Определение № 714 от 27.05.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ **14 гр. Плевен , *6.*5.**** г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно частно гражданско дело № ****44**5**33*** по описа за **** година Производството е с пр. осн. Чл. 5**** от ГПК.

Производството е по жалба срещу отказ на съдия по вписванията при РС – Никопол да извърши искано действие по вписване на представен акт относно учредено ограничено вещно право.

С определение №14 от *** г по преписка с вх. № **** от същата дата, съдията по вписванията при РС – Никопол е отказал нотариално действие по искане на нотариус Д.Д. вх- № **** от *** г с искане за вписване на нот. Акт № ****** г по описа на същия нотариус.

Недоволен от така постановеното определение е „***** „ АД, който го атакува като възразява, че е незаконосъобразно. Възразява се, че атакуваното определение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ относно пределите на компетентност на съдията по вписванията при извършване на проверка на акта, представен за вписване, както и относно възможността сервитутите по чл. 64 от ЗЕ да бъдат учредявани с договор, сключен в нотариална форма.Възразява се, че съдията по вписванията не е компетентен да проверява валидността на акта, представен за вписване, а може да преценява само дали съответният акт подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма, 1 определени със закона и ПВ и дали има необходимото съдържание относно индивидуализация на страни и имоти. В този смисъл, според жалбоподателя, отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен.

Възразява се също така, че чл. 64 от ЗЕ не изчерпва лимитативно начините и реда за възникване на сервитути. Според жалбоподателя следва да се прилагат законовите разпоредби в тяхната съвкупност. Според жалбоподателя при присъединяването на всеки един обект /жилищна, административна, производствена, друга сграда или друг обект/ към електроразпределителната мрежа се изграждат съоръжения за присъединяване - трафопост /влизащ в обхвата на легалното определение на „площадков енергиен обект” в т. 41 от ДР на ЗЕ/ и/или кабелни електропроводи/легално определение в т. ** на ДР на ЗЕ/. В зависимост от изградените енергийни съоръжения в района, където се намира обекта, който ще се присъединява към електроразпределителната мрежа, компетентните технически лица от ЧЕЗРБ определят по ред, определен с Наредба № 6 от *** юни ***4 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, какви съоръжения следва да бъдат изградени, във връзка с присъединяването. В случаите, когато се прецени, че не са налице достатъчно мощности на изградените енергийни съоръжения, чрез които да се присъедини конкретният обект, се предвижда изграждането на трафопост.

Когато в близост до присъединявания обект има изграден трафопост, чрез който обектът може да бъде захранен, се предвижда изграждането само на електропроводи / НН /ниско напрежение/ и/или СрН /средно напрежение/ в зависимост от конкретната нужда за присъединяването. Във връзка с това в чл. 6*, ал.4 от ЗЕ,според жалбоподателя, законодателят е предвидил, че:

„Когато е необходимо изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях, да се извърши върху имот - частна собственост, лицето по ал. 1 трябва предварително възмездно да придобие право на собственост или право на строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.” Винаги, когато се изгражда трафопост и се учредява право на строеж за него, заедно с изграждане на трафопоста се налага и изграждане на електропроводи - понякога само НН, понякога и СрН като за тези 2 електропроводи следва да ни се учредят сервитутни права. Съгласно нормата на чл. 64, ал.8 от ЗЕ, сервитутните права за тези електропроводи се уговарят в нотариалния акт, с който се учредява право на строеж за трафопоста.

Електропроводите, които се изграждат, във връзка е изграждането на нов трафопост са същите като тези, които се изграждат, когато даден обект се присъединява към електроразпределителната мрежа от съществуващ трафопост, респективно севитутните права, които се уреждат са едни и същи /други ЗЕ не е предвидил/. За изграждане на идентични електропроводи, за които законът предвижда съществуването на идентични сервитутни права, само поради съществуването на различни технически възможности за присъединяването на конкретния обект към електроразпределителната мрежа, учредяването, респективно възникването на сервитутните права, не може да става по различен начин, което не е логиката и смисъла на ЗЕ.

Според жалбоподателя в специални закони — например в Закона за горите е предвидено учредяването на сервитути върху поземлени имоти в горски територии за изграждане и/или обслужване на въздушни и подземни електропроводи /чл. 61, ал.1, т.1/. Чл.65. ал.1 от ЗГ предвижда: „Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма” като ал.* посочва, че начинът на плащане за учредяване на сервитута се уговаря в договора по ал. 1.

Чл. 18*, ал.* от ЗУТ предвижда, че строеж в чужд поземлен имот и строеж под повърхността на земята в чужд поземлен имот имат право да извършват и лицата, в полза на които е издадена заповед по чл. 1***3, ал. 3 и 4 или е учреден сервитут по чл. 64 и § *6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката. На същите се издава разрешение за строеж по чл. 148. Според цитираните законови текстове законодателят е предвидил страните да уговарят отношенията си във връзка със сервитутите на енергийните обекти и съответно учредяването им не е изключено като възможност за възникването им.

Неправилно, според жалбоподателя, в обжалваното определение се твърди, че представеният нотариален акт за вписване на сервитут за право на прокарване и право на преминаване по реда на чл. 64 от ЗЕ не представлява акт подлежащ на вписване, погрешно аргументирайки се и немотивирано позовавайки се на т.4 от ТР № ** от **13г. по т.д.№ ****1*г. на ОСГТК на ВКС. Въпросното решение и по конкретно т.4 от него разглежда случаите на договор с нотариална заверка на подписите за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по чл. 1***3 от ЗУТ в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот, а не настоящата хипотеза, която визира нотариален акт /не договор/ по чл. 64 от ЗЕ /не по чл. 1***3 от ЗУТ/. Дори в цитираната т.4 от ТР № ** от **13г. по т.д.№ ****1*г. на ОСГТК се казва, че в случая източникът на възникване на вещното право е договорен и доколкото касае вещни права, договорът би трябвало да се сключи във формата на нотариален акт (чл. 18 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И

ДОГОВОРИТЕ) - ЗЗД). В настоящия случай,според жалбоподателя, не е представен за вписване договор по чл. 1***3 от ЗУТ, поради което единственият правилен и законосъобразен извод, който би могъл да направи съдията по вписванията е че нотариалният акт по чл. 64 от ЗЕ подлежи на вписване. Следователно представеният акт подлежи на вписване и има предвиденото в ПВ съдържание. Съгласно т.6 от ТР № ** от **13г. по т.д.№ 3

****1*г. на ОСГТК това е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Учредяването на сервитутни права по чл.64 от ЗЕ е трайно установена практика, не само на теритарията на гр. Плевен, но и на територията на другите области, включени в действието на издадената лиценция за обособена територия.

Според чл. 64, ал.4 от ЗЕ сервитутите възникват когато: „има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти” и „е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута”. Според чл. 64а, ал. 1 от ЗЕ „Влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл. 64, ал.

4, т. 1 с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатия имот, титуляря на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляря на сервитута.” ЗЕ обаче не е предвидил нито реда за издаване на такъв административен акт, нито кой е компетентния орган за това. По тази причина не е ясно и след изпълнението на каква точно административна процедура „възникват” законовите сервитути по ЗЕ, която неяснота не може да бъде запълнена чрез тълкуване по предложения от съдията начин който категорично изключва свободата на договаряне.

Жалбоподателят счита, че доколкото текстът на нормата говори за влязъл в сила ПУП, това не е актът въз основа на който възникват сервитутните права в настоящия случай. За имота, в тежест на който се учредява сервитутьт има влязъл в сила ПУП /т.е. изпълнено е изискването на правната норма/. В този ПУП, сервитутните зони не са предвидени и отразени. Чл. 15, ал.1 ЗУТ посочва, че с подробен устройствен план се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план, а урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в същия закон случаи. Чл. 11*, ал.1 от ЗУТ посочва какви могат да бъдат подробните устройствени планове като т. 5 предвижда, че такива са парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Законът не е предвидил изработването на ПУП за елементите на техническата инфраструктура в границите на урбанизираните територии. Чл. 114, ал.* предвижда, че разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект. Т.е. в урбанизираните територии, ЗУТ не е предвидил изработване на ПУП за определяне на сервитутни зони, а това става с инвестиционния проект, който е представен на нотариуса. С оглед на това законът не е предвидил нито ред за изработване, одобрение и влизане в сила на ПУП, с който да се определят сервитутните зони на енергийните обекти, разположени в урбанизираните територии, нито друга административна процедура, която да бъде осъществена, както и компетентен административен орган, който да издаде акт, въз основа на който да възникнат сервитуте. По тази причина е невъзможно да бъдат възприети, според жалбоподателя, изводите на съдията по вписванията, обосновали отказа му за вписване, които противоречат на основния принцип на правото, закрепен в чл. *** от ЗЗД — свобода на договарянето.

В случай, че обжалваното определение остане в правния мир същото 4 би създало предпоставки за въвеждане на съдебна практика чрез неправилно и едностранно тълкуване на текстове от чл. 64 ЗЕ, която да изключи договорното учредяване на тези сервитути.

Правните норми регулират и уреждат обществените отношения като те трябва да се прилагат в своето единство, съобразно цялостния смисъл на закона. Тълкувайки и прилагайки едностранчиво един единствен текст на ЗЕ, без да се познава цялата уредба в областта на енергетиката, без да се познават процесите във връзка с които е създадена тази уредба, се създават предпоставки да се осуети нормалното функциониране на цяла една сфера от обществените отношения - отношенията във връзка с присъединяване на потребители към разпределителната мрежа и тяхното качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от ел. енергия.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА

ДОПУСТИМА И В СРОК ,

НО Е

Съдията по вписванията е приел, че с молба с вх. N° **** от **** г. нотариус Д.Д., вписан в НК с per. № *** и с район на действие PC Никопол е представил за вписване пред съдията по вписванията към Никополски районен съд нотариален акт Ш * том *, per. №» *** дело № *** от **** г. за безвъзмедно и безсрочно учредяване, на основание чл. 64, ал. * ЗЕ на сервитут за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения и ограничаване в ползването на поземлен имот за прокарване на въздушен електропровод ** кВ с дължина на трасето 35,6*** л.м. и с прилежаща към него сервитутна ивица с площ ** кв.м. и право на преминаване на хора и техника от собственика на недвижим имот, находащ с в гр. Никопол и представляващ *****о кадастрапната карта на гр. Никопол, с площ от 135*** кв.м., в полза на „*****“АД,