Решение № 388 от 23.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. **** , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100500036 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Г. Ж. срещу решение № 260875 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 17650 по описа за 2019 г. на Районен съд - ****, тридесет и девети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу В. Ц. Т. положителен установителен иск с правно основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК във връзка с член 79, алинея 1, предложение първо във връзка член 240 и следващи от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на въззивника съществува парично вземане против ответника в размер на сумата от 1200 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /13.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 7142 от 17.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14668/2019 г. на ВРС; както и е осъден въззивника да заплати на В. Ц. Т. сума в размер на 640 лева, представляваща реализирани от последната съдебно- деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в производството пред първата инстанция и производството по ч.гр.д.№ 14668/2019 г. на ВРС , на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Сочи се, че по делото са събрани доказателства, от които следва единствени извод, че жалбоподателят е предоставил на ответницата паричен заем в посочения размер, който тя не 1 е върнала. Напротив – не се доказва, че ответницата е продала мебели на въззивника, каквото е нейното твърдение. Набляга се върху недостоверността на свидетелските показания и необоснованите изводи, направени от първоинстанционния съд въз основа на тяхното обсъждане. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва същата. Излага се, че безспорно е доказано от събраните пред първата инстанция гласни доказателства, че сумата, претендирана по договор за заем от ищеца, е заплатена на ответницата по договор за покупко-продажба на мебели. Желае се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба И.Ж. твърди, че е подал заявление по член 410 ГПК за процесната сума, за която е издадена заповед за изпълнение, като в законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

На 19.03.2019г. между него и ответницата В.Т. бил сключен устен договор за заем, по силата на който Т. поела задължение да върне заетата сума в размер на 1 200 лева в срок до един месец. Към настоящия момент сумата била върната, което представлявало неизпълнение на задължението на заемателя по договора. Поради забавата на ответника, последният дължи и законна лихва от датата на заявлението.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер иска. Оспорва наличието на сключен между страните договор за заем. Твърди, че претендираната сума представлявала цената на закупените от ищеца мебели /2 броя тройни разтегателни дивани, 1 брой двоен разтегателен диван, 2 броя големи фотьойли - всички с тютютнево-кафяв цвят, 2 броя единични ъглови легла с ракла, 1 брой двукрилен гардероб с надстройка и секция към него, 2 броя еднокрилни гардероба със секция към тях, 2 броя холни масички, 1 брой кухненска маса, 1 брой портманто с огледало, 1 брой стояща закачалка, 1 брой маслен радиатор/ - нейна собственост. Сумата за закупуване на мебелите била предоставена на ищеца от работодателя му като служебен аванс. Мебелите били доставени в село Караманите и ищецът приел доставката.

Въз основа на заявление от 13.09.2019 г. е образувано ч.гр.д.№ 14668 по описа на Районен съд – **** за 2019 г., по което е издадена заповед № 7142 от 17.09.2019 г., по силата на която е разпоредено длъжникът В. Ц. Т. да заплати на И. Г. Ж. сумата от 1200 2 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /13.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 475 лева, предстявлаваща сторени в заповедното производство разноски.

Не е спорно между страните, че на 19.03.2019 г. ищецът чрез своя работодател е превел по сметка на ответницата сумата от 1 200 лева.

Спорът се свежда до това дали между ищеца и ответницата е сключен договор за заем, както твърди Ж., или тази сума е платена цена по договор за покупко-продажба на мебели втора употреба, както твърди Т..

Правното основание на предявените осъдителни искове е член 240 от ЗЗД и член 86, алинея 1 от ЗЗД. При предявен иск по член 240, алинея 1 от ЗЗД подлежащите на установяване факти съобразно твърденията на ищеца са предаването на посочената сума и задължението на ответника да я върне. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.

Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно член 77, алинея 1 от ЗЗД. Фактът на предаване на процесната сума чрез превеждането й от ищеца по банковата сметка на Т. не се оспорва от ответницата, а и се доказва от представеното извлечение от сметка в „Райфайзенбанк“ АД, което също не е оспорено от ответницата.

В случая предаването на паричната сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, поради което и не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствените средства. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Ищецът е ангажирал свидетелите **** Ж.а и ****, но същите не установяват по безспорен и категоричен начин чрез показанията си защо е дадена сумата, както и дали ответницата се е задължила да я върне. Поетото задължение за връщане на полученото по един сключен договор за заем подлежи на пълно и главно доказване от този, който го твърди, тоест ищеца. Ответницата по иска, без да оспорва получаването на сумата по нейната сметка, твърди, че основанието за паричния превод не е заемни средства, а договор за покупко-продажба на мебели втора употреба. което не е необходимо да се обсъжда, след като ищецът не е провел своето пълно и главно доказване относно релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства. В този смисъл е уеднаквената практика на ВКС - решение № 52 от 2009 г., постановено по т.д.№ 695/2008 - ТК, решение № 390 от 2010 г., постановено по гр.д.№ 134/2010 г. – ІV ГО.

Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то 3 обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на въззивното производство съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 440 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260875 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 17650 по описа за 2019 г. на Районен съд - ****, тридесет и девети състав.

ОСЪЖДА И. Г. Ж. ЕГН **** от град **** – ж.к. „**** да заплати на В. Ц. Т. ЕГН ********** от град **** – ж.к. „**** сумата в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща реализирани от нея пред настоящата инстанция разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4