Определение № 29 от 06.02.2026, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Свищов, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Частно наказателно дело № 20264150200043 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от Й. Й. Р. против Постановление за спиране на наказателно производство от 23.01.2026г. на наблюдаващия прокурор Силвия Начкова от Районна прокуратура Велико Търново, ТО Свищов, с което на основание чл.199, вр. чл.244 ал.1, т. 1 от НПК, вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК е спряно наказателното производство по ДП № 189/2025г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка №4455/2025 година по описа на ТОС Районна прокуратура град В.Търново/, водено за престъпление по чл. 144 ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и пострадалият Й. Й. Р. е насочен да подаде в 6 - месечен срок тъжба за престъпление по чл.144 ал.1 от НК, което съгласно чл.161 ал.1 от НК е престъпление от частен характер. Жалбоподателят счита, че изводите на прокурора са необосновани и неправилни, доколкото по делото не са събрани всички относими доказателства, а събраните доказателства не са оценени и интерпретирани правилно, което е довело до неправилна правна квалификация на деянието. Навежда, че е направил искания, свързани с извършване на процесуални следствени действия – разпити на соченото като извършител Л. П.П., назначаване на технически и гласова експертиза, по които прокурорът не се е произнесъл и е наЛ. мълчалив отказ. Счита, че постановлението е необоновано, поради несъответствие между фактическите изводи, изложени в него, с действително следващите се изводи от събрания доказателствен материал. Твърди, че в постановлението са цитирани само част от заканите. Счита изводът на прокурора, че се касае за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за неоснователен, правно и житейски нелогичен, като излага съображения в тази насока. Прави искане постановлението за спиране на наказателното производство да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е подадена в срока на чл.244, ал.3 от НПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят се явява пострадало Л. по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК.

Съдът като взе предвид постановлението на прокурора и материалите по приложеното досъдебно производство, намери за установено следното:

ДП № 189/2024 година по описа на РУ МВР Свищов/преписка №4455/2025година по описа на ТОС Районна прокуратура град В.Търново/ е 1 образувано на 01.07.2025 година, за това, че на 06.06.2025г. в гр. Свищов е отправена закана с убийство спрямо Й. Й. Р. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал. 1 от НК.

С атакуваното Постановление на РП-Велико Търново, ТО Свищов, наблюдаващият прокурор на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спрял воденото наказателно производство по наказателното производство по ДП № 189/2025г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка №4455/2025 година по описа на ТОС Районна прокуратура град В.Търново/, за извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал. 1 от НК и е уведомил пострадалия Й. Й. Р., че извършеното спрямо него престъпление се преследва по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл.81 от НПК.

Съгласно процесното постановление пострадалият Й. Й. Р. получил заплашителни съобщения на телефона си от П.П. от гр.Свищов, които били отправени чрез приложението „снаб чат“. Съобщенията първо били текстови, а след това преминали в аудио съобщения със заплашителен характер.

Пострадалият Й. Р. се прибрал вкъщи и взел телефона на баба си, която не знаела за това и през нейния телефон направил запис - клип на неговия телефон на заплахите, които му отправил П.П.. След това отишъл в полицията и предал клипа, като разговарял със служители на „Криминална полиция“, РУ-Свищов. За случилото се майката на пострадалия- св.Д.А. депозирала на 07.06.2025г. жалба до РУ-Свищов срещу П.П.. Същата е разпитана като свидетел и заявява, че е чула заплашителни записи на мобилния телефон на сина си, отправени към сина й - заплахите звучели страховито и заплашвали сина й с побой. Видно от протокола за оглед на веществено доказателство са отправени закани за телесна неприкосновеност спрямо пострадалият Р., тъй като П. настоял да се срещат двамата и Р. да каже какво е казал. „Днеска идваш и ми казваш всичко каквото си казал или те намирам аз и няма даже да говориш“. „ Ей, умрял, ще ме намериш и какво? Теб те съдят, не мен“ Ти какво си свършил, че да искаш пари ве, мухльо? .. „ Може още утре да бъдеш начупен“....“ Брат аз ти казвам, че ще те почупя от бой“. П. и Р. били приятели, но отношенията им се влошили на 06.06.2025г., тъй като е Й. Р. казал, че П. и приятелите му били използвачи. Ден преди да подаде оплакване в полицията св.Д. А. минавала с автомобила си покрай парка на „Рила“ 14, гр.Свищов.

Тогава П.П. дошъл при нея и започнал да й крещи. В беседката разпознала св.

И.Д., който бил приятел на сина й и тръгнала към него, за да разбере защо и какви са тези заплашителни записи към сина й. На беседката бил и св. П.П.. Д.

А. била уплашена от начина, по който П. П. й говорел и същия видимо изглеждал неадекватно и звъннала на приятеля си - св. В.Х., като го помолила да дойде на беседката. След появата на св. Х., П.П. като го видял, започнал да буйства и вика. Тогава св. Д. А. и св. В. Х. звъннали в полицията, тъй като били уплашени понеже П.П. се заканвал, че ще осакати сина й, че щял да го пребие, щял да направи живота му труден, което било чуто от Д. А. и приятеля й В. Х., но тези думи не били възприети и от другите двама 2 свидетели, които неглижирали ситуацията и изобщо не обърнали внимание кой и какво говорел и казвал.Св. П. П. и св. Д. Д. твърдят, че Д. А. поставила мобилен телефон на масата в беседката и пуснала някакви записи, но те не обърнали внимание какви били записите и какво било тяхното съдържание.След като св. Д. А. и св. В. Х. сигнализирали РУ-Свищов, трите момчета от беседката избягали. Пострадалият Й. Р. твърди, че се страхува от П.П., защото последният бил способен да осъществи заплахите си спрямо него. Той заявява, че спрямо него П.П. е отправял закани, че ще го убие, но видно от протокола за оглед на веществено доказателство са отправени закани спрямо телесната неприкосновеност на същият. Й. Р. твърди, че П. му показал клип как е причинил телесна повреда на И. А. на 19 годишна възраст. А. отрича да е заснет възникналия побой между него и П.. Св. А. е бил установен от РУ-Свищов с наркотично вещество- марихуана закупено от П.. След няколко седмици последният срещнал св.А. и го попитал „Ти ли ме изпя“ и последният отговорил положително. Двамата отишли към горичка над училище ******** гр.Свищов ,разменили си реплики и се сбили, в резултат на което на А. е причинена лека телесна повреда. Видно от показанията на същият се установява, че П. не го е заплашвал или настоявал да си оттегли показания. Св.А. с П. се познават от деца и според него не е станало „ кой знай какво“. По време на побоя двамата си разменяли удари. След като се сбили А. твърди, че му е нямало нищо поради, което не се е налагало да посещава медицинско Л..

Наблюдаващият прокурор е посочил, че от събраните гласните доказателства се установява, че пострадалият е получил заплашителни съобщения на 06.06.2025г. на телефона си от П.П. от гр. Свищов, които били отправени по телефона чрез приложението „снаб чат“.

Прокурорът е счел, че воденото досъдебно производство следва да бъде спряно, тъй като от доказателствата по делото се установило, че не са наЛ. доказателства за съставомерност на престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК, а за престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Посочено е не били събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод за съставомерността на престъплението от общ характер. Видно от постановлението, прокурорът се е позовал на събраните гласни доказателствени средства и приложения запис чрез DVD, на който е извършен оглед.

Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

В постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва анализ и съвкупната преценка на събраните по досъдебното производство доказателства, поради което съдът, намира същото за необосновано и незаконосъобразно. По ДП не са събрани всички доказателства, необходими за установяване на правнорелевантните факти.

3

Изрично не е посочено от прокурора, въз основа на кои доказателства е приел за установени фактическите обстоятелства, а именно, че извършител на деянието е именно П.П., още повече, че с жалбата са наведени твърдения, че в хода на досъдебното производство е направено искане от страна на пострадалия да бъдат назначена техническа и гласова експертиза, по което искане липсва произнасяне от страна на ръководно-решаващият орган, а и П.П. не е бил разпитван. В хода на разследването са били разпитани десет свидетели, чийто показания са противоречиви, поради което са се формирали условно три групи свидетели относно поведението на П.П. към пострадалия и техните отношения. Св. П.П. и св. И.Д. са в близки приятелски отношения с П.П., често излизали заедно, били са и заедно когато се е провел разговор на 07.06.2025г. между П.П. и св. Д. А., майка на пострадалия. Същите в показанията си изнасят, че не са възприели агресивно поведение на П. към Й. и не знаят, че имало закани спряно последния за физическа саморазправа и дори убийство. Другата формирала се група на свидетели са на св. Д. А., св.

В.Х. и пострадалия Й. Р., които поддържат в разпитите си, че П. целенасочено и последователно отправял редица заплахи и закани срещу Й. свързани, както с телесната неприкосновеност, така и с живота на последния. Има и трета група свидетели – Л.Л., Г. А. и С.Р., които макар и да познават и двете лица – П. и Й., нямат преки и лични наблюдения за отношенията помежду им.

Прокурорът не е посочил кои от тях се кредитират и защо, а това е съществено нарушението, тъй като същите са противоречиви. Не е разпитан в хода на досъдебното производството соченият за извършител на престъплението П.П., а неговият разпит е от съществено значение. Следвало е след излагане на приетите за установени фактически обстоятелства прокурорът да посочи, от кои доказателства се установяват те, което не е сторено.

Относно изследване съставомерността на престъплението по чл. 144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК. За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал.

3 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено Л., която да е приета от Л.то и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. В случая видно от протокола за оглед на веществено доказателство, чрез мобилното приложение „снап чат“, са отправените изрази от П.П. до пострадалия Й. Р., които формулират недвусмислено намерение, както за побой, така и за лишаване от живот – „разчекна на осем“, „ще ти стъпвам върху главата с кеф“, „да знам, че съм те разфасовал“. Съгласно ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 вр. с, ал. 1 НК не е необходимо Л.то действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тази преценка следва да се прави към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед на възприемането от пострадалия, тъй като хората са различни и съответно ще е различен ефектът на дадена закана върху отделните личности. Как е била възприета от пострадалия, дали е имало промяна в поведението му също не е анализирано в постановлението. По данни от разпита на майката на 4 пострадалия – Д. А., Й. Р. е бил е променил поведението си, бил притеснен, сменил местоработата си и заминал за гр. Приморско. Видно и от показанията на св. И. А. и св.Т. Х., П.П. е имал и предходни установени по делото прояви, с които пострадалият е запознат, а именно- да търси сметка, заплашвайки и саморазправяйки се лица, които са дали показания в полицията срещу него.