Решение № 260865 от 12.07.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№260865 гр.

Перник, 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 6489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Б.П.Е., с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от -1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, какго и сума в размер па 159.10 лева направени разноски поделото, тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.

В исковата молба се сочи, че въз основа на молба, с вх. № 12544 от 07.08.2020г. на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищеца е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.В.Б.за 2020г. Горепосоченото изпълнително производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд- Перник за сума в размер па 1627.15 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007г. до 30.04.2009г., сума размер на 321.01 лева - законна лихва за забава от 30.01.2008г. до 03.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 128.44 лева направени разноски по делото.

Твърдението за недължимост на тези суми е, поради погасяване на вземането по давност, като е посочено, че по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност, което с въпрос по същество па правен спор по повод на предявен иск п образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание па отрицателния иск за признаване със сила па присъдено нещо несъшествуването на спорното парично вземане на ответника по иска. може да бъде всеки юридически факт, които е изключват съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане па ответника, който може да се релевира с иск или възражение.

Посочено е, че съгласно разпоредбата па чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд. за които не е предвидена друга давност: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем. за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия. По изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник първоначално е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ А.В. за 2012г„ което изпълнителна дело е било прекратено с постановление на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК.

Изпълнителното дело е било образувано през 2010г.. като видно от делото е, че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя - „Топлофикация Перник” АД е от дата 13.02.2015г. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК иа ВКС. т. 10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не е поискал извършването иа изпълнителни действия в продължение па 2 години, изпълнителното производство се прекратява ма основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От дата 13.02.2015г. на която е извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Б.Е. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал.1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 13.02.2017г.. взискателя - “Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Дело. Твърди се, че в конкретния случай новата 3 годишна погасителна давност за вземането на „Топлофикация Перник” АД срещу Б.Е. по изп. дело № ***г. по описа па ЧСИ В. е започнала да тече от 13.02.2015г. и е изтекла на 13.02.2018г.

В случая новообразуваното па 07.08.2020г. изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г., което е образувано въз основа па същият изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд - Перник издаден в полза на „Топлофикация Перник’' АД срещу Б.Е. е за вземане, което е погасено по давност.

С оглед на гореизложеното, се моли на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО, че Б.Е., НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО СУМАТА от 1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 159.10 лева направени разноски поделото.

Моли се съдът, да изиска изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , като същото е било приобщено по делото.

Съдът е приложил служебно ч.гр.д.№ **** по описа на ПРС за 2010г, като същото е било приобщено по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация

–Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

По делото е било изискано и приобщено и изп. дело № ***г. по описа па ЧСИ В..

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № **** г.,по описа на ПРС и Изпълнителен лист от 06.02.2012г., по ч. гр.д.№ **** г.,. по описа на ПРС -заповедта е издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу Б.П.Е., че ищецът дължи на ответното дружество

“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от -1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 159.10 лева направени разноски по делото, въз основа на който е било образувано ид. № дело № ***г. по описа па ЧСИ В. и впоследствие и изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020 г., тъй като процесиите, като в исковата молба се сочи, че сумите СА ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Видно от печата на заповедна и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 06.02.2012г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 06.02.2012г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 29.03.2012 год. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело изп.д.№ ***г. по описа па ЧСИ В., с район на действие - Окръжен съд - Перник. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело № ***г. по описа па ЧСИ В., с район на действие - Окръжен съд – Перник, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение на длъжиника, връчена на 30.06.2012г., като на дата 13.02.2015г. е било извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Б.Е. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал.1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл па 13.02.2017г.. взискателя - ..Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Дело. По делото длъжникът е извършил и общо пет на броя доброволни плащания, както следва – на 20.06.2012 г. за сумата от 194 лева, на 15.10.2012 г.- 174 лева, на 17.12.2012 г. -174 лева, на 18.02.2013 г- 174 лева, на 26.05.2014 г.- 92 лева. Връчено е и запорно съобщение на работодателя на длъжника – изпратен на 14.06.2012 г., връчен на 18.06.2012 г. Последната молба от взискателя за извършване на изп.

Действие е от 13.02.2015 г., за който е заплатена такса с бележка от 02.03.2015 г. Издадено е нарочно постановление от ЧСИ В. за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК от 16.04.2020 г.

Впоследствие взискателят е подал нова молба до ЧСИ Бадев на основа същия изпълнителен лист, като молбата е от 07.08.2020 г., и по същата е било образувано изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , по което ЧСИ е извършвал съответни изпълнителни действия, в това число и налагане на запори.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;