Решение № 46 от 20.03.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Б. Вътков при участието на секретаря Ася Т. Лилова като разгледа докладваното от И. Б. Вътков Гражданско дело № 20241450100422 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

С. С. Д., ЕГН ********** от гр. ..................................., против М. И. Д., ЕГН ********** от с. .............................., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи неимуществени вреди, в следствие недопускането му до ловен излет на 10.12.2022 г., на 17.12.22 и на 18.12.2022 г.

В подадения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се твърди, че ищеца не е бил вписан в разрешителното за групов лов, тъй като явилите се били повече от 20 души, и са останали невписани 6 за дата 10.12. За останалите дати се твърди, че при извършен инструктаж ищецът е заявил, че ще гърми по друг дивеч и няма да изпълнява нарежданията на ръководителя на лова.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че от 8 години е член на ловната дружинка в с. Камено поле, където председател на същата е ответникът. На 10.12.2022 г. сутринта се явил на мястото, където се прави инструктаж и се вписват участниците в лова, когато дошъл ред да се впише ищецът, 1 ответникът му заявил, че няма да го впише без обяснение за това. Не бил вписан от ответника и на 17.12.2022 г., и на 18.12.2022 г. Твърди, че от 20 години е ловец и не е пропускал ловен излет. От отказа да бъде вписан и допуснат до лов от ответника, ищецът твърди, че се е разстроил. Това се е отразило изключително негативно на неговото психично състояние, тъй като ловът и преживяванията по време на ловен излет са негова страст и изключително удоволствие. Твърди, че в следствие на горните преживявания е претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата от 3000 лв.

По делото са разпитани двама свидетели, допуснати на ответната страна.

Свидетелят И. твърди, че познава страните. На 17 и 18.12.2022 г., свидетелят бил ръководител на групов лов и на една от тези дати е отстранил ищеца от групов лов, тъй като той казал, че ще прави с ловното оръжие, каквото си иска. Това станало по време на инструктажа. Ответникът е бил там, но не е взел отношение по тези въпроси. На другата дата също свидетелят не е вписал ищеца за лов, тъй като той заявил пред всички, че ще прави, каквото си иска и ще си ходи, където си иска.

Свидетелят Ботев твърди, че е ловец и познава страните. Твърди, че на 10.12.2022 г. ищецът не е вписан за групов лов, тъй като в бележката се вписват допустимия брой ловци – 20 броя. Ищецът е отстранен от ръководителя на лова, а ответникът не е вземал отношение по тези въпроси.

Съдът цени показанията на свидетелите, същите твърдят, че са преки очевидци на случилото се на горните дати, освен това показанията им са логични, последователни и безпротиворечиви, и кореспондират помежду си.

Доказателства от ищцовата страна по делото, въпреки дадената му възможност, не бяха представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установи, че не се е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Не са налице са елементите от сложния фактическия състав: -деяние; - вреда; противоправност на деянието; - причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; – вина.

2

По делото не се доказа по безспорен и категоричен начин за авторството на настъпилата вреда, а именно че ответника е този, който я е причинил.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД , обезщетение се дължи за всички видове вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени (нематериални) вреди се определя от съда по справедливост.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК , всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът не доказа претендираните вреди, поради което съдът намира иска му за тяхното обезщетяване за неоснователен и същият следва да се отхвърли.

На основание чл. 78 от ГПК, съдът присъжда в тежест на ищеца направените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение 600 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 52 вр. с чл. 45 ЗЗД, от С. С. Д., ЕГН ********** от гр. ..................................., против М. И. Д., ЕГН ********** от с. .............................., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи неимуществени вреди, в следствие недопускането му до ловен излет на 10.12.2022 г., на 17.12.22 г. и на 18.12.2022 г., като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, сумата от 600.00 лева за направените от последния разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 3