Решение № 2032 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330117875 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046 против МДМА-16 ООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу МДМА-16 ООД за сума в общ размер на 126.43 лева . В срок срещу заповедта постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК, за установяване съществуване на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ за топлоснабден имот находящ се в ***.

Твърди се, че ответника е потребител на на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на параграф 1, т.43 от ДР на ЗЕ. Според чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за сторански нужди се осъществявала на основата на писмени договори при Общи условия, сключвани между ищцовото дружество и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Твърди, че на 09.03.2020 год. между ищцовото и ответното дружество бил подписан Договор за продажба на топлинна енергия № 3000021294 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители н гр. София по чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ. За процесния период в сила били ОУ, одобрени с решение № ОУ 043/12.07.2002 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-033/08.10.2007 год. на ДКЕВР, влезли в сила от датата на решението. В раздел IV бил определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ, като задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената фактура. След този срок ответникът изпадал в забава. С ОУ била предоставена възможност за възражение относно начислената с фактурата 1 стойност, каквото твърди, че в ищцовото дружество не е постъпвало.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани по прогнозни месечни сметки. След края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпретеление на топлинната енергия в сградата – Топлоконтрол ООД на база реален отчен на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 год. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 108.75 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. м.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 17.68 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2021 год. до 07.08.2023 год.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Счита, че е налице нередовност на исковата молба, доколкото не било посочено какви са отделните компоненти на претенцията за незаплатена топлинна енергия и размер на отделните компоненти. Оспорва да е подписан Договор за продажба на топлинна енергия между страните, оспорва да е провеждано Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, оспорва да е потребявал топлинна енергия, оспорва ищецът въобще да е доставял ТЕ за посочения в исковата молба период, оспорва да е бил собственик на обекта, за който се претендира да е начислена ТЕ от ищеца за конкретния период, оспорва. посочените общи условия да са влезли в сила. Оспорва Договор между СЕС и Топлоконтрол ООД по отношение на неговата истинност, както и по отношение на достоверността на датата на изготвянето му. Твърди, че същият е изготвен за нуждите на настоящото производство. Оспорва Договора за продажба на топлинна енергия №3000021294 по отношение на неговата истинност и вярност.

Твърди, че същият не е подписан от ответника. Оспорва представеното извлечение от сметки по месеци, тъй като същото няма характер на писмено доказателство по реда на ГПК. Оспорва ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на „Топлофикация София“ ЕАД , тъй като не били влезли в сила и били изготвени за нуждите на настоящото производство.

Моли се за отхвърляне на исковата претенция.

По делото е конституиран като трето лице – помагач на страна на ищеца дружество „Топлоконтрол“ ЕООД. От посоченото дружество не е постъпило становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15389/ 2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2

7535/ 05.11.2023г. В законоустановения едноседмичен срок е постъпило възражение от длъжник, предвид което са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в предоставения срок е депозирана искава молба, по която е образувано настоящото производство. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: ***; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление и битово- гореща вода и услуга за дялово разпределение.

Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С ‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита, че не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София № 3000021294 от 09.03.2020г., сключен между страните по делото (л.15 ).

За да бъде обвързан от договора за доставка на топлинна енергия, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответното дружество е титуляр на правото на 3 собственост върху процесния топлоснабден имот е факт, ко й т о безспорно се установява от приетото по делото Постановление № 4360/ 18.08.2017г. по дело № 409/ 2011г. на Окръжен съд- Благоевград за възлагане върху „МДМА- 16“ ООД на съвкупност от имоти (л. 16-63). В допълнение, от *** *** *** на Ю. К., *** с район на действие СРС (л. 65-68) се установява, че процесният топлоснабден имот е продаден от ответното дружество на трето за процеса лице на дата 29.07.2021г. Последното обстоятелство не се отразява на основателността на процесните претенции, доколкото главницата за топлинна енергия се претендира до м.07.2021г.,, когато безспорно имотът все още е бил собственост на ответното дружество.

О т гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба, съдът счита за нужно да се посочи и че самото присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена топлинна енергия от сградната инсталация, доставена топлинна енергия отопление и за битово горещо водоснабдяване, и услуга за дялово разпределение. След като през процесния период ответникът е бил титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно той носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и разпределена топлинна енергия (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ).