Решение № 1650 от 08.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. С., 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110215509 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № С-30-18/09.11.2022 г., издадено от Началник Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) С. към Главна дирекция „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на жалбоподателя на основание на чл. 232, ал. 11, предложение първо от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т.

15 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 т. 2 от ЗУТ, наказателните постановления по този закон се издават от началника на Дирекцията за национален строителен 1 контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други), а в конкретния случай атакуваното наказателно постановление е издадено от началника на РДНСК /С./ към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, а не от началника на ДНСК. На следващо място се сочи, че отговорността за оценката на изготвени доклади за съответствие на инвестиционния проект следва да е на съответното юридическо лице, внасящо доклада и изготвящо комплексната оценка, респективно и доколкото изготвеният Доклад № 13ОСИП/06.04.2022г., служещ за основание за издаване на наказателното постановление, е изготвен и внесен от „ХХХХХХХ" ЕООД, то и отговорността за извършената комплексна оценка се носи от посоченото дружество, а не от всяко едно физическо лице, участващо в процеса на оценка на съответния доклад. В допълнение се поддържа, че наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление без обсъждане на релевираното от жалбоподателя възражение, че в раздел 111.10 от Доклад № 13 ОСИП/06.04.2022г. няма коментирани каквито и да било обстоятелства, касаещи физическата защита на строежите, каквато е предвидена по чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ, съответно липсват каквито и да било заключения за съответствие, поради липса на разработена част от инвестиционните проекти, касаещи физическата сигурност на предвидените строежи. В тази връзка се поддържа, че не може и не следва да бъде вменявана административнонаказателна отговорност за деяние, което изобщо не е извършено.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.А., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Цветков, 2 който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, в която връзка се излагат подробни аргументи в депозирана по делото писмена защита. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

„ХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, притежавало материалноправното качество „консултант“ по смисъла на чл. 166, ал. 1 ЗУТ въз основа на сключен Договор № 12-ДОСИП/28.03.2022 г. с "Е." ЕООД, ЕИК ХХХХХ, последният в качеството на „възложител“ и въз основа на Удостоверение № РК 0228/19.02.2019 г. издадено от Началника на ДНСК на основание чл. 166, ал. 2 ЗУТ.

„ХХХХХХХ“ ЕООД извършило оценка за съответствие по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ на инвестиционен проект за обект: „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор № ***, УПИ V-2372, кв. 7А, м. „ХХХ“, район „Връбница“ – СО, резултатите от която оценка били обективирани в изготвен от „ХХХХХХХ“ ЕООД комплексен доклад по реда на чл. 142, ал. 9 ЗУТ, а именно - Доклад № 13-ОСИП/06.04.2022 г.

В посочения Доклад № 13-ОСИП/06.04.2022 г. било обективирано обобщаващо заключение и оценка: „Изработеният инвестиционен проект съответства на съществените изисквания към строежите и може да бъде одобрен от органа по чл. 145 ЗУТ. За строежа може да бъде издадено разрешение за строеж за етапно изграждане след изпълнение на предписаните в ЗУТ процедури“, като същевременно в част Оценка, в раздел III, относно 3 спазване на изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ -чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ, в подраздел III.10 Физическа защита на строежите (чл. 169, ал. 3, т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ), липсвало обективирана оценка и дадено заключение досежно въпроса дали процесният строеж е проектиран в съответствие с изискванията на нормативните актове за физическа защита на строежите.

При извършена служебна проверка по реда на чл.156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ от длъжностни лица към Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ С. на Разрешение за строеж № 29/12.04.2022 г., издадено от Главния архитект на район „Връбница“ - Столична община /СО/, както и на одобрените на 12.04.2022 г. инвестиционни проекти към него за строеж - „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №***, УПИ V- 2372, кв. 7А, м. „ХХХ“, район „Връбница“ - СО, било установено следното:

От обяснителна записка по част „Архитектура“, фаза „ТП“ строеж „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №***, УПИ V-2372, кв. 7А, м. „ХХХ“, район „Връбница“ – СО, се предвиждало да се състои от две функционални зони административна част (офиси) и складова част. Посочено било, че се обособяват 6 броя складови помещения за негорими материали в негорими опаковки. В складовата част не се предвиждало използване на окачен транспорт, както и не се предвиждало внедряване на стелажни системи.

Предвиденото складиране на негорими материали не било свързано с използване на специфично технологично оборудване, не се предвиждало извършване на производствени процеси, дейностите по складиране не били свързани с необходимост от доставки на специфични суровини, горива, въздух, пара, вода, и др., както и че дейността по складиране не била свързана с отделяне на отпадъчни води, отпадъци и топлина, а складовете следвало да се обслужват от персонал от 6 души.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическата сигурност на строежите, строежите се проектират и изграждат така, че да осигуряват минималната физическа сигурност срещу посегателства, без да се нарушават условията на 4 предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 19.12.2016 г. при проектиране на строежите се предвиждат, а при изграждането им се влагат, елементи за защита, които осигуряват изпълнението на минималните изисквания за физическа сигурност.

В хода на проверката било констатирано, че в конкретния случай липсвала разработена част от инвестиционните проекти, касаеща минималните изисквания за физическа сигурност на строежите (ФСС) при проектирането им, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-0220-6 от 19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическата сигурност на строежите, във връзка т. 69 от Приложение № 2 към чл. 3, ал. 4, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от същата наредба, като по тази начин не били изпълнени изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ, но въпреки това с Доклад № 13- ОСИП/06.04.2022 г. за оценяване съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите на обект:

„Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №***, УПИ V- 2372, кв. 7А, м. „ХХХ“, район „Връбница“ – СО с възложител „Е.“ ЕООД и изпълнител „ХХХХХХХ“ ЕООД, визираното обстоятелство не било отразено от инж.А. П. Д., включен в списък на екипа от правоспособни лица на „ХХХХХХХ“ ЕООД към 19.02.2019 г. съгласно Удостоверение № РК – 0128/19.02.2019 г., в част „Архитектурна“ от Доклада.

От страна на Вр.И.Д. Началник РДНСК С. била издадена Заповед № ДК-11-С-1/28.04.2022 г. за отмяна на издаденото Разрешение за строеж № 29/12.04.2022 г., като същата не била обжалвана и влязла в законна сила.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № РС-ВР-1207 от 27.04.2022 г. на РДНСК - С.. Въз основа на така направената констатация св. В. И. Й., заемащ длъжността „главен инспектор“ в РДНСК – С. при ДНСК, съставил АУАН № С-30/01.07.2022 г. срещу А. П.

Д.. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ.

Актът бил съставен в присъствието на свидетелите В.О.П. и Х.Г.Т. и предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието 5 му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № С-30-18/09.11.2022 г., издадено от Началник Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) С. към Главна дирекция „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на жалбоподателя на основание на чл.

232, ал. 11, предложение първо от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл.

222, ал.1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ.

Препис от наказателното постановление бил връчен на въззивника Д. на 11.14.2022 г. лично и срещу подпис, като в законоустановения срок била депозирана жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В. И. Й..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. В. И. Й. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля В. Й. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като 6 съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06f54cf3-991e-4503-a2e5-10729cab3475