Решение № 40 от 10.02.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Червен бряг, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100892 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

В РС – Червен бряг е постъпила е молба от Д. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: ................, подадена чрез адв. С. Б. – АК – Плевен, със съдебен адрес: ................ против П. Ц. П., с ЕГН ********** с адрес: ................. Твърди, че с ответника имат сключен граждански брак и живеят заедно на адрес: ................, като имотът в който живеят е собственост на техните деца. На 05.09.2022 г. вечерта около 21:00 часа, прибирайки се от работа, при влизане през входната врата на двора им, видяла съпруга си агресивно настроен, който се приближавал към нея, държал метла с дървена дръжка и го чула как извикал срещу нея: „Махай се от вкъщи“. В същия момент счупил метлата и започнал да я удря с дървената дръжка по цялото тяло, по главата, по ръцете и по краката. Докато успяла да разбере какво се случва, я хванал за косата и я повалил на земята, като започнал да я дърпа и да я влачи. Успяла да се отксубне, прескочила оградата и се спасила в съседите. Силно е притеснена за живота и здравето си, понеже съпругът й нееднократно и в предишни периоди е упражнявал физическо насилие спрямо нея. Счита, че с нищо не е провокирала физическата агресия спрямо нея и моли съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за защита по Закона за защита срещу домашното насилие, със следните мерки: 1.Задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката; 2.

Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ................ за максималния срок определн от законодателя – 18 /осемнадесет/ месеца. 3. Забрана на 1 извършителя на домашно насилие да приближава пострадалата, жилището в което живее, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца. Към молбата е приложена декларация от 14.09.2022 г. за извършено от П. Ц. П. домашно насилие спрямо Д. Г. П. с ЕГН **********. Иска се от съда да направи служебна справка относно сключения брак между страните и в НАП за регистрирани трудови договори на ответника, с оглед редовното му призоваване.

МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. С. Б. от ПлАК, която от името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК. Оспорва молбата, декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Прилага

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Безспорно по делото е, че молителката и ответника са съпрузи.

Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е основателна. От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и обясненията на страните се установи, че ответника е причинил насилие на описаният във молбата случай.

В молбата, депозирана на 15.09.2022 г. по реда и на осн. чл. 8 и сл. от ЗЗДН, подробно е описано твърдяното от пострадалата насилие, изразяващо се в нанесени й удари с дръжка на метла и юмруци по главата, ръцете и краката и влачене за косата, в двора на семейния дом на страните около 21:00 часа на 05.09.2022 г. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържанието на която е идентично с описаното в депозирана молба за защита.

По искане на молителката, въз основа на определение № 417/15.09.22 г, постановено по делото, е издадена Заповед за незабавна защита № 16/15.09.22 г. В първото по делото о.с.з., по което не е даден ход на делото ответникът е оспорил твърденията за осъществено насилие над молителката, с възражения, че в станалия скандал самия той е бил пострадал.

Като съобрази представените писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав приема за установено следното: Страните са в брак повече от 30 години, като през поголямата част съпругата е живяла и работила в чужбина, а едва от около 2-3 години се е прибрала и обитават съвместно жилище на адрес: ................. На 05.09.2022 г. вечерта около 21:00 часа, прибирайки се от работа, при влизане през входната врата на двора им, видяла съпруга си агресивно настроен, който се приближавал към нея, държал метла с дървена дръжка и го чула как извикал срещу нея: „Махай се от вкъщи“. В същия момент счупил метлата и започнал да я удря с дървената дръжка по цялото тяло, по главата, по ръцете и по краката. Докато успяла да разбере какво се случва, я хванал за косата и я повалил на земята, 2 като започнал да я дърпа и да я влачи. Успяла да се отксубне, прескочила оградата и се спасила в съседите. Силно е притеснена за живота и здравето си, понеже съпругът й нееднократно и в предишни периоди е упражнявал физическо насилие спрямо нея. От показанията на св. ................ (без родство, работодател на молителката) се установява, че на 06.09.22 г., сутринта рано около 08:00 ч. я взима да я закара на работа. На 06.09.2022 г. когато я е взела от обичайното място, видяла че е Д. П. е притеснена, със синина и оток на лицето, като й разказала, че вечерта е имала скандал вкъщи и мъжът й нанесъл удари. Потвърждава, че молителката се чувствала много зле и споделила с нея, че се страхува да се прибере в дома им и не знаела какво да направи.

Ответника по делото не ангажира гласни доказателства, като е приложил Декларация за извършено спрямо него домашно насилие от 19.09.2022 г. – 3 дни след получаване на издадената спрямо него Заповед за незабавна защита № 16/15.09.22 г., ведно с писмени доказателства установяващи, че същия страда от хронични сърдечни заболявания.

Приложено е и медицинско свидетелство за извършен медицински преглед от 16.09.2022 г. за констатирани кръвонасядания и охлузвания в резки с дължина до 2 см. по дясната мишница твърдяни от него нанесени удари по тялото от страна на молителката.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

Молителката е потърсила защита за упражненото спрямо нея от страна на ответника домашно насилие за предприемане на ограничителни мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 в максималния законов срок, предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН - 18 месеца. Съгласно чл. 2 от ЗЗСДН “домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай, видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата и на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН актът на домашното насилие е бил на 05.09.2022 г., молбата е заведена на 15.09.2022 г. – в преклузивния срок, пред надлежния съд и е допустима. Ведно с това, с молбата се определя и кръгът на лицата, спрямо които може да се иска предприемането на защитните мерки – чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗСДН. Безспорно е, че молителката и ответникът са съпрузи, което ги определя от кръга на лицата, които упражняват и срещу които може да бъде упражнено домашно насилие – чл. 3 от ЗЗДН. Възприетата от настоящата инстанция фактическа обстановка (изложена по-горе в мотивите) изцяло се припокрива с тази, изложена в молбата. От показанията на св. ................ (без родство, работодател на молителката) и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценени поотделно и заедно в тяхната съвкупност, по несъмнен начин се установява, че около 21:00 часа на 05.09.2022 г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката- под формата на физическо насилие, изразило се в нанесени удари по ръцете и тялото, 3 вследствие на които на молителката са причинени травми, съгласно описанието, в двора на семейния дом на страните. В допълнение и с оглед въведените в жалбата оплаквания, следва да бъде посочено допълнително следното:

Приетата фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в производството са допустими всички доказателства по ГПК, както и специфичните, предвидени с оглед естеството на производството – сред които актове е декларацията по чл. 9, ал. 3 (чл. 13, ал. 3) и други доказателства (чл. 13 ал. 2 ЗЗДН). Удостоверените с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти и обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелката ................ (без родство, работодател на молителката), същата е непосредствен свидетел на състоянието на молителката броени часове след осъщественото насилие. Показанията на св. ................ съдът кредитира като правдиви, въпреки близкото познанство с молителката, тъй като същите изцяло се подкрепят от всички останали доказателства, в това число и от признанието на ответника за скандал между него и ищцата на процесната дата, час и място. В тази връзка неоснователно се явява оплакването в жалбата, че не било доказано извършеното домашно насилие, че молителката не е ангажирала надлежни /писмени/ доказателства. Фактът, че страната не се е снабдила и не е представило медицинско удостоверение за нанесените й травми, сам по себе си не е основание да се приеме за недоказано твърдяното насилие, тъй като това удостоверение не е въздигнато от закона (ЗЗДН) като задължително необходимо доказателство за установяването на правнорелевантния факт на насилие.

Доколкото, както твърди молителката, насилието е осъществено в дома им, във време, когато двамата с ответника са били сами и в този момент преки свидетели няма, следва да бъде съобразена доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (съгласно чл.

13 ал. 3 от ЗЗДН). Отразените в декларацията обстоятелства в същото време не само не се оборват, а се подкрепят и от останалите доказателства. Установява се, че на практика пряк очевидец на случилото се между страните и поведението им в него няма – но показанията на разпитаната в о.с.з. свидетелка са непосредствени, безпротиворечиви, възприятията й са от броени часове след случилото, и по безспорен начин доказват домашното насилие. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да сподели от своя 17 годишен опит, че са рядкост житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духа на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства – израз на които е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДН. В конкретния случай обаче изложените факти в декларацията се подкрепят и от събраните в хода на производството доказателства, писмени и гласни, обсъдени по-горе в мотивите, поради което и нейната доказателствена сила не е оборена. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени спрямо молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на 4 насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.