 32, ал. 1 от ГПК, както и му е заплатил за това представителство възнаграждение в размер 300 евро. Действието по подаване на възражение за недължимост в заповедното производство следва да се окачестви като основно средство за защита на длъжника в заповедното производство, с цел прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Независимо от това как ще се определи процесуалното действие по подаване на възражение, налице е образувано частно производство, налице е упълномощаване за процесуално представителство от страна по делото към адвокат. Т.е. в случая става въпрос не за просто подаване на молба, а за цялостна адвокатска защита по това дело. Безспорно като страна в това производство ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

В случая, след като заявителят се е отказал от завеждане на иск, заповедта за изпълнение е обезсилена, то очевидно е, че заявителят се е съгласил с възраженията. Т.е. това доказва, че ответникът не дължи сумите по заповедта и не е следвало да бъде подавано заявление. Т.е. налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК.

Съдът отчита факта, че не се извършват кой знае какви процесуални действия в това производство, но адвокатът отделя време и влага 2 професионалните си умения, за да проучи случая, да изслуша клиента, да се запознае с доказателствата, да провери какви актове е постановил съдът. След това вече идва и изготвянето на възражението, защото всеки случай е специфичен. А настоящият се развива и в производство по чл. 248 от ГПК пред две инстанции, което изисква допълнително време. Според съда това изисква поне 1 час работа.

С оглед на това, следва да се определи и едно достойно възнаграждение за адвоката. Въззивният съд намира, че определеното от районния съд е в такъв размер, който спазва баланса за отчитане сложността и времето за извършване на адвокатската работа и достойното заплащане. Определената сума от 172 евро е нормална за настоящото производство.

Предвид на това жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Спрямо изхода на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, а ответникът не е направил такива.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, със седалище в гр. София, против определение № 541 от 13.5.2026 г., по ч.гр.д. № 272/2026 г. на РС – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3