Определение № 31319 от 01.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31319 гр. София, 01.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110105079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответниците Л. И. и Б. И. М., инкорпорирано в подадена въззивна жалба с вх. № 91242/19.03.2024 г., за изменение на Решение № 3354/26.02.2024 г. постановено по гр. д. № 5079/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските. Молителите сочат, че присъдените в полза на ищеца разноски са необосновано завишени „предвид изплащането на претендираната сума“.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането за изменение на решението в частта относно разноските страната чрез процесуалния си представител адвокат С. С. поддържа, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа сложност на производството, като надвишава едва с 50 лева законоустановеният минимум. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответниците не са заплатили процесните задължения, поради което в тяхна тежест следва да бъдат възложени сторените съдебни разноски.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени разноските по спора, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Във връзка с доводите на молителите следва да бъде отбелязано на първо място, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид обстоятелството, че исковата претенция е изцяло уважена съдът е възложил сторените от ищеца съдебни разноски в това число и за заплатено адвокатско възнаграждение в тежест на ответниците. В случай, че ответниците поддържат, че са погасили процесните вземания, то крайният изход от спора би бил различен, респ. въпросът относно дължимостта на съдебни разноски следва да бъде преразгледан, като компетентен 1 да стори това е въззивния съд по депозираната въззивна жалба.

В случай, че ответниците поддържат доводи за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар следва да бъде отбелязано, че искането за присъждане на разноски от една страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.

Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК – така Определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч.пр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, Определение № 207 / 25.04.2016 г., п о ч. гр. дело № 1360/2016 г. на ВКС, I V ГО, Определение № 615 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 400/2016 г. на ВКС, II ТО, Определение № 135 от 18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, I ТО и редица други. В разглежданият казус нито редовно уведоменият ответник Б. М., нито представляваният от процесуален представител назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК ответник Л. И. са заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца било с отговорите на исковата молба, било в открито съдебно заседание. С оглед изложеното доводи на молителите за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да бъдат разглеждани.

Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответниците Л. И. и Б. И. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в депозирана въззивна жалба с вх. № 91242/19.03.2024 г., за изменение на Решение № 3354/26.02.2024 г. постановено по гр. д. № 5079/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на настоящия съдебен акт делото да се изпрати на Софийски градски съд по въззивна жалба с вх. № 91242/19.03.2024 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2