Решение № 1788 от 24.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100503708 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20109/06.12.2023г. по гр.д. № 39431 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 179-ти състав „Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК 201966450 е осъдено да заплати на „К. Д.”ЕООД, ЕИК 204732462 сумата от 9719,89лв., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до изплащането й, представляващи неплатена цена по договор от 16.09.2019г; на основание на чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1 от договор от 16.09.2019г. сумата от 971,99лв. представляващи неустойка за забава ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2428,48лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№22419/24.01.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „Лайв

Подиум”ЕООД, ЕИК 201966450 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че действително страните сключили договора, уговорили цената от 45658,99 щатски долара и платил 90% от нея авансово. Работата обаче не била свършена по начина посочен в чл. 4 и чл. 6 от договора. Реално предмета на договора било освен да се достави и монтира оборудването, то да бъде тествано, въведено в експлоатация и персонал да бъде обучен да работи с него в срок до 12.12.2019г. Не било установено това да е изпълнено. Кореспонденция по WhatsApp не била съобразена с уговореното в 1 чл. 9 от договора, уведомленията да се правят в писмена форма , изпратени с куриер или по електронна поща. Автентичност и авторство на тези изявления не били установени. На 27.12.2019г. само били доставени в дървени кейсове Лед модулите.

Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля, доведен от ищеца, той бил служител на ищеца, заинтересован от изхода на делото, показанията му били неточни и противоречиви.Този свидетел посочил и че монтаж бил извършен едва през юли 2020г без на ответникът да се даде възможност да организира присъствието си.

Следвало да се кредитират показанията на доведения от ответника свидетел, заявил, че доставка е много по-рано от монтаж, че при монтажа са забелязани дефекти по дисплея-изгорели пиксели, че тези дефекти и до момента съществуват и са значителни.

Вещото лице по техническата експертиза е установило съществуването на дефекти, които не са следствие от експлоатацията , а са фабрични. Неправилен бил извода на вещото лице че били незначителни дефекти. Неправилно районният съд приел, че панелите били лесно подменяеми. Това били вещи, подлежащи за гаранционно обслужване и подмяната им изисквала специален инструмент и специална квалификация, за да се извърши. Копието от протокола за свършена работа неправилно било приет като доказателство, той не носел подпис на ответника, не сочел договорка чия е отговорността да пази дисплея до приемането му от купувача .

До днес не били проведени обучения на персонала на въззивника. Протоколът бил оспорен и истинността му не била доказана. Продавачът не изпълнил задължението по чл. 329, ал. 3 от ТЗ да уведоми купувача че изпраща стоката на 3-то лице като му изпрати копия от документите, придружаващи стоката. Едва след това от въззивника можело да се изисква приемането на стоката. Продавачът не дал възможност на купувача да прегледа стоката, да се състави протокол за дефекти и същите да бъдат отстранени. Не бил уведомен за действия по приемане на стоката и неправилно била прието че е потвърдил действията за същото поради липса на възражения.

Предоговаряне на срокове нямало. Фактурата била издадена половин година преди твърдяното приемане и така не можело нейното приемане да се цени като пиремане на изпълнение на договора. Освен това представените дневници по ЗДДС не установявали приемането на работа без забележки. В срока по договора ищецът нито доставил оборудването, нито го тествал , нито го монтирал, нито го въвел в експлоатация, нито обучил персонала, не предоставил документацията на стоката. Не се дължала неустойка не само защото не било изпълнено задължението на ищеца, но и защото тази неустойка била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Уговореният й размер водел до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, била извън типичните й функции. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ищец „К. Д.”ЕООД, ЕИК 204732462 в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в 2 обжалваната част е правилно. Посочил е, че събраните доказателства установявали че е изпълнил в цялост задълженията си по договора, както и че въззивникът не бил направил възражения срещу изпълнението. Доставка и монтаж били установени както от свидетелските показания, така и от заключението по техническата експретиза-480 бр. модули и компютърно устройство за управлението им. Не било установено кога са се появили дефекти в 3 от тези модули, а и това било незначително спрямо общото изпълнение, още повече че вещото лице установило, че това е лесно отстранимо предвид наличието на резервни части и лесна подмяна на модулите. В деня на монтажа и в последващ период нямало пречка въззивникът или М.Е. да направят такива, но едва с отговора на исковата молба такова било направено. Фактурата от 27.12.2019г. била издадена защото няма възражения, за издаването й от кореспонденцията по WhatsApp се установявало , че въззивникът бил уведомен. Тази кореспонденция не била оспорена в срок от въззивника. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 152872/21.07.2022г. на „К. Д.”ЕООД, ЕИК 204732462 срещу „Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК

201966450 с която е поискало от съда на основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 266 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 9719,89лв., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до изплащането й, представляващи неплатена цена по договор от 16.09.2019г; на основание на чл. 92 от ЗЗД вр.. сумата от 971,99лв. представляващи неустойка чл. 11, ал.1 от договор от 16.09.2019г. Навело е твърдения, че на 16.09.2019г. с ответника сключили договор за доставка, инсталиране, организиране на обучение на персонал след което и се прехвърли собствеността върху светодиоден екран с размери 10м./3м., както и да достави 10% резервни части за оборудването, като изпълнението се извърши в с Могилово, винарна „Мидаридаре” срещу цена от 45658,99 щатски долара без ДДС, платима в лева по курса за деня , като 90% следва да се плати до 10 дни от подписването на договора, а остатъкът – след изпълнение на задълженията. Срокът за изпълнение за ответника бил уговорен да е до 12.12.2019г., но поради незавършени СМР във винарната бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията в този срок . Направил го при осигурена възможност за същото – на 26.12.2019г. доставил оборудването, инсталирал го на 17.06.2020г., когато му била осигурил възможност от представител на собственика на винарната да го направи и тогава имало възможност стоката да бъде огледана. Изпълнението било прието без възражения и оборудването се ползвало от винарната, за което бил съставен протокол на 17.06.2020г. За изпълнението издал фактура на 27.12.2019г., срокът за плащане изтекъл на 02.01.2020, нямало плащане и така се дължала неустойката за забава по чл. 11, ал.1 от договора за периода от 03.01.2020г. до подаването на исковата молба, достигната била максимална 3 стойност на същата и затова се претендирала тя -10% от стойността на забавеното плащане. Претендирало е разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

Ответникът„Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК 201966450 в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили договора от 16.09.2019г. и платил 90% от сумата. Уговорката в договора съответствало на правилото на чл. 329 от ТЗ – доставката и предаването на стоката да се направи на посочено от него трето лице – М.Е.ЕООД, който бил собственик на винарната в с.

Могилово. Срокът за изпълнение бил 12.12.2019г., нямало постигнато съглашение за промяна на този срок, нямало и обективна невъзможност за ищеца да изпълни задълженията си в срок. Не бил уведомен за доставка на 26.12.2019г. , не му били предадени документите за стоката и оспорвал извършването й. Нямало приемане на 17.06.2020г., не бил уведомяван за изпълнение и до днес не бил поканен да плати сумата. Издадената на 29.12.2019г. фактура била много преди твърдяното изпълнение.

В срока по договора не било изпълнено нито едно от задълженията по договора – нямало доставка, монтаж, тестване, въвеждане в експлоатация на оборудването, обучение на персонал. Протоколът от 17.06.2020г. бил неистински, а и бил неотносим към делото, защото бил подписан от трето лице, което не било страна по договора. В първото заседание, проведено пред СРС е посочил че има некачествено изпълнениеимало дефекти по пиксели на лед екрана и техниката не функционирала. Заявил е в предоставения от СРС срок , че не възразява да се приемат снимките за кореспонденция по WhatsApp, оспорва протокола от 27.12.2019г. – дата и истинност.

Претендирал е разноски.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни обстоятелства, че между страните е сключен договор на 16.09.2019г.- със съдържание посочено в исковата молба и ответникът е платил на ищеца 90% от сумата по него авансово.

По делото е приет неоспорен от страните, носещ подписи положен за тях договор от 16.09.2019г., оферта, съгласно който К. Д.”ЕООД се е задължило да достави , инсталира, организира обучение и прехвърли собствеността върху светоиден екран с размери 10м/3м. по спецификация по оферта от 07.06.2019г. и 10% резервни части от оборудването – 3 кв.м. срещу задължение на Лайв Подиум”ЕООД за заплати сумата от 45658,99 щатски долара без ДДС по курса за лева за деня в срокове, както следва: 90% от сумата до 10 дни от подписването на договора и 10% от сумата в срок от 5 дни от инсталиране, пускане в експлоатация , обучение на персонала и приемане от купувача. Съгласно чл. 4 от договора доставката и монтажа на оборудването и на резервните части е 60 работни дни след плащането на 90% от цената и ако този срок се спази, то до 12.12.2019г. следва да се извърши тестване, въвеждане в експлоатация и обучение на персонала. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора с извършването на 4 доставката, монтажа , пускането в експлоатация и прехвърлянето на собствеността върху оборудването продавачът е изпълнил задълженията си, но прехвърлянето на собствеността настъпва след подписването на протокола за предаването , подписан от двете страни и плащането на сумата по договора, едва тогава риска от повреда или загуба на оборудването преминава върху купувача, протокол се подписва от представители на страните. Уговорен е срок от 2 години гаранция за оборудването считано от протокола за предаването, като продавачът съгласно чл. 5 от договора се е задължил да предаде на купувача цялата техническа литература, инструкции , гаранции и друго във връзка с оборудването. Съгласно чл. 9 всички уведомления между страните са в писмена форма. Съгласно чл. 11, ал.1 от договора при забава на плащане купувачът дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за забава за ден , но не повече от 10% от размера на забавеното плащане. Съгласно чл. 11, ал.2 от договора при забава на продавача той заплаща на купувача обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден на забавянето, но не повече от 10% от стойността на договора. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора доставката и монтажът следва да се извършат във винарна Мидалидаре, с. Могилово.