Решение № 217 от 19.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.ова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500496 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Д. А. и В. В. А., представлявани от адв. Р. Д. от АК-Варна, срещу решение № 974/03.08.2023г.

(с дата на обявяване в ЕИСС на 14.08.23г.), постановено по в. гр. д. № 1028/23г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалбата им, подадена в качеството им на длъжници по изп.д.№ 401/2022 на ЧСИ П.И., рег.№ 883, насочена срещу извършеното Разпределение № 283/20.03.2023, на сума в размер на 73 680 лв., постъпила от публичната продан на недвижим имот. Позовавайки се на допуснати нарушения на процесуални и материалноправни норми и на необоснованост, се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на подадената жалба. Изложено е, че формираният от съда извод за законосъобразност на извършеното разпределение при липсата на конституиране на жалбоподателите като присъединени по право взискатели, въз основа на вписани в тяхна полза обезпечителна и изпълнителна възбрани върху продадения имот, противоречи на текста на закона и на задължителната съдебна практика, обективирана в т.

5 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС и в посочени решения на състави на ВКС. Поддържа се, че всички кредитори с вписани върху продавания имот възбрани са присъединени по право и СИ следва да ги включи и в извършване на разпределението. Оспорва се и извода на съда, че след влизане в сила на съдебното решение, с което е бил уважен обезпеченият чрез вписана възбрана иск на жалбоподателите против ипотекарния длъжник, 1 обезпечението е изгубило своето действие и не следвало да бъде зачитано.

Отделно от това жалбоподателите, в качеството им на присъединени по право взискатели чрез вписаната през 2014г. възбрана върху имота (въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 2354/14г. на ВРС), не са били и уведомявани за насочване на изпълнението върху имота, извършването на описа му, публичната продан и разпределението на сумата. Всички уведомления до тях са били отправени единствено в качеството им на длъжници и то при нередовност на процедурата по назначаването от ЧСИ (вместо от съда) на техен особен представител. Неправилен е извода на съда, че именно настоящите жалбоподатели са обжалвали издаденото по изпълнителното дело Постановление за възлагане на недвижимия имот, тъй като жалба е била подадена от адв. Р. Д., но като процесуален представител на другия длъжник по изпълнението – Г.М.С.. Счита се, че жалбоподателите е следвало да бъдат включени в разпределението като взискатели, а размера на техните вземания против ипотекарния длъжник е бил посочен в решенията на ВРС и ВОС. Всичко това е довело и до неправилно приложение от ЧСИ на реда на привилегиите при несъобразяване на нормите на чл. 76 от ЗЗД и на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване на отделните кредитори. В условията на евентуалност се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение с участието на жалбоподателите като взискатели, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Отговори на жалбата са депозирани от взискателите ТД на НАП-Варна и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, в които същата е оспорена като неоснователна. В отговора на дружеството е изложено, че когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право взискатели са само тези кредитори, чиято възбрана е била вписана преди насочване на изпълнението от конкуриращия взискател чрез вписването на възбрана, съгласно чл. 483 от ГПК, защото само тези възбрани стават известни и само тях СИ е длъжен да установи. След този момент и до изготвяне на разпределението СИ не следи за вписването на нови възбрани, тъй като последващите кредитори могат да се присъединят чрез подаване на молба до момента на изготвяне на разпределението. Отделно от това е изтъкнато, че в случая жалбоподателите са разполагали и с издаден в тяхна полза изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжник и са образували и изпълнително производство, поради което са могли да се присъединят към настоящото изпълнително дело по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК. Изложено е още, че жалбоподателите са хирографарни кредитори и при наличието на кредитор с учредена ипотека върху продадения имот, безпредметно се явява заделянето на сума в тяхна полза, с неизвестен за ЧСИ размер. Изхождайки от указанията по прилагане на закона, дадени с ТР № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, се поддържа, че дори и включването на жалбоподателите в обжалваното разпределение, не би променило до промяна в самото разпределение на сумата, тъй като вземането на първоначалния взискател е 2 привилегировано и събраната сума не е достатъчна за неговото удовлетворяване. Претендира се решението да бъде потвърдено, а евентуално ако бъде отменено – настоящият съд да изготви ново разпределение.

Отговор на жалбата не е депозиран от Община Варна.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело под № 401/22г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883, гр. Варна, е било образувано на 26.04.22г. по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 13.01.12г., издаден по ч.гр.д. № 20161/11г. на ВРС, ХІІ с-в, с който длъжниците В. В. А., Г.М.С. и М. Д. А. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София парични суми по договор за банков ипотечен кредит. Взискателят се е легитимирал като носител на паричните вземания въз основа на сключен с банката договор за цесия от 06.11.17г. Отправено е било искане за насочване на изпълнението върху ипотекирания за обезпечение на дълга недвижим имот: ап. № 4, ет. 1, бл. 20, вх. 12, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Видно от вписванията върху гърба на изпълнителния лист, че въз основа на същия първоначално е било образувано изп.д. № 29/12г. по описа на ЧСИ Н. Д., рег.

№ 807, гр. Варна, което е било прехвърлено при ЧСИ П. И. на 21.04.21г. и образувано под № 374/21г. Последното пък е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление от 10.11.21г. (за тези действия са налице и приложени по изпълнителното дело документи – л. 280, л. 283-284).

От приложените към изпълнителното дело документи се установява, че В. и М. А.и са закупили от Н.С.Й. описания по-горе ап. № 4 с НА № 74/21.05.2009г. на нотариус В. Д., рег. № 115, гр. Варна (л. 131-133) и на същата дата е учредена договорна ипотека върху апартамента от А.и в полза на „УниКредит Булбанк“ АД с НА № 75 на нотариус В. Д. за обезпечаване на задължението им по договор за банков кредит № 8173/15.05.2009г.(л. 91-94).

Поради неизпълнение на задължението на купувачите А.и да заплатят продажната цена по договора от 21.05.09г., продавачът Н.С.Й. е предявила иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на този договор (гр.д. № 6337/10г. на ВРС, 24 състав), исковата молба за което е била вписана на 29.11.10г. Искът е бил уважен с влязло в сила решение, вписано в СВ-Варна на 10.04.14г. ( така от справки относно вписванията, отбелязванията и заличаванията в СВ-Варна по партидите на В. В. А., М. Д. А. и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно ап. № 4 - л. 8-10, л. 34-38, л. 51-55, л.

168-170, както и от твърденията на Н.Й. в искова молба, по която е било образувано т.д. № 1222/15г. на ВОС, изпратено по подсъдност на ВРС и образувано в гр.д. № 15505/17г., 35 с-в – л. 69-80). Последното е имало за предмет предявения от Н.С.Й. против „УниКредит Булбанк“ АД и В. и М. А.и 3 иск за прогласяване нищожността на договора за учредяване на ипотека от 21.05.2009г. върху възстановения в нейния патримониум апартамент № 4.

Предявеният иск е бил отхвърлен с влязло в сила на 08.09.20г. решение (л.

144-153).

Междувременно обаче, още на 23.01.12г. е била вписана възбрана върху ипотекирания имот по искане на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД по образуваното изп.д. № 29/12г. по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807.

На 04.07.2014г. пък е била вписана възбрана върху ап. 4 като обезпечение на иска на М. и В. А.и срещу Н.С.С., въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 2354/14г. на ВРС. Последното е завършило с влязло в сила осъдително решение за връщане на платената част от покупната цена по договора за ап. 4 от 21.05.09г., по което е бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния е било образувано изп.д. № 714/16г. по описа на ЧСИ Р. Т., по което на 09.02.23г. е била вписана нова възбрана върху ап.

4 (така от удостоверението на л. 496 и от справка на л. 12-13 от настоящото дело).

На 06.11.17г. е бил сключен договор за цесия на обезпечените вземания на банката против В. и М. А.и. Въз основа на този договор новият кредитор е подновил вписването на ипотеката, което е отбелязано в СВ-Варна на 21.03.19г.

По новообразуваното изп.д. № 401/22г. на ЧСИ П. И. е била вписана нова възбрана върху ап. 4 на 05.05.22г. И мотът е бил описан на 25.11.22г.

(л. 227-228) и изнесен на публична продан за периода от 16.12.22г. до 16.01.23г., завършила с обявяването на купувача, предложил най-висока цена от 73 680 лв. (протокол от 16.01.23г. на л. 303-304). Предприетото обжалване на разпореждането от 11.01.23г. за отказ на ЧСИ за назначаване на повторна оценка на имота и спиране на публичната продан на имота, както и на издаденото Постановление за възлагане от 17.01.23г., от страна на длъжника Г.М.С. (майка на длъжника В. А. – л. 29-30), е било неуспешно – така от решение № 200/21.02.23г. по в.гр.д. № 405/23г. на ВОС – л. 399-403.

На 20.03.23г. е било изготвено обжалваното понастоящем разпределение на получената от публичната продан покупна цена за продадения имот в размер на 73 680 лв., в което като взискатели са описани първоначалния такъв „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, присъединения по право и въз основа на удостоверение от ТД на НАП-Варна взискател в лицето на Държавата, и Община Варна. Съобразявайки размера и вида на вземанията, ЧСИ е разпределил: в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД сумата от общо 4 471.46 лв., от които 1 600 лв. разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, такси и разноски по изп.д. в размер на 308.02 лв. с ДДС, заплатени от взискателя, такси и разноски в полза на ЧСИ в размер на 2 376 лв. с ДДС, 10 лв. такси и разноски в полза на ЧСИ (държавни такси) и 77.44 лв. пропорционална таса върху погасената сума от 1 700 лв.; в реда по чл. 136, 4 ал. 1, т. 2 от ЗЗД – сумата в размер на 21.78 лв., представляваща местен данък в полза на Община Варна и сумата от 12 лв. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; в реда по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е разпределен остатъкът от сумата, възлизащ в размер на 69 174.76 лв. – 66 101.52 лв. (главница и законни лихви от вземанията на първоначалния взискател) и 3 073.24 лв. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поради изчерпване на сумата за разпределение, не е предвидена сума за погасяване на вземането на Държавата в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че оплакването на жалбоподателите за това, че същите не са включени в разпределението като кредитори с вписани в тяхна полза обезпечителна възбрана (от 04.07.14г.) и изпълнителна възбрана (от 09.02.23г.), е неоснователно. Както е посочено в мотивите на т. 5 от цитираното от тях ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – „Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), защото само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи. След този момент и до изготвянето на разпределението съдебният изпълнител не следи за вписването на нови възбрани. Ако след този момент бъдат наложени нови възбрани, последващите кредитори могат да се присъединят до изготвяне на разпределението, но това може да стане само по тяхна молба“. Както беше посочено и по-горе, изпълнителната възбрана върху имота, за осигуряване на удовлетворението на паричните вземания на банката, произтичащи от договора за банков кредит (прехвърлени по-късно на настоящия взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), е била вписана още на 23.01.12г . по изп.д. № 29/12г. по описа на ЧСИ Н. Д., и същата не е била заличавана.