Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 50 от 10.06.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 387/2021
Вид
Определение № 50
Подписан
10.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. София , 09.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20211800500387 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.М. М., срещу определение № 253 от 02.04.2021 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по описа на РС – гр.

Своге, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по същото дело решение № 71 от 13.05.2019 г. в частта му за разноските, обективирана в подадената от нея въззивна жалба, чрез намаляване на присъдените в нейна тежест разноски от 936,96 лв. на 790 лв.

Жалбоподателката оспорва извода на първоинстанционния съд, че разноските по делото били намалени, както и че тя следва да ги заплати на насрещната страна по делото в размер 936,96 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да ги намали.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала такъв, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и, съответно, за оставяне в сила на обжалваното определение. Изтъква, че в жалбата не се сочи нито едно основание за твърдяната незаконосъобразност. Споделя мотивите на районния съд, довели до постановяване на обжалваното определение. Счита, че жалбоподателката е посочила грешна сума. Описва хронологията на събитията, довели до иницииране на настоящото производство. Намира, че неправилно жалбоподателката е възприела волята на районния съд да намали адвокатското възнаграждение на насрещната страна до 790 лв. като такава, определяща окончателния размер на 1 всички дължими в производството разноски. Прави извод, че последните са били изчислени коректно. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение № 71 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по описа на РС – гр. Своге, „М.Б.П.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.М. М. сумата 12 лева (обезщетение за имуществени вреди във връзка с претърпяна на 23.12.2017г. трудова злополука), заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 1200 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение „М.Б.П.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.М. М. сумата от 900 лева (обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, във връзка с претърпяна на 23.12.2017г. трудова злополука), заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 8000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението са присъдени и разноски, като Д.М. М. е осъдена да заплати на „М.Б.П.” ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице, с оглед отхвърлената част от исковете, в размер на 963,96 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК . За да постанови този правен резултат, районният съд е изложил мотиви, че ищцата следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете, като е намерил за основателни възраженията на пълномощниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК , и е намалил поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение до минимално определения съобразно чл.

7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ размер, а именно - 790 лева.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба, в която се навежда и довод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради това, че в мотивите било посочено, че разноските в тежест на М. следва да се намалят до размер от 790 лв., а с диспозитива тя била осъдена да заплати на ответното дружество 936,96лв.

2

Въззивният съд е приел, че в частта, касаеща разноските в първоинстанционното производство, жалбата има характер на молба по чл. 248 от ГПК, поради което е върнал делото на Свогенския районен съд за произнасяне по нея.

Във връзка с тази молба районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което я е оставил без уважение, излагайки съображения, че съдът може да намалява само размера на адвокатското възнаграждение (което е и направил), но към така намаленото адвокатско възнаграждение от 790 лв. е прибавена и сумата 173,96 лв. за заплатено от ответника възнаграждение на вещо лице, съобразно с отхвърлената част от исковете.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, о тветникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 12 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1200 лв., а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 900 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. Следователно, съотношението на уважена към предявена част от исковете е (12+900)/(1200+8000)=912/9200=0,0991304347826087=9,913%, а съотношението на отхвърлена към предявена част от исковете е 90,087% От друга страна, районният съд е намалил претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, който е определен правилно като 580+((9200-5000)*0,05)=580+210=790 лв.

Същевременно, с определение в открито съдебно заседание на 06.12.2018г. съдът е възложил в тежест на ответника „М.Б.П.” ЕООД заплащане на част от възнаграждението за вещо лице в размер на 280 лв., а, видно от преводното 3 нареждане на л. 60 от първоинстанционното дело, тази сума е била надлежно внесена.

Така, общият размер на признатите от съда разноски на ответника в първоинстанционното производство се формира като 280+790=1070лв.

С оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника част от този размер, пропорционална на отхвърлената част от исковете, а именно:

(1-0,0991304347826087)*1070=963,93 лв.

Следователно, размерът на разноските, дължими от ищцата на ответника, е бил определен правилно.

Също така правилно в първоинстанционното решение е посочено, че до размер от 790 лв. е намалено само прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждение, а в обжалваното в настоящото производство определение е посочено, че към тази сума е прибавена и част от заплатеното от ответника възнаграждение за вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 173,96лв.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д. М. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направено съответно искане, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски, каквито се установяват в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 8 от делото.

Съдът констатира, че по делото не е внесена държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на 15 лв. Поради това и с оглед изхода на делото, Д.М.

М. следва да бъде осъдена да я заплати в полза на Софийския окръжен съд.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 253 от 02.04.2021 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по описа на РС – гр. Своге.

ОСЪЖДА Д.М. М. с ЕГН ********** да заплати на „М.Б.П.” ЕООД с ЕИК 4

*** сумата 300 лв. – разноски в производството.

ОСЪЖДА Д.М. М. с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ *** сумата 15 лв. – държавна такса.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5