Определение № 3366 от 26.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3366 гр. София, 26.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002103951 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 581 от 29.04.2024 г. по в. гр. д. № 2442/2023 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 260083 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 8805/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е бил уважен предявеният от В. А. Б., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си В. Н. Б. и В. Н. Б., срещу И. Б. Е. иск по чл.109 ЗС – ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствен с ищците недвижим имот с идентификатор [№], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с целия самостоятелен жилищен етаж от построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор [№], като премахне изградената плътна метална конструкция /ограда и метална врата/ с височина от около 215 см, ограждаща сграда с идентификатор [№] на около един метър от северната й страна, която започва от разположената перпендикулярно на улицата заключваща се метална врата в северозападния ъгъл на жилищната сграда и завършва на изток малко преди края на сградата.

Въззивният съд е приел, че дворното място с идентификатор [№] по КККР на [населено място] е съсобствено. С договор от 24.04.2017 г. реалното ползване на мястото е разделено, като първоначалната ищца В. А. Б. е получила ползването на свободната южна част от мястото, означена със син цвят на скицата на вещото лице; неучастващата в делото З. С. Ц. е получила ползването на североизточната част от мястото, означена в зелен цвят на скицата, а ответникът И. Б. Е. е получил ползването на северозападната част от мястото, оцветена в жълт цвят на скицата. Освен тези площи за всеки от съсобствениците е предвидено „право на преминаване“ на 1 метър от жилищната сграда в имота, която е етажна собственост – В.

Б. е собственик на първия етаж, а З. Ц. – на втория.

Ответникът е изградил незаконна плътна метална конструкция с височина от около 2,5 1 метра, която обгражда жилищната сграда на около 1 метър от северната й страна.

Конструкцията започва с изградената перпендикулярно на улицата заключваща се метална врата в северозападния ъгъл на жилищната сграда и завършва на изток малко преди края на посочената сграда.

Прието е, че съоръжението е поставено от ответника с цел ограничаване достъпа на други лица до частта от имота, която му е разпределена за ползване. Мотив за това е твърдяно от него неправомерно посегателство в магазин, разположен в ползваната от него част от имота.

Съоръжението е поставено без предварително съгласие на останалите съсобственици, напротив, още при изграждането му е възникнала остра конфронтация между първоначалната ищца и ответника.

Договорът за разпределение на ползването на съсобственото място и предвиденото отстояние за преминаване от 1 метър за целите на придвижването в имота не съставляват основания за реализиране на такива фактически действия, които биха създали пречки или ограничения на останалите съсобственици повече от обичайното. Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, които да се въздържат от действия и посегателства, на които цели служи уредбата на специфичния иск по чл.109, ал.1 ЗС.

Прието е, че ищцата има достъп от улицата до входа на първия етаж от сградата през изградения подход с намаляваща ширина от 108 см на 104 см. Металната врата към този проход първоначално е била заключена и ищцата не е имала нормален достъп до собствения си жилищен етаж, а впоследствие патронът от вратата е изваден. Това състояние създава пречки и ограничения за реализиране на удобен достъп до жилищната сграда, включително до етажа на ищцата. Ответникът не може да черпи аргументи от договора за разпределение на ползването на дворното място, независимо от това дали делът му граничи с този на ищцата, както и от уговореното право на общо ползване на пространството от 1 м. около жилищната сграда и от възможностите за бъдещо строителство в дяловете. Преградата, чието премахване се иска от ищцата, създава пречки за ползване на процесния имот наймалко на нея, независимо от премахнатия впоследствие в хода на процеса / от м. юли 2021 г.

/ патрон на бравата. Посочената врата, заедно с ограждащата преграда, съставляват обща конструкция, което обуславя премахването й като цяло поради потенциалната възможност в обратния случай в бъдещ момент по аналогичен начин да се възстанови ограничението на достъпа до ЖС и затрудненията в житейско-битов план на съсобствениците при нейното ползване.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника И. Б. Е..

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради неучастие на необходим другар – съсобственикът З. С. Ц..

Решението било и неправилно. Позовава се на договора за разпределение на ползването на общото дворно място; на предвидената в този договор площ за общо ползване около жилищната сграда, на предвидената възможност за бъдещо строителство в отделните дялове, както и на обстоятелството, че преграждението е поставено изцяло в частта от дворното място, която му е разпределена за ползване. Счита, че преградата не създава пречки за ищците да ползват имота си. Позовава се на отделни части от свидетелските 2 показания, като набляга на обстоятелството, че понастоящем металната врата, водеща до коридора с широчина 1 метър, от който се осигурява достъп до входовете за двата етажа на жилищната сграда, не се заключва, тъй като няма патрон. Счита, че позоваването на бъдещи несигурни събития /повторно поставяне на патрона/ не може да послужи като основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС. За ищцата не е имало пречки за достъп до водомерната шахта, разположена в неговата част от имота. Понастоящем шахтата е изместена на тротоара пред имота. Ищцата сама си създала пречки да ползва жилището си чрез незаконно преустройство на входната врата към него в прозорец.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да конституира всички необходими и задължителни другари на страната на ответниците. Явяват ли се надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск срещу процесната ограда всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права.

2. При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни ли са по смисъла на чл.109 ЗС онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползване на дворното място по начин и в съответствие с уговорения;

3. Какво е значението на нотариално заверения договор между съсобствениците, по силата на който дворната площ се разпределя за реално ползване при преценка на основателността на иск по чл.109 ЗС;

4. За уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС следва ли ищецът да докаже, че действията на ответника са неоснователни и че му пречат да упражнява своето право;

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., по втория – с решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о., третият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по четвъртия въпрос имало противоречие с т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г., IV г. о., решение № 411 от 2.03.1999 г. на ВКС по гр. д. № 2190/98 г., V г. о., решение № 2240 от 13.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2001 г., IV г. о., а също и на практика на ВКС, според която защитата на собствеността с иск по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяване на тези действия и състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника.

Решението било и очевидно неправилно, тъй като в диспозитива било посочено, че металната врата е заключваща се, а в мотивите се приемало, че в хода на процеса секретният патрон на бравата е премахнат. Очевидно неправилен бил и изводът, че проход с ширина 3

104-108 см. Е недостатъчен за осигуряване на достъп до сградата. Очевидно неправилно било и това, че искът по чл.109 ЗС се основавал на неправомерни действия на самата ищца.

Ответниците В. Н. Б. и В. Н. Б. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос: В практиката на ВКС, включително и в посоченото от жалбоподателя решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., се приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110, ал.1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права, като тези лица са задължителни необходими другари по предявения иск. Идеята тук е, че когато с иск по чл.109 ЗС се иска премахване на вещи, трайно прикрепени към земята, като ответници следва да бъдат конституирани всички онези лица, чието право на собственост би било засегнато при уважаване на този иск. Те са необходими задължителни другари, тъй като трябва да имат правна възможност да защитят собствеността си, която е застрашена в случай на уважаване на иска.

Настоящият случай не е такъв и тази практика на ВКС не е относима към него. С иска по чл.109 ЗС по настоящото дело се цели премахването на незаконно ограждение около жилищна сграда в режим на етажна соственост. Уважаването на този иск няма да засегне по негативен начин правната сфера на неучастващата в делото собственица на втория етаж от жилищната сграда, тъй като не засяга нито правото й на собственост върху втория етаж, нито правото й на собственост върху земята. Напротив, премахването на въпросното ограждение би било изцяло в нейна полза. Ето защо не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за участието на задължителните другари в производството по негаторен иск.

Не е налице противоречие и по въпрос № 2. Постигнатото съгласие за разпределение на ползването на съсобственото дворно място по никакъв начин не дава правото на единия от съсобствениците да поставя ограждения в ползваната от него част, които препятстват нормалния достъп на останалите съсобственици до жилищната сграда, в която живеят.

Посоченото от жалбоподателя решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о. не дава основание за обратен извод. В него е изложено принципното разбиране, че съсобственикът има правото да ползва съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В това решение обаче не се разглежда въпрос, който възниква по настоящото 4 дело – може ли ползването на разпределената част от дворното място да се извършва по такъв начин, че да засяга неблагоприятно ползването на жилищна сграда на другите съсобственици.