Определение № 73 от 18.02.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Смолян, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 278, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 515/12.12.2024 г. по гр. д. № 193/2024 г.

Мадански районен съд е допълнил на основание чл. 248 от ГПК Определение № 433/08.10.2024 г. по гр. д. № 193/2024 г. по описа на РС – Мадан, като е осъдил „БАНКА ДСК“ АД да заплати на К. Ш. К. сумата от 386, 24 лева – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан по съразмерностс частта от вземанията, спрямо които е обезсилена издадената заповед за изпълнение.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „БАНКА ДСК“ АД с оплаквания, чрез юрк. А.Д., с оплаквания, че е неправилно.

В частната жалба се твърди, че ответникът би имал на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК право на разноски в заповедното производство, само ако с поведението си не бе дал повод за образуване на заповедното производство.

Твърди се, че в производствата по чл. 414 и чл. 419 от ГПК длъжникът не търси защита срещу материалното право на кредитора, поради което не се касае за дело с определен интерес по смисъла на Наредба № 1/2004 г.

Твърди се, че не следва да се прилага т. 12 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същото се отнася до определяне на присъдимите, в едностранно протичащо, несъстезателно производство по издаване на заповед за изпълнение, разноски в полза на молителя, като предпоставени от изхода на спора, относно съществуването на материалното право на кредитора; аналогия с възмездяването на разноски в производствата по чл. 414 от ГПК и чл. 419 от ГПК не следва да бъде правена.

В частната жалба при условията на евентуалност се прави 1 възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение, а при условията на евентуалност присъденото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано на сумата от 100 лева.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от ответникът К. Ш.

К., чрез пълномощник адв. М.О., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

В отговора се излагат доводи, че не разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е приложима, а е приложима разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е частично обезсилена, което е благоприятен изход за ответника.

Излагат се твърдения, че длъжникът в заповедното производство има право да му бъдат присъдени разноските, които е направил за воденето му.

Сочи се, че в заповедното производство пълномощникът не само е депозирал възражение, но и частна жалба, по която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Сочи се също, че възнаграждението е определено в минимален размер по Наредба № 1/2004 г., както и не е прекомерен с оглед извършените действия по процесуалния представител и защитавания материален интерес.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан по заявление на „БАНКА ДСК“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 131/13.10.2023 г. срещу К. Ш. К..

Длъжникът К., чрез пълномощник адв. М.О., на 09.04.2024 г. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

Представена е Договор за правна защита и съдействие за оказване от адв. М.О. на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан.

Освен възражение по чл. 414 от ГПК, на 09.04.2024 г. от длъжникът К., чрез пълномощник адв. М.О., е депозирана частна жалба по чл.

419 от ГПК, по която е постановено Определение № 214/31.05.2024 г. по В. гр. д. № 197/2024 г. на Смолянски окръжен съд, с което определение е отменено рапореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирани в Заповед за незабавно изпълнение № 131/13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан, както и е оставено без уважение искането на заявителя за незабавно изпълнение на заповедта и е обезсилен издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Също така, с Определение № 322/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2

359/2023 г. е отхвърлена молбата на „БАНКА ДСК“ АД да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение № 131/13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан. Срещу това определение „БАНКА ДСК“ АД е депозирала частна жалба, по която е депозиран отговор от длъжникът К. К., чрез пълномощник адв. М.О.. С Определение № 323/05.08.2024 г. по В. гр. д. № 328/2024 г. на Смолянски окръжен съд е потвърден акта, с който е отхвърлена молбата по чл. 247 от ГПК.

Кредиторът „БНКА ДСК“ АД е предявил иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжника К. К. за сумите по Заповед за незабавно изпълнение № 131/13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан, по който иск е образувано гр. д. № 193/2024 г. по описа на РС – Мадан. По гр. д. № 398/10.09.2024 г. е постановено Определение № 398/10.09.2024 г., с което е постановено връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото в частта относно претендираната договорна лихва в размер на 5 365, 57 лева. Това определение е допълнено с Определение № 433/08.10.2024 г., с което е обезсилена Заповед за незабавно изпълнение № 131/13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан в частта за сумата от 5 365, 57 лева договорна лихва.

По молба на ответника от 18.10.2024 г. е постановено и Определение № 515/12.12.2024 г., с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 386, 24 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 359/2023 г. на РС – Мадан по съразмерност с частта от вземанията, спрямо които е обезсилена заповедта за изпълнение.

Настоящата инстанция счита това определение за законосъобразно и обосновано.

В случая е неоснователно позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, която би намерила приложение по отношение разноски, направени в исковото производство, каквито спорните не са. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с атакуваното определение са направени в заповедното производство – по ч. гр. д. № 359/2023 г. по описа на РС – Мадан.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство… В това производство съдът следва да разгледа … искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство … Поради това нямат основание доводите в частната жалба, че разноски на длъжника за заповедното производство не се дължат, както и нямат основания доводите, че разноските в производството по чл. 414 от ГПК и по чл. 419 от ГПК не са разноски в заповедното производство. Тези доводи не намират опора в закона.

Заповедното производство, регламентирано в глава тридесет и шеста в ГПК, като процедурата по чл. 414 от ГПК, както и производството по чл. 419 от 3

ГПК са част от заповедното производство.

В настоящия случай освен депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК, от пълномощникът на длъжника е депозирана частна жалба по чл. 419 от ГПК, по която е отменено незабавното изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист. Пълномощникът на длъжника е депозирал и писмен отговор на частната жалба на заявителя срещу акта по чл. 247 от ГПК. Налице е реално осъществена правна защита и съдействие на длъжника в заповедното производство от пълномощникът адв. М.О.. Размерът на присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение съответства както на стойността на защитимия материален интерес, така е и пропорционално на осъществените от пълномощника съдействие и защита, поради което е неоснователно възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

След като с влязъл в сила съдебен акт е прекратено исковото производство по чл. 422 от ГПК в частта за сумата от 5 365, 57 лева и е обезсилена заповедта за изпълнение за тази сума, пропорционално за същия материален интерес на длъжника правилно са присъдени разноски за заповедното производство.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Настоящото производство е такова относно спор за разноските и такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 515/12.12.2024 г. по гр. д. № 193/2024 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4