Решение № 868 от 23.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300102005 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес- ****, подадена чрез пълномощника му адвокат С. П., против Д. П. Д., с ЕГН ********** и адрес- ****, с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът и брат му П. Д. Д. са наследници по закон, при равни права, на Д. П. Д.- техен баща, починал на **** в ****.

През **** бащата на ищеца заживял на семейни начала с ответницата Д. Д. в дома й в ****, на ****. На ****г. наследодателят продал притежавания от него недвижим имотапартамент, находящ се в ****, за сума в размер на 84 690 лв., която била преведена на два транша от купувача Г. Н. К. по банкова сметка на продавача Д. в ****. При изповядване на сделката продавачът бил представляван от Д. като негов пълномощник, която впоследствие изтеглила от банковата му сметка средствата от реализираната продажба на апартамента, за да бъдат съхранявани в дома им. След смъртта на Д. Д., настъпила на ****, ищецът и брат му поискали от ответницата да върне движимите вещи- пари /сумата от 84 690 лв./, налични в дома на баща им при откриване на наследството му, но тя отказала. По случая било образувано досъдебно производство №153/2019г. по описа на ****, пр. пр. №11613/2018г. на **** за обсебване в големи размери- престъпление по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 от НК. В резултат на извършеното от ответницата деяние, изразяващо се в противозаконно присвояване на чужди движими вещи, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди на обща стойност 42 325 лв., съставляваща половината от стойността на продажната цена на имота на наследодателя му в ****.

1

С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответницата да заплати на ищеца като имуществени вреди сумата от 42 325 лв., представляваща половината от обсебената от Д. сума от 84 690 лв., собственост на покойния му баща Д. П. Д., получена от продажбата на недвижимия имот на Д. Д. – апартамент ****, в ****, която сума е останала във владение на Д., след смъртта на бащата на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **** /датата на смъртта на Д. Д./ до окончателното й изплащане.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат П.пълномощник на ищеца. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. П.

Д., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат И., в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск. Твърди се, че при същите обстоятелства, на които е основано искането за осъждането на ответницата, ищецът сочи, че е образувано ДП за извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 от НК под №153/2019г., като с исковата молба от гражданския съд се иска да установи едно престъпно обстоятелство от значение за претендираното гражданско право на ищеца, каквито правомощия съдът няма.

Същевременно се твърди, че цитираното досъдебно производство е прекратено, макар Д. да е спестил този факт, поради което се оспорва иска изцяло като неоснователен. Посочва се, че изтеглената от ответницата сума от банковата сметка на наследодателя на ищеца му е предадена и приживе той се е разпоредил с нея, тъй че в масата на наследството, при откриването му, такава сума не е била налична. Предвид заявеното, се иска да бъде отхвърлен предявеният иск. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат И.- пълномощник на ответницата Д. Д.. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за наследници изх.

№140039803/20.11.2018г., издадено от ***, че ищецът Д. Д. Д. е син на Д. П. Д., починал на **** като разведен и оставил за наследници двамата си синове.

Видно е от представения нотариален акт №174, том 4, рег. №3922, дело № 585/2018г., че между Д. П. Д., като продавач, представляван от пълномощника си Д. Д., и Г. Н. К. и Т.А.

К., като купувачи, е сключен на **** договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент ****, намиращ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 58,30 кв.м, ведно с описаните прилежащи части, за цена от 53 400 лв., която продавачът се е съгласил да бъде заплатена с част от средствата от банковия кредит, предоставен на купувачите от ****, съгласно условията на договор за ипотечен кредит от 07.06.2018г., като бъде преведена по банкова сметка на упълномощеното лице, съгласно правата, дадени от пълномощното.

Установява се от извлечение от банкова сметка на Д. П. Д. за периода 01.01.2018г.31.12.2018г., че на дата 28.06.2018г. са преведени по тази сметка от продавача Г. К. сумите 2

53 400 лв. и 31 290 лв. или общо 84 690 лв., а на 29.06.2018г. ответницата Д. е изтеглила последно посочената сума, въз основа на пълномощно рег.№1775/15.03.2018г.

По делото е прието пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. №1774 по описа на нотариус Т.Д. и с нотариална заверка на съдържание рег. №1775, с което на 15.03.2018г. Д. Д. е упълномощил Д. Д. да продаде от негово име описания недвижим имот, на цена не по-ниска от данъчната му оценка, при условия каквито намери за добре, да договори начина на получаване на продажната цена, да я получи, вкл. и при получаване да заяви от негово име, че я е получил.

Доколкото не са въведени в исковата молба твърдения паричната сума от продажбата на имота да е била във владение на ответницата, без знанието и съгласието на бащата на ищеца /напротив, ищецът е поддържал, че сумата е била във владение на баща му при смъртта му/, то без значение за спорния предмет е било дали пълномощното, с което Д. се е легитимирала като пълномощник при изповядване на сделката и въз основа на което е станал трансфера на сумата по нейна сметка, е неистински документ, и затова не е допусната исканата от ищеца СГЕ.

От приложеното към настоящото дело досъдебно производство № 153/2019г. по описа на ****, се установява, че същото е образувано на 18.03.2019г. с постановление на ****, на основание чл.212, ал.1 от НПК, и се води за престъпление по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата, следваща датата ****, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- пари /сумата 84 690 лв./, като е направил отказ да ги предостави на правоимащите лица- П. Д. Д. и Д. Д. Д., които чужди движими вещи е владеел по силата на нотариално заверени пълномощни от 15.03.2018г. и от 21.06.2018г., като обсебването е в големи размери. Досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК с постановление на **** от 08.10.2022г., което е потвърдено от **** с постановление от 03.08.2021г.

В подкрепа на твърденията в исковата молба ищецът е ангажирал по делото и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- П. Д. Д. и Г. Н. К..

Свидетелят П. Д. посочва, че баща му притежавал наследствен имот, заедно със съседи решили да обединят имотите си и да ги предоставят на фирма за изграждане на жилищна сграда. Д. Д. имал желание, обектът, който ще получи, да бъде продаден и с част от парите от продажбата да подпомогне семейството на свидетеля при закупуване на жилище. Имотът, който придобил Д. Д., представлявал апартамент с площ от около 70 кв. м, на втория етаж от построената сграда. На **** същият бил продаден, продажната цена била преведена по банкова сметка на продавача Д., а впоследствие сумата била прехвърлена по сметка на ответницата. Още преди сключване на сделката – през месец април 2018г. свидетелят и баща му обсъждали възможността за закупуване и монтиране на метална каса, за да се държат в нея парите от продажбата, а в края на месец август 2018г. Д. Д. споделил, че парите са в касата. Според свидетеля, сумата от продажбата на имота и към момента на смъртта на баща му се е намирала в каса в дома, в който живеели с Д. Д.. Същият не знае баща му да е дължал пари на някакви хора. Д. първоначално заявила, че ще даде на 3 свидетеля сума в размер на 30 000 лв., но след това отказала.

Свидетелят Г. К. депозира показания, че преди четири години е придобил апартамент на адрес- **** или ****, при изповядване на сделката участвала Д. Д. като пълномощник на продавача, плащането на продажната цена било извършено по банков път.

По делото са изслушани и показанията на свидетелите на ответницата Е.В.А. и М.А.Б..

Свидетелката А. заявява, че Д. Д. и Д. Д. живели на семейни начала повече от *** години, били в идеални отношения. През последните години здравословното състояние на Д. се влошило и това наложило да вземат пари на заем за лечението му. По време на съжителството на Д. с Д. той придобил апартамент, който по- късно продал. С получените пари от продажбата били погасени заемите във връзка с лечението му. Преди да почине Д. казвал, че всичко, което има, оставя на Д..

Свидетелката М.Б., която е дъщеря на ответницата, твърди, че Д. Д. и майка й съжителствали съвместно в продължение на *** години, отношенията им били изключително добри, обичали се, уважавали се и се подкрепяли. На мястото на *** на Д. в **** била изградена *** и той получил в собственост един апартамент. Тъй като не искал да живее в този апартамент, решил да го продаде. След продажбата на имота Д. казал, че получените пари са за старини и ги подарява на Д. Д., като с част от паричните средства били погасени взети от тях заеми по повод лечението му. Свидетелката заявява, че с големия си син Д. не се е виждал от около *** години, а с малкия си син не е поддържал контакти повече от *** години.

При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в процеса, за да се ангажира деликтната отговорност на ответницата: последната да е осъществила деяние в една от двете форми- действие или бездействие, противоправност на деянието, причинена вреда, която да е в причинно- следствена връзка с противоправното деяние, и деянието да е извършено виновно. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, а доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението за вреди, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК.

По делото не е формиран спор и се установи от събраните доказателства, че наследодателят на ищеца е продал приживе придобития от него недвижим имот- СОС с идентификатор ***, представляващ апартамент ****, намиращ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, чиято продажната 4 цена е преведена по банковата сметка на продавача, както и че на **** Д. Д. е изтеглила сумата от 84 690 лв. и същата е предадена от нея на Д. Д..

Не се спори и досежно факта на превеждане впоследствие на сумата от продажбата на имота по банкова сметка на ответницата.

Спори се между страните относно наличието на деликтно поведение на ответницата, обусловило настъпването на претендираните от ищеца имуществени вреди.

По делото няма данни за наличие на престъпна дейност при установяване владение на ответницата върху спорните движими вещи след смъртта на наследодателя на ищеца. По см. на чл.206 от НК състав на престъплението „обсебване” е налице, когато едно лице противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, а в случая се установи, че образуваното досъдебно производство № 153/2019г. по описа на **** е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, с влязло в сила постановление.