Решение № 13807 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13807 гр. С., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110103107 по описа за 2025 година

Г. А. М. е предявил срещу „К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за признаване на нищожността на договор за потребителски кредит № 1192164 от 25.11.2024 г. поради противоречие със зак..

Ищецът твърди, че на 25.11.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 1192164 по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер на 3300 лева, при уговорени ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 62,14 %, платим на 3 месечни вноски от по 1192,91 лв., с дата на първо плащане – 25.12.2024 г. и дата на последно плащане – 25.02.2024 г., при уговорен поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя и обща сума за плащане – 3578,72 лева. Посочва, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Изтъква, че страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения. Изтъква, че била уговорена неустойка в размер на 1286,02 лева, в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му.

Заявява, че в действителност между ищеца Г. А. М. и ответника „К.“ е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № 1038224/19.03.2024 г.

1

Счита, че в настоящия случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката за непредставяне на обезпечение. Счита, че формулираната неустойка излиза извън присъщите 1 й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Сочи, че след прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва.

Поддържа, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 62,14 % води до неяснота относно включените в него компоненти, което противоречи на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Посочва, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Счита, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване изискванията на ЗПК. Поддържа, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР, счита, че са спазени всички изисквания на ЗПК. Посочва, че кредиторът е бил наясно с разходите, които се включват в ГПР. Намира оспорената неустойка за действителна.

Счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Посочва, че клаузите дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му състояние, която яснота е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Оспорва потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Счита, че процесните клаузи изцяло отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

„К.“ ЕООД предявява срещу Г. А. М. насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3300 лева, представляваща неизплатено задължетие за главница по Договор за паричен заем №1192164 от 25.11.2024, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното 2 плащане.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3300 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното плащане.

Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит №1192164, по силата на който е предоставил на Г. А.

М. кредит в размер от 3300 лева.Твърди, че ответникът по насрещния иск не е правил никакви плащания по договора.Поддържа, че задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичане на срока на последната вноска на 25.02.2025г.

Ответникът по насрещния иск Г. А. М. прави признание на иска.Моли разноските по иска да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски кредит №1192164/25.11.2024 „К.”ЕООД е предоставил на Г. А. М. кредит в размер от 3300 лева, при ГПР62.14%, Фиксиран лихвен процент-50% и обща сума на плащане 3 578.73 лева.

По делото са представени СЕФ, искане за сключване на договор за кредит от 25.11.2024 и извлечение за извършени плащания по Договор за паричен заем №1192164 от 25.11.2024..

Съгласно заключението на ССЕ по процесния кредит не са извършвани плащания за главница, възнаградителна лихва, неустойка и такси за просрочие.Законната лихва, относима към процесния договор /м.11.2024/ е в размер на 13.22 процента.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и дължимата неустойка от 1305.27 лева и срок на кредита 3 месечни вноски, изчисленият ГПР ще възлиза в размер на 1005.43 %.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за потребителски кредит №1192164/25.11.2024 „К.”ЕООД е предоставил на Г. А. М. кредит в размер от 3300 лева, при ГПР62.14%, Фиксиран лихвен процент-50% и обща сума на плащане 3 578.73 лева.

3

Съгласно чл.6, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.Съгласно чл.6, ал.2 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави посоченото обезпечение в ал.1 в срок до 2 дни от сключване на договора.

Съгласно чл.18, ал.1 от договора ако кредитополучателят не предостави договореното в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1286.02 лева.Съгласно чл.18, ал.3 от договора неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и не се включва при изчисляване на ГПР.

Съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на основание противоречие с добрите нрави. Неустойката е в размер почти половината от договора за кредит.Уговарянето на неустойка в толкова голям размер противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост.Неустойката излиза извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функция и представлява скрита печалба за кредитора.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 25.11.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.11.2024 е 3.22%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.22%.В случая по договора ГПР е 62.14%, и така, както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 66.10%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по 4 кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Вярно е, че е предоставен 2-дневен срок от усвояване на заемната сума за ангажиране на обезпечение, но той е формален, доколкото неустойката е начислена в погасителните вноски по договора..Освен това в погасителния план е включена на вноски по-голяма по размер неустойка от уговорената в чл.18 от договора, а именно: сумата от 1305.27 лева.Това обуславя и извода, че неустойката е част от разходите по кредита още към момента на подписване на договора.Поради това неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в ГПР.

Кредитирайки заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и дължимата неустойка от 1305.27 лева и срок на кредита 3 месечни вноски, изчисленият ГПР ще възлиза в размер на 1005.43 %.

С оглед на което съдът приема, че с включването на неустойката при изчисляване на ГПР многократно се надвишава ограниченичението по чл.19 от ЗПК.

Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на зак. с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. Отделно от това ако неустойката бъде включена в ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че Договор за потребителски кредит № 1192164 от 25.11.2024 г. е недействителен поради 5 противоречие със зак..

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да бъде уважен.

По насрещния иск

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на което ищецът /ответник по насрещния иск/ дължи по недействителния договор за кредит само чистата стойност на кредита, а именно:сумата от 3300 лева,

Ответникът по насрещния иск е признал иска.Ответникът признава, че при недействителен договор за кредит дължи само чистата стойност на кредита.С оглед на което съдът приема, че ответникът по насрещния иск е признал иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че доколкото договорът за кредит е обявен за недействителен, искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Доколкото е налице признание на иска, съдът намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 1015.36 лева, от които 195.36 лева за държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 500 лева – адвокатско възнаграждение.Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено наполовина-250 лева, тъй като има уважен иск срещу ищеца/ ответник по насрещния иск/.

С оглед на изложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 765.36 лева /391.32 евро/, от които 195.36 лева – за държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 250 лева – адвокатско възнаграждение.