Решение № 477 от 15.03.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 477/15.3.2023г. гр. Пловдив, 15.03.2023 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа КАД № 18 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Й.

Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.

285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Д.А.,***, чрез пълномощник адв. М., срещу Решение № 1955 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на

Административен съд – Пловдив, ХIII състав, в отхвърлителната му част, като се твърди незаконосъобразност на съдебното решение като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявените искове и вместо него да постанови друго по същество, с което се уважи искът в неговата цялост.

Ответникът - ГДИН – София в писмен отговор от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Навежда твърдения, че решението в обжалваната му част е обосновано и справедливо и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявени искови претенции от М.Д.А. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 56 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, както следва:

3 000 лв. за периода от 02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив; 15 000 лв. за периода от 05.05.2015 г. до 08.12.2016 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 5 000 лв. за периода от 29.10.2017 г. до 12.05.2018 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив; 25 000 лв. за периода от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 5 000 лв. за периода от 17.08.2020 г. до 28.04.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив и 3 000 лв. за периода от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.

Вредите се сочи, че са в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив, както и наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.

По отношение на трите пребивавания в Арест Пловдив възраженията на ищеца са, че е поставян в условията на пренаселеност, липса на естествена светлина, поради малкия размер на прозорците, наличието на дървеници, хлебарки и мухъл в спалните помещения, както и принуждаване да се съблича гол преди и след всяко свиждане с адвокат или близък.

А за Затвора Пловдив твърденията са следните: във всички килии, в които е пребивавал, нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса на вентилация, чрез която да се пречиства въздухът, която ведно с пренаселеността, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните в килиите – неработещи казанчета, липса на работещи чешми или умивалници, липса на уединение, тъй като тоалетните не са шумоизолирани; лошо състояние на банята – на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно при работещи само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода, водата е с лошо качество и не става за пиене, въпреки това, ищецът я пие, тъй като няма откъде другаде, което водело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца; банята не се дезинфекцирала след всяко къпане; неосигуряване на достатъчен приток на естествена слънчева светлина; липса на външна изолация на стените в Затвора Пловдив, вследствие от което отоплението през зимата е трудно и има случаи, в които не може да заспи поради ниските температури; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива, е получавал отказ; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата, вследствие на което ищецът става обект на нападения от насекоми и постоянно има обриви по тялото и крайниците; недостатъчно и нередовно дезинфекциране на затворническите помещения; липса на водена с ищеца индивидуална и корекционна работа, непредоставена възможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза у ищеца.

При постановяване на своето решение, съдът е приел, че е сезиран с искова молба, предявена от М.Д.А., срещу ГДИН - София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 56 000 лева, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, вследствие на държането му в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв.м., без постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, липса на естествена светлина, наличие на гризачи и дървеници, от които не може да се спи, наличие на мухъл.

Мотивирано е, че от събраните и описани в решението доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Арест Пловдив в следните периоди: от 30.01.2015 г. до 08.05.2015 г., от 30.10.2018 г. до 29.05.2019 г. и от 18.08.2020 г. до 22.04.2021 г., същевременно претендира обезщетение за периодите от 02.02.2015 г. до 05.05.2015 г., от 29.10.2017 г. до 12.05.2018 г. и от 17.08.2020 г. до 28.04.2021 г. С оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност (погрешно посочено в решението, че е направено от ищеца), решаващият съд, след като е цитирал относимите правни норми, е приел, че исковата претенция за периода от 02.02.2015 г. до 05.05.2015 г. е погасена по давност, тъй като ищецът е постъпил в ареста на 02.02.2015 г. и на 05.05.2015 г. е напуснал същия (при положение, че по-горе в решението е посочено, че ищецът е пребивавал в ареста до 08.05.2015 г.). При така установеното е прието, че исковете претенции, досежно Арест Пловдив, следва да бъдат разгледани по същество само за следните периоди: от 30.10.2017 г. до 12.05.2018 г. и от 18.08.2020 г. до 22.04.2021 г. Като неоснователни и недоказани са приети твърденията на ищеца, че в ареста не са били спазени законовите изисквания, тъй като от приетата по делото справка от Началник сектор „Арести“ ОС ИН гр. Пловдив е установено, че в помещенията, в които ищецът е пребивавал, има достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, поддържа се хигиена, т.е. спазени са общите принципи и стандарти, поради което искът в тази му част е прието, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение исковите претенции, касаещи престоя на ищеца в Затвора Пловдив, от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че се установява, че той е пребивавал в Затвора Пловдив през следните периоди: от 30.01.2015 г. до 13.04.2016 г. – когато е преместен в ЗООТ Смолян; от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, същевременно е претендирал обезщетение за периодите от 05.05.2015 г. до 08.12.2016 г.; от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.08.2021 г.

Констатирано е, че в исковата молба ищецът не е претендирал обезщетение за престоя му в ЗООТ Смолян (погрешно посочено като Затвора гр. Смолян). А във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е прието, че за периода 30.01.2015 г. до 13.04.2016 г. погасителната давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните бездействия, а именно от 13.04.2016 г. и изтича на 13.04.2021 г., като исковата молба е подадена на 25.08.2021 г., поради което исковата претенция за този период (без да се посочи кой е той) е приета за погасена по давност. При така установеното съдът е приел, че следва да се произнесе по същество за следните периоди: от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда. Посочено е, че предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са последица от липса на достатъчно жилищна площ. С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът е констатирал, че ответникът не е представил каквито и да е доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периода от 29.10.2018 г. до 04.06.2019 г., а относно останалите периоди, предвид информацията в табличен вид в цитираните в решението становища, е прието, че не са били спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минималната жилищна площ за един лишен от свобода за следните периоди от 04.06.2019 г. до 15.06.2020 г.; от 11.05.2021 г. до „13.15.05.2021 г.“; от 25.05.2021 г. до 21.06.2021 г.; на 22.06.2021 г.; от 21.06.2021 г. до 12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 28.08.2021 г. Мотивирано е, че по делото не са установени данни да има гризачи и дървеници, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които касаят целия исков период, отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията на Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Констатирано е на следващо място, че няма нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, а по отношение на топлата е установено, че времето за достъп до такава, е посочено в утвърден график от Началника на Затвора Пловдив за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл оплакванията относно липсата на топла и студена вода и санитарен възел са приети за неоснователни и недоказани.

При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като конкретният размер на следващото се обезщетение е посочено, че следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съобразена се сочи да е и практиката на ЕСПЧ по конкретно посочени дела и отчетени обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция: „…времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, което е 674 дни …“.

Съответно при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за неимуществените вреди, настъпили за периодите от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г.; от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г.; от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г.; от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) или „…общо 299 дни“ вкл. в Затвора Пловдив, възлиза на 1 794 лв. За останалата част – за разликата над 1 794 лв. до пълния предявен размер от 56 000 лв. исковата претенция като неоснователна е прието, че следва да се отхвърли.

Тук е мястото да се посочи, че решението, в частта, в която е осъдена ГДИН да заплати на М.Д.А. сумата в размер на 1 794 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за следните периоди: от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г.; от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г.; от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г.; от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г., както и в частта за разноските, е влязло в сила. Предмет на разглеждане в настоящото производство е решението в частта, в която съдът е отхвърлил „…иска в останалата му част по периоди и за разликата до пълния му предявен размер от 56 000 лв.“.