Определение № 1176 от 24.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501052 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по частна жалба, подадена от Ф. М. К., ЕГН **********, срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 444/ 07.05.2024 г. по ч. гр. д. № 571/ 2024 г. по описа на РС – Петрич. Твърди се, че не се налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, тъй като е налице неравноправна клауза в договора за кредит.

Прави искане за отмяна на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 444/ 07.05.2024 г. по ч. гр. д. № 571/ 2024 г. по описа на РС – Петрич.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по частната въззивна жалба от ответника. В отговора се прави възражение, че частната жалба е неоснователна, тъй като са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като сочи, че погасителния план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като е посочен лихвен процент за целия срок на договора, общо дължима лихва и размер на главницата. Поради изложеното, намира жалбата за неоснователна.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „***“ № 19 – заявител моли да бъде издадена заповед за 1 изпълнение в полза на Банката против Ф. М. К., ЕГН **********, за следните суми: - 39 516,46 лв. /тридесет и девет хиляди петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ – представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г., отчитан по кредитна сметка № 11/0000000029332555, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г. до погасяването; - 3 684 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева/ – представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024 г., включително; 212,06 лв. /двеста и дванадесет лева и шест стотинки/ – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), начислено за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024 г., включително; - 499,52 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ - законна лихва за забава, начислена за периода от 29.02.2024 г. до 01.04.2024 г.; - 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща разходи при изискуем кредит; - 880,64 лв. /осемстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ – съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото,и - 50 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г., отчитан по кредитна сметка № 11/0000000029332555.

От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги от счетоводните книги за сметка № 11 от 02.04.2024 г. и се установява, че е налице вземане в полза на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 против кредитополучателя за остатъка от неиздължената главница по кредита, договорните и наказателните лихви и такси. Според съдържанието на извлечението от сметка заемополучателят е в забава от 29.02.2024 г..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжникът.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по реда на чл.

414 от ГПК за недължимост на вземането и частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

По частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение:

Частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая е налице предпоставката неравноправна клауза в договор за кредит, сключен с потребител.

Съдът намира, при служебна проверка, че е налице и вземане за лихви, което се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Към процесния договор за кредит следва да намери приложение разпоредбата на 143 от Закона за защита на потребителите, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тълкувайки разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК следва единствения извод, че самото подписване на договор за паричен кредит от потребителя не освобождава кредитора от задължението му да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.

В случая е видно от процесния договор, че текстовете му са изготвени предварително от търговеца заемодател, предвид че са изписани печатно, по идентичен образец с останалите идентични такива договори.

Няма данни по делото, че при предварително изготвени клаузи от договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е приел.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че клаузите за лихва в Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г. , не са индивидуално уговорени.

По другия релевантен материално-правен въпрос - кога една клауза е неравноправна, това е договорна клауза, която: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.

В § 13 от ДР на ЗЗП е дадено легално определение на понятието "потребител"това е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В конкретния случай, с процесният Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г., е предоставен кредит н а Ф. М. К., ЕГН **********, с цел на кредита – текущо потребление, което предпоставя 3 извода, че жалбоподателката К. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Към процесния договор за банков кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143, ал. 1 Закон за защита на потребителите, съгласно която Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 11 от Закон за защита на потребителите, неравноправна е клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно, без основание условията на договора, а съгласно т. 10 е неравноправна клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

В практиката е възприето, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В този смисъл са Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. и много други.

Видно от Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г. , в т. 8 на същия страните са договорили възнаградителна лихва по кредита, която се формира от две компоненти- РЛП /референтен лихвен процент/ и надбавка, а в т. 11. е уговорено, че банката може едностранно да променя общия годишен процент на разходите, при предпоставките, предвидени в общите условия. В т.

5.1. от общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката, се сочи, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите и по реда, предвиден в т. 5.2.3 от общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката. В т. 5.2.3.1. от общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката, в случай че използваните от кредитора при определяне на референтния лихвен процент лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, се променят съществено или вече не се изготвят, кредиторът определя нов референтен лихвен процент, като уведомява за това кредитополучателя на интернет 4 страницата си.

Анализът на горепосочените доказателства води съда до извод, че при условията на непълно, едностранно доказване, каквото е процесуално възможно в настоящото производство, може да бъде обоснован извод, че т. 8 на Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г. , във връзка с т.

11., е уговорено, че банката може едностранно да променя общия годишен процент на разходите, при предпоставките, предвидени в т. 5.1. от общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката, и т.

5.2.3 и т. 5.2.3.1., тази възможност за банката да променя едностранно договорения лихвен процент с едностранно изменение на компонентата на РЛП, тъй като няма данни да са изрично уговорени обективните обстоятелства, при чието настъпване може да се измени лихвата; да е ясно и подробно описана методиката за промяна на лихвата и при липсата на яснота за начина на формиране на компонентата на РЛП. При евентуално установяване на неравноправността на горепосочените клаузи от договора за банков кредит в исковото производство, размерът на задължението би претърпял много съществена промяна, като включително би могло да се окаже, че жалбоподателката не е изпаднала в забава, тъй като с извършваните плащания в немалък размер за целия период на действие на договора, е погасявала месечните си вноски.

Процесните текстове създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните – това е безсъмнено.

Според настоящия състав същите са в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което води до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и са в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати не просто необосновано висока неустойка, а на практика да заплати обезщетение в полза на заемодателя, което значително надхвърля предварително уговореното.