Решение № 73 от 20.05.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500147 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. В. К. от гр.

Варна, подадена чрез адв. М. Т. от АК-Варна, срещу решение № 161/10.02.22г. по гр.д. № 3418/20г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея иск против „Лина 09“ ЕООД, ЕИК 201189082, гр. Варна, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество не е собственик на едноетажна сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна с площ от 150 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна с площ от 67 кв.м., изградени в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 810 кв.м., при граници на последния: ПИ с №№ ***,

***, ***. Счита се, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е разрешил двата спорни въпроси по делото – дали посочените два обекта са движими или недвижими вещи, както и дали ответното дружество ги е придобило чрез договор за изработка върху имота на ищцата. Неправилно в тази връзка е било възприето и тълкувано заключението на вещото лице по изслушаната по делото СТЕ, както и същото не е било преценявано в съвкупност с писмените доказателства по делото, в които компетентни органи са приели, че обектите представляват сгради, а не преместваеми обекти. Поддържа се, че от заключението на експерта следва, че сградите са трайно прикрепени към терена и е невъзможно да бъдат преместени без да се наруши тяхната цялост, 1 тъй като е необходимо разрязване на връзките на металните елементи, които са свързани със заварки. От това се прави извода, че обектите са недвижими вещи. В този смисъл са и приетите по делото документи, изходящи от компетентни органи и от самия управител на ответното дружество (подробно изброени и коментирани в жалбата). Отделно от това се поддържа, че липсва идентичност на разрешените за поставяне в поземления имот обекти (на отделни модули от по 15 кв.м.) с изградените на място две сгради, като се цитират съответните разрешения и одобрената схема, съпоставено с установеното на място строителство. Поддържа се, че липсва и представен от ответника договор за изработката на двете сгради, не са представени и първични счетоводни документи с издадени фактури за самото строителство, поради което и ответникът не е доказал да е придобил собствеността върху процесните обекти. В заключение се сочи, че след като е установено по делото, че ищцата е собственик на поземления имот и в същия са изградени две трайно прикрепени към земята сгради, то последните на осн. чл. 92 от ЗС са нейна собственост, а не собственост на ответното дружество. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Лина 09“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Бр. Б. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят фактическите констатации на съда въз основа на събрания по делото доказателствен материал, както и направените правни изводи като подробно се позовава на заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Поддържа се, че изградените обекти имат характера на временни преместваеми обекти и тяхното изграждане и поставяне е станало със съгласието на собственика на поземления имот и по нейно искане. Ето защо се поддържа, че предявеният установителен иск е неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. изразените във въззивната жалба и в отговора й становища се поддържат чрез процесуалните представители на страните.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е било образувано първоначално пред ВРС въз основа на подадената на 25.09.20г. искова молба от М. В. К. против „Лина 09“ ЕООД, гр. Варна, където е било образувано гр.д. № 11986/20г. Ищцата е твърдяла, че е придобила ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 810 кв.м. с договор за покупко-продажба, оформен с НА № 68/17.10.2008г., а с договор, оформен с НА № 162/28.07.10г. е учредила в полза на ответното дружество правото на ползване върху този ПИ. Към момента на придобиването на имота и към момента на учредяването на правото на ползване върху него същият не е бил застроен. Ищцата установила, че ответното дружество се е снабдило с удостоверение за търпимост на 2

05.11.19г. за изградени в имота две сгради – сграда 1 със ЗП от 150 кв.м. и сграда 2 със ЗП от 67.20 кв.м. Ищцата е подала жалби до общинската администрация за извършено незаконно строителство в имота й, но независимо от това по молба на ответното дружество сградите са били нанесени в КККР със следната идентификация – за сграда 1 – идентификатор ***, на един етаж, масивна стоманобетонна сграда на транспорта от 154 кв.м. и за сграда 2 - идентификатор ***, на един етаж, масивна стоманобетонна, друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, от 66 кв.м., и с отразен собственик „Лина 09“ ЕООД.

Поради липсата на учредено право на строеж, то притежаваното право на собственост от ищцата върху поземления имот я прави собственик и върху процесните постройки. Отправеното искане е било да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че същото не е собственик на описаните две постройки. Делото е било прекратено пред ВРС и изпратено по подсъдност на ВОС поради размера на цената на исковете.

В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищцата е собственик на описания поземлен имот въз основа на соченото от нея придобивно основание, както и че същата е учредила в полза на дружеството правото на безсрочно ползване върху ПИ срещу заплатено възнаграждение.

Целта на придобиването на правото на ползване е била да се даде възможност на дружеството да постави временни преместваеми обекти и да развива търговската си дейност в същите. Тази цел е била известна на ищцата, тъй като същата е живеела на семейни начала с управителя на дружеството.

Изложено е, че в поземления имот ищцата е изградила подпорни стени, за да се изравни терена с оглед голямата му денивелация и е била излята плътна бетонова хоризонтална плоча върху така изравнения терен. Именно по искане на ищцата и с нейно знание и съгласие в нейния поземлен имот са били изградени и поставени през 2010г. временните преместваеми обекти и същите се ползват непрекъснато от дружеството. За тяхното поставяне са били издадени разрешения, важащи за периода от 2009г. до 2019г. и подновени със срок до 2023г. Документите за поставянето на обектите са били подготвени съвместно с ищцата. Именно по съвет на ищцата са били подадени и документи за издаването на удостоверението за търпимост на постройките.

Едва след раздялата на ищцата и управителя на дружеството същата е предявила претенциите си относно поставените временни преместваеми обекти. Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени. С уточняваща молба от 08.03.21г. ответникът поддържа твърденията, че процесните сгради са временни преместваеми обекти и могат да бъдат вдигнати и преместени без да се наруши тяхната цялост, както и че дружеството ги е придобило чрез възлагане на тяхното изграждане, посредством договор за изработка.

Въз основа на наведените с исковата молба твърдения: за наличието на право на собственост върху процесния поземлен имот в патримониума на 3 ищцата, като придобито чрез правно основание, посочено в нормата на чл. 77 от ЗС; за липсата на учредено право на строеж върху поземления имот и държането на двете постройки от ответното дружество върху имота на ищцата (което имплицитно включва твърдението за наличието на хипотезата на чл. 92 от ЗС), следва да се приеме, че за ищцата е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за отричане на претендираната от ответника собственост върху индивидуализираните две постройки.

Основните спорни факти между страните са дали процесните постройки представляват временни преместваеми обекти или са трайно прикрепени към земята непреместваеми сгради, както и ако е първото – дали същите са изградени и са собственост на ответното дружество.

Не се спори между страните, а и тези обстоятелства се установяват чрез представените с исковата молба доказателства, че с договор за покупкопродажба, оформен с НА № 24/17.10.08г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на НК ищцата е закупила ПИ № 4008 по ПНИ на м. „Горна Трака“, землище „Виница“, кадастрален район 523 по ПНИ на СО „Горна Трака“, с площ от 812 кв.м. , с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване. С НА № 173/28.07.10г. на нотариус Ал. А., рег. № 316 на НК ищцата К. е продала на „Лина 09“ ЕООД, представлявано от управителя К. Т. К., безсрочно вещното право на ползване върху горния ПИ, описан с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08г. на ИД на АГКК, срещу покупната цена от 12 200 лв.

Видно от представеното на л. 113-114 пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 6814/20.10.08г. по описа на нотариус Д. Б., рег. № 012, че М. В. К. е упълномощила К. Т. К. да я представлява пред всички компетентни органи във връзка с извършването на строителство в нейния ПИ № 4008 по ПНИ на м. „Горна Трака“, землище „Виница“, кадастрален район 523 по ПНИ на СО „Горна Трака“, с площ от 812 кв.м. Пълномощното е било оттеглено от упълномощителката с уведомление от 10.01.19г., което е било връчено на пълномощника К. на 24.01.19г. (удостоверението на л. 117).

От приетото като доказателство писмо от район „Приморски“ на община Варна (л.131) се установява, че в архива на района се съхранява разрешение за строеж № 24/24.07.09г. за изграждане на подпорна стена в ПИ № 4008 на името на М. В. К..

Използвайки горното пълномощно от 20.10.08г. управителят на ответното дружество К. К. е подал от името на М. К. на 28.07.11г. заявление до кмета на район „Приморски“ на община Варна да се издаде на „Лина 09“ ЕООД, като ползвател, разрешение за поставянето на преместваем обект за търговия (павилион) по чл. 56 от ЗУТ на обща площ от 150 кв.м. (10 х 15 кв.м.), който да се разположи в нейния поземлен имот № 4008, „Горна Трака“, който ще бъде използван за автосервиз, за периода от 06.08.11г. до 06.08.12г. /л. 138/. На 12.04.12г. К. като управител на ответното дружество и 4 от името на К. е подал ново заявление за издаване на разрешение за поставянето на преместваем обект в същия ПИ, но с площ от 90 кв.м.

(съставен от 6 бр. модули), който ще се използва като пункт за годишни технически прегледи - ГТП /л. 137/. На 18.03.13г. и на 28.03.13г. К. като управител на ответното дружество е подал заявления за продължаване на издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти с площ от 10 модула по 15 кв.м. и от 5 модула по 15 кв.м., които се използват за автосервизна дейност и за ГТП /л. 135-136/.

С подадено на 16.04.18г. заявление лично от М.К., същата е отправила искане до кмета на район „Приморски“ на община Варна да се продължи издаденото разрешение за „Лина 09“ ЕООД за поставяне на преместваем обект от 5 модула на площ от 75 кв.м. в нейния ПИ с идентификатор *** за периода от м. 04.18г. до м. 04.2023г., който ще се ползва като пункт за технически услуги /л. 133-134/.

На 25.06.19г. М. К. е подала до кмета на район „Приморски“ жалба за това, че ответното дружество в нарушение на издаденото му разрешение № Ч63/17.03.18г. (със срок за 5 години) за поставяне и ползване на преместваем обект с площ от 75 кв.м. (като пункт за ГТП) в нейния ПИ с идентификатор ***, не е реализиран на посоченото съгласно издадената скица № 15-287/128/28.06.17г. място, а извън очертанията и дори частично върху общинската улица. Освен това К. е посочила, че ответното дружество е изпълнило под контурите на обекта бетонни елементи, което прави обекта „строеж“, а не преместваем обект. Счита се, че е налице незаконен строеж в имота на К., извършен без одобрени строителни книжа. Освен това е било посочено, че ответното дружество не е демонтирало и другия изграден в ПИ обект, тъй като разрешението за неговото поставяне е изтекъл на 25.03.18г.