Определение № 3159 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501926 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. В. П. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Определение №6328/11.11.25г., постановено по гр.д.№6952/25г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Частният жалбоподател претендира отмяна на определението и връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

На 05.11.25г., пред Районен съд Бургас е подадена искова молба вх.№47058 от П. В. П., срещу „Кауфланд България енд Ко“ – КД, с искане да бъде прието, че ответникът е извършил заБлуждаваща търговска практика, като предоставил подвеждаща информация, относно условията на промоцията в своето мобилно приложение; за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата 1.18 лева; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подвеждане, загуба на време, неприятно изживяване, нервно напрежение и нарушено доверие към търговеца.

С тук обжалваното определение, БРС е приел, че Председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентен по реда на чл. 68л, ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител да предприеме мерки, а потребителят има право на намаляване на цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира обезщетение за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена (чл. 68м., ал. 1 от ЗЗП).

Съдът е приел, че след сезиране от ищеца на Комисията за защита на потребителите, е получен отговор, че при извършените проверка и анализ на 1 изисканите и събрани документи от служители на Комисия за защита на потребителите, не са открити данни за осъществен състав на административно нарушение по Закон за защита на потребителите или други действащи нормативни актове. Съдът не е установил Председателят на Комисията за защита на потребителите да е издал влязла в сила заповед, с която да е установено, че ответникът е прилагал заблуждаваща или нелоялна търговска практика, поради което не е налице предпоставката за възникване на правото на иск по чл. 68 м, ал. 1 от ЗПП.

Бургаският окръжен съд, по подадената жалба намира същата за основателна; обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 68м, ал. 2 ЗЗП влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Такава сила има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.

Разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП следва да се тълкува във връзка с Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година, относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (Директивата). Последната не поставя като ограничение за предявяване на иска за обезщетение, наличието на акт на КЗП или ВАС, с които се установява нелоялната търговска практика; тя взема предвид, че исковете за обезщетение за вреди при нарушения на правото на Съюза или националното конкурентно право обикновено изискват сложен фактологичен и икономически анализ и потребителят може да е затруднен да докаже подробно всички факти по делото в началото на производство по иска. Но Директивата не е поставя изрично изискване, преди предявяване на иска за обезщетение да има влязла в сила заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите и/или влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена. В съответствие с принципа на равностойност националните правила и процедури, свързани с искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушения на член 101 или член 102 ДФЕС не могат да са по-малко благоприятни за лицата, за които се твърди, че са увредени, от правилата и процедурите, които уреждат подобни искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушения на националното право –така чл. 4 от Директива 2014/104/ЕС. Директивата установява определени правила, необходими да се гарантира, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право от страна на предприятие или сдружение на предприятия, може ефективно да упражни правото си да претендира от това предприятие или сдружение обезщетение в пълен размер за тази вреда.

В случай, че чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП се тълкува в смисъл, че за предявяване на иска за обезщетение нелоялната търговска практика вече следва да е установена с акт на КЗП или ВАС, пред потребителя се поставя пречка за упражняване на правото му на обезщетение. Подобно разбиране противоречи на принципите на ефективност и равностойност. Законодателят е съобразил, че установяването на факта на нарушението често трудно може да се докаже от ищеца, а и обичайно изисква извършването на сложен фактологичен и икономически анализ. Затова го улеснява, като придава необоримо доказателствено значение на положителното решение на специализирания орган за защита на потребителите- КЗП, с оглед притежаваните от него широк кръг от правомощия и инструменти за установяване на нарушението и нарушителя на нелоялна търговска практика, същевременно освобождава съда и страните в исковия процес от провеждане на доказване относно тези факти, както и забранява преразглеждането им. Следователно, чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, подобно на чл.

2

105, ал. 4 ЗЗК има функция, сходна с разпоредбите на чл. 300 и чл. 302 ГПК – обвързване на съда от действието на акт на друг орган /вкл. съд/, с цел облекчаване на доказването в процеса и избягване на противоречивото разрешение на един и същи въпрос, като и двете посочени норми нямат отношение към допустимостта на иск, предявен по реда на ГПК.

В същия смисъл е и решението по дело С-595/17, съгласно което правото на всяко лице, което счита, че е увредено от нарушение на правилата на конкурентното право, да иска обезщетение за претърпяната вреда, не зависи от предварителното установяване на такова нарушение от съответния орган по конкуренцията.

Така следва да се приеме, че искът по чл.68м, ал. 1 ЗЗП за обезщетение за претърпени вреди от приложението на нелоялна търговска практика е допустим и без е необходимо преди предявяването му да се е развило производство, което да е завършило с влязло в сила решение на ВАС или КЗП за установяване нелоялна търговска практика (по арг. Определение №350/29.07.2022 г. постановено по ч. т. д. № 59/2022 г. 2 ТО, ВКС).

Ето защо жалбата е основателна. обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6328/11.11.25г., постановено по гр.д.№6952/25г. по описа на БРС.

ВРЪЩА

ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501926 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. В. П. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Определение №6328/11.11.25г., постановено по гр.д.№6952/25г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Частният жалбоподател претендира отмяна на определението и връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

На 05.11.25г., пред Районен съд Бургас е подадена искова молба вх.№47058 от П. В. П., срещу „Кауфланд България енд Ко“ – КД, с искане да бъде прието, че ответникът е извършил заБлуждаваща търговска практика, като предоставил подвеждаща информация, относно условията на промоцията в своето мобилно приложение; за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата 1.18 лева; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подвеждане, загуба на време, неприятно изживяване, нервно напрежение и нарушено доверие към търговеца.

С тук обжалваното определение, БРС е приел, че Председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентен по реда на чл. 68л, ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител да предприеме мерки, а потребителят има право на намаляване на цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира обезщетение за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена (чл. 68м., ал. 1 от ЗЗП).

Съдът е приел, че след сезиране от ищеца на Комисията за защита на потребителите, е получен отговор, че при извършените проверка и анализ на 1 изисканите и събрани документи от служители на Комисия за защита на потребителите, не са открити данни за осъществен състав на административно нарушение по Закон за защита на потребителите или други действащи нормативни актове. Съдът не е установил Председателят на Комисията за защита на потребителите да е издал влязла в сила заповед, с която да е установено, че ответникът е прилагал заблуждаваща или нелоялна търговска практика, поради което не е налице предпоставката за възникване на правото на иск по чл. 68 м, ал. 1 от ЗПП.

Бургаският окръжен съд, по подадената жалба намира същата за основателна; обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 68м, ал. 2 ЗЗП влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Такава сила има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.

Разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП следва да се тълкува във връзка с Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година, относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (Директивата). Последната не поставя като ограничение за предявяване на иска за обезщетение, наличието на акт на КЗП или ВАС, с които се установява нелоялната търговска практика; тя взема предвид, че исковете за обезщетение за вреди при нарушения на правото на Съюза или националното конкурентно право обикновено изискват сложен фактологичен и икономически анализ и потребителят може да е затруднен да докаже подробно всички факти по делото в началото на производство по иска. Но Директивата не е поставя изрично изискване, преди предявяване на иска за обезщетение да има влязла в сила заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите и/или влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена. В съответствие с принципа на равностойност националните правила и процедури, свързани с искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушения на член 101 или член 102 ДФЕС не могат да са по-малко благоприятни за лицата, за които се твърди, че са увредени, от правилата и процедурите, които уреждат подобни искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушения на националното право –така чл. 4 от Директива 2014/104/ЕС. Директивата установява определени правила, необходими да се гарантира, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право от страна на предприятие или сдружение на предприятия, може ефективно да упражни правото си да претендира от това предприятие или сдружение обезщетение в пълен размер за тази вреда.