Решение № 313 от 18.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500508 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по жалба от адв.М. З.- особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника И. П., против решение № 633/01.07.2024 г. по гр.д. № 3314/2023 г. на РС - Перник, с което е признато за установено по предявения иск с пр. осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД от ищеца „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника И. П., че към последния съществува изискуемо вземане на ищеца в размер общо на 446.74 лв., от които 252.82 лв. главница по дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и 193.92 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата ***, сключен между ответника и мобилния оператор представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор.

Със същото решение в тежест на ответника са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твървди се, че между ответника и мобилния оператор няма действително сключен договор тъй като не са възникнали облигационни отношения. Операторът не е доказал доставката на мобилни услуги и в тази връзка представените фактури не доказват осъществено потребление. Възразява, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен доказателствата по 1 делото, поради което постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на така изложеното, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в подкрепа на първоинстанционното решение. В заключение се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По първоинстанционното дело с представените писмени доказателства с е установява, че И. П. П. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД със сключени договори, както следва:

-По Договор за мобилни услуги от дата *** абонатът е предпочел мобилен номер *** с избрания абонамент Тотал+ 30.99 със срок на действие 24 месеца до 24.02.2023 г.

- По Договор за мобилни услуги от дата *** абонатът е предпочел мобилен номер *** с избрания абонамент Тотал+ 30.99 със срок на действие 24 месеца до 24.02.2023 г.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната абоната № ***.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура. която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месец. на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор /сега Йеттел/ има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл.75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Нито закона, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната 2 намерението си за прекратяване.

Датата на деактивация на процесиите абонаменти е 09.07.2021 г., а на 15.07 е издадена и крайната фактура.

Договорът за предоставяне на мобилни услуги от *** е сключен в изискуемата се от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и ЗПК форма и е двустранно подписан, като ответника се е подписал, вкл. е изписал собственоръчно трите си имена, включително и съдържанието на ОУ, с които ответникът е запознат. При липса на доказателства установяващи неистинността му, частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника и че ОУ на "Йеттел“ ЕАД са приети от ответника с подписването на договора /съгласно чл. 180 ГПК/ и оттук наличието на валидно възникнало правоотношение между ответника и "Йеттел България“ ЕАД на посоченото основание цитираният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и, че ОУ за взаимоотношенията между мобилния оператер и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги са приети от ответника с подписването на договора.

Неоснователно е възражението за неравноправни клаузи в договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, тъй като ищеца не основава претенцията си на уговорки, чието съдържание да разкрива значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по см. на чл.143, ал.1 ЗЗП. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално и по начин, че ответникът е могъл да въздейства върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите. В процесния договорне са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му.

В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора.

За потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги за периода м.02- м.05.21 г. ищеца е издал, както следва:

Фактура № *** за отчетния период на потребление от 15.02.2021 – 14.03.21 г. с дължима стойност 87.05 лв., от които:

За мобилен номер ***: 43.45 лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент; за мобилен номер ***: 43.45 лв. без ДДС за месечен абонамент; 4.16 лв. без ДДС за Допълнителни услуги;

Дължимата сума е платима в срок до 30.03.2021 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

Фактура № *** за отчетния период на потребление от 15.03.2021- 14.04.21 г. с дължима стойност 103.71 лв., от които:

: за мобилен номер ***: 25.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 6.66 лв. без ДДС за Допълнителни услуги;

3

: за мобилен номер ***: 25.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 4.58 лв. за Плати с Теленор от Google Play Store; 3.30 лв. без ДДС за Други услуги (номера 0700/0800/00800); 16.66 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 0.33 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения; 0.04 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“.

Дължимата сума е платима в срок 30.04.2021 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и стойността на незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 87.05 лв., при което общо дължимата сума възлиза на стойност от 190.76 лв.

Фактура № *** за отчетния период на потребление от 15.04.2021 – 14.05.21 г. с дължима стойност 62.06 лв., от които: за мобилен номер **********: 25.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; зa мобилен номер ***: 25.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 0.08 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“.

Дължимата сума е платима в срок 30.05.2021 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и стойността на незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 190.76 лв., при което общо дължимата сума възлиза на стойност от 252.82 лв..

От същите фактури се установява, че абоната е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 02-03/2021г., 0304/2021 г. и 04-05/2021 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури. Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл.260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на 4 абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могло да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която би могло да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по процесния договор и на осн. чл.75 от ОУ във връзка с чл. 71 и т.27, „Йеттел България” ЕАД е прекратило същия като датата на деактивация на процесния абонамент е 09.07.2021 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. След едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № *** на дата 15.07.2018 г. крайна фактура № ***, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени в Спогодба между Теленор България и КЗП /т.11, раздел втори/. Претендираната и начислена от ищеца сума от 193.92 лв., представлява компенсаторна договорна неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението на длъжника по договора за плащането цената на потребените от абоната-ответник електронни съобщителни и мобилни услуги и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при предсрочното прекратяване на услугите по вина на потребителя, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл.88, ал.1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да 5 го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Плащането на неустойка не може да бъде поставяно в зависимост от издаването на фактурата за дължимите суми, тъй като неиздаването на фактура не освобождава длъжника от задължението за заплащането на уговорената с договора неустойка по т. 2 от договора.