Решение № 6821 от 12.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6821 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20251100109724 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от Х. С. М. по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието на Република България – централен орган по смисъл на Конвенцията, за връщане на малолетното м у С.Н.И. М., роден на ******** г. в Бразилия - държавата по обичайното му местопребиваване, с твърдение за незаконното му отвличане на територията на Р. България, осъществено под формата на задържане. Твърди се, че родителите - Х. С. М. и П. Б. И.-М. са сключили граждански брак на 17.05.2018 г. На ******** г., в Бразилия се е родило детето С.Н.И. М..

Семейството е с обичайно местопребиваване в Бразилия. Малолетният С. е живял с родителите си до преместването му на 29.02.2024 г., в България.

Молителят твърди, че са планирали посещение в България по време на негов 3- месечен творчески отпуск от университета, в който преподава в Бразилия, за периода 01.03.2024 г. до 15.05.2024 г., като е бил закупен и билет за връщане. Целта на пътуването е била да посетят родителите на госпожа М..

Предвид планираното връщане на семейството в Бразилия на 15.05.2024 г., молителят е купил и билети за 26.11.2024 г. за следващото им пътуване до България. Тъй като след пристигането в България госпожа М. е пожелала да удължи престоя си в България, на 15.05.2024 г. молителят се е върнал сам в 1

Бразилия, като е подписал пълномощно за пътуване на детето в чужбина, валидно до 30.08.2024 г. Твърди, че на 02.09.2024 г. е бил уведомен от съпругата си, че не възнамерява да се върне с детето в Бразилия. Молителят е направил 2 предложения за постигане на споразумение между него и госпожа М., като е предложил различии варианти за различии периоди (6 месеца в България и 6 месеца в Бразилия или 8 месеца в България и 4 месеца в Бразилия, ако детето учи в България), през който семейството да живее съответно в България и в Бразилия. Заявява, че не е давал съгласието си да бъде променяно обичайното местопребиваване на детето от Бразилия в България и с молбата си иска съдействие за връщането му в Бразилия.

Молбата е на основание чл. 8 от Хагската конвенцията, като по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл. 8 от Хагската конвенцията, в сила между България и Бразилия от 01.05.2004 г. Налице е родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на детето на територията на България. Бащата е упражнявал родителските си права ефективно- родителите и детето са живели съвместно. Молбата е постъпила в Министерството на правосъдието - централен орган за Република България н а 29.07.2025 г., а детето се счита за незаконно задържано на територията на България от 30.08.2024 г.- спазен е едногодишния срок, регламентиран в чл.12, ал.1, коего налага предприемане на мерки за незабавното му връщане в Бразилия.

Ответницата П. Б. И.-М. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция и изразява становище, че същата е неоснователна.

Твърди, че тъй като почти е изтекъл едногодишния срок, откакто детето е в България, съдът следва да прецени дали детето се е адаптирало в средата в България. Излага, че е било общо решение страните да дойдат в България, да останат тук майката и детето известно време, а бащата да се върне в Бразилия за някакъв конкурс, като в резултат на това щяло да се предопредели местоживеенето на бащата- дали ще работи в Плевен или в Бразилия.

Родителите заедно са избрали учебното заведение, където детето ще се обучава след 30.08.2024 г. и детето посещава след 30.08.2024 г. това учебно заведение със съгласието на бащата. В бразилия детето е било единствено вдома, под грижите на своята майка. Веднага, след връщането си в Бразилия, молителя е сменил жилището с по-малко, за да има по-малко разходи и да може да изпраща пари на семейството си във Велико Търново. Бащата всеки ден общува с детето си и ответницата е била изненадана от молбата за 2 връщане на С., с твърдения за неправомерно задържане на територията на Р.

България. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете С.Н.И. М., роден на ******** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване в Бразилия; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Бразилия правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

В настоящия случай молителя Х. С. М. и ответницата П. Б. И.-М. са родители на С.Н.И. М., роден на ******** г. в Бразилия- видно от акт за раждане на Федеративна република Бразилия- Щат Рорайма-Съдебен окръг Боа Виста и служебно изготвена от съда справка за детето от НБД „Население“.

Х. С. М. и П. Б. И.-М. са сключили граждански брак на 17.05.2018 г . 3 акт за граждански брак и регистрационна книга от Гражданския регистър на физическите лица на Федеративна република Бразилия, лист 25 от делото.

Според Член 1.583 на Гражданския кодекс на Бразилия, р одителските права могат да бъдат упражнявани индивидуално или съвместно. Раздел 1 Съвместното упражняване на родителски права означава, че майката и бащата носят съвместна отговорност за отглеждането и възпитанието на своите общи деца и изпълняват правата и задълженията си като родители, дори когато не споделят едно домакинство.

Член 1.634 определя, че независимо от взаимоотношенията между тях, двамата родители са отговорни за упражняването на пълните родителски права спрямо децата си, които включват: IV - предоставяне или отказ на съгласие за пътуване в чужбина; V - предоставяне или отказ на съгласие за промяна на местоживеенето в рамките на друга община;

Д е т е т о С.Н.И. М., роден на ******** г., е имало обичайно местопребиваване в Бразилия до 29.02.2024 г., след което детето с двамата си родители си е дошло в България.

Относно обичайното местоживеене на детето в Бразилия между страните липсва спор, а и това обстоятелство се установява със събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелката Д. И..

Безспорно е, че детето понастоящем живее в гр. Велико Търново, ул.

„******** заедно с майка си.

Бащата не е дал съгласие за задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне. Напротив- бащата се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

В подкрепа на гореизложеното са признанието на ответницата при изслушването й от съда: „Причината за пътуването в България беше, понеже съпругът ми беше обещал всяка година да се прибираме в България, но това не се беше случвало по някакви причини“, „…за да останем минимум за три месеца, той(бащата) има право на три месеца отпуск, с опция да видим как детето ще се адаптира в България, понеже там то не е посещавало учебно заведение и живеехме в изолация… След тези три месеца уговорката ни беше 4 да решим заедно какво ще правим за в бъдеще“. Разпитаната по делото в качеството й на свидетел майка на ответницата Д. И. дава показания, че причината за идването на страните и детето в България е била, че не са били идвали в България от 2018 г., а зет й е обещавал, че ще си идват два пъти в годината. Дошли са да ги видят и да останат за по-дълго време, неопределено време. Свидетелката заявява, че в нейно присъствие молителя не е заявявал, че иска детето за постоянно да остане в България. И втория свидетел на ответницата- Д.В. не установява даване на съгласие от молителя детето да остане в България. С показанията на свидетелката И., които съдът кредитира, тъй като свидетелката има преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които дава показания, установява и намерението на молителя да гради кариера в Бразилия, която му е била на първо място- според свидетелката.

Не се доказа по делото със събраните доказателства и приемането в последствие, от страна на молителя детето му С. да установи постоянно местоживеене в Р. България, като молбата за връщане по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се поддържа от бащата.

Майката при изслушването й от съда признава, че родителите и детето са живеели заедно и бащата на С. е полагал преки и непосредствени грижи за детето и е участвал в неговата издръжка. Т. е.- безспорно установено е, че бащата ефективно е упражнявал родителските права непосредствено до преместването на С. от Бразилия.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, п рехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.

Детето е задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Бразилия правила за упражняване на родителските права.

По делото липсва писмено съгласие на молителя детето му С. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България 5 и няма решение, постановено от компетентен бразилски съд, овластяващо ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.

Не се установи по делото дори и с показанията на свидетелите на ответницата съгласие на бащата детето С. да се премести да живее в Р. България с майка си. Представеният по делото Стандартен формуляр за разрешение за международно пътуване за деца и непълнолетни лица за детето С.Н.И. М., роден на ******** г. от неговия баща, е валидно до 30.08.2024 г., като върху самия формуляр е отразена Забележка: „Освен ако не е изрично упоменато, настоящия документ не представлява разрешение за постоянно установяване в чужбина“.

Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 29.08.2025 г., т. е.преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, задържано след 30.08.2024 г.

Бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил за отглеждането и възпитанието му. Не се установи и бащата да е бил лишен от родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на майката по съответния ред. Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно правната уредба в Бразилия на отношенията между родители и деца- бразилското законодателство в областта на родителската отговорност- Гражданския кодекс на Бразилия, намира, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, в упражняването на които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на детето С. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).