Решение № 167 от 29.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. гр. Хасково, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100540 по описа за 2023 година

Предявен е иск от М. П. Т., ЕГН **********, от ******, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия, която ответникът в качеството си на доставчик доставял на адрес *********, клиентски номер 1000884918 и ИТН 1513319. Твърди, че била редовен платец и винаги заплащала в срок стойността на консумираната ел. енергия.

Въпреки това обаче ответникът начислил допълнително като дължима от нейна страна сума в размер на 914,56 лв., за която сума била издадена и фактура № 8290708488 с посочване на основанието - мрежови услуги и срок на плащане 02.03.2023 год. Фактурата не била връчена на ищцата и за това свое задължение тя узнала, когато неин представител отишъл да плаща месечното редовно потребление. Въпреки направените от страна на ищцата възражения, ответникът не дал отговор на въпроса от какво произтича търсената сума. Поради убеждението си, че сумата е недължима, ищцата предявява настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което да 1 признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата в размер на 914,56 лева по фактура № 8290708488. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва така предявения иск, като намира същия за допустим, но неоснователен.

Поддържа, че процесната сумата е начислена правомерно, като твърди, че приложими в случая са чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С писмо от 20.02.2023г. ищцата М. П. Т. е уведомена от ответното дружество, че на 25.01.2023г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са констатирали, че електромерът от ИТН 1513319 в ******, на клиент с клиентски номер 1000884918 не отчита електрическата енергия, за което е съставен Констативен протокол № 693295/25.01.2023г. В писмото е отразено, че сметката на абоната се коригира за периода 05.01.2023г. – 25.01.2023г., за 20 дни, с допълнително начислена сума от 914.56 лева. Била е издадена и фактура № 8290708488/20.02.2023г. за сумата от 914.56 лева. Представен е по делото и Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 25.01.2023г. за извършената проверка на електромера на абоната.

За цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема.

От ответника по делото бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Т. К., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като се иска установяване недължимост на вземане на ответника към ищцата за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така 2 предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.

Несъмнено от данните по делото се установи, че измервателното средство, от показанията на което се вземат данните за начислената ел.енергия в обект на ищцата, не отговаря на метрологичните и техническите изисквания, като електромерът не отчита електроенергията. При тези данни по делото съдът счита, че в тежест на ответника е да установи, че ищцата е извършила манипулации, т.е., че е налице нейно неправомерно поведение, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че ищцата е извършила неправомерно манипулации по измервателния уред. В настоящия случай не се установява неправомерно присъединяване или промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху електромера, извършено от ищцата.

Предвид изложеното, съдът намира, че макар законовите разпоредби да оправомощават ответното дружество да коригира сметките за ел.енергия за минал период, в никакъв случай не са спазени законовите изисквания, за да се приеме, че правилно и коректно дружеството е извършило тази корекция. Ето защо, следва изводът, че неправомерно ответникът е коригирал сметката на ищцата, начислявайки й ел. енергия за 20 дни назад от датата на проверката.

След като електромерите са собственост на енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната изправност, следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената неточност на консумираната ел. енергия, за да се избегне извършеното впоследствие коригиране на сметката на абоната.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира за основателен предявения отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума от 914.56 лева.

По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищцата се следват разноски в размер на 450 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 50 лева – платена държавна такса и 400 лева – възнаграждение за адвокат. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът споделя направеното възражение от процесуалния представител на ответника по делото за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар в размер на 550 лева, като го 3 намира за несъобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същата е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е 400 лева. Ето защо, следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение и същото да бъде намалено до сумата в размер на 400 лева, предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА

ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, че М. П. Т., ЕГН **********, от ******, не дължи сумата от 914.56 лева, представляваща корекция на сметка за минал период, а именно от 05.01.2023г. до 25.01.2023г., общо за 20 дни, като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер 1000884918, с ИТН 1513319 и електромер с фабричен номер 013889897.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, да заплати на М. П. Т., ЕГН **********, от ******, направените в настоящото производство разноски в размер общо на 450 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Н. Д.

4

5