Решение № 301 от 13.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Добрич, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500271 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№2911/21.02.2022г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., представлявано от Б.Н.А., чрез адв.Л. К., срещу решение №41/20.01.2022г.по гр.д.№1106/2021г.на ДРС, , с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството с р е щ у „***“ ООД с ЕИК 124537885, със седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от Д.П., иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите от: 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени вреди от заплатени разноски за адвокатска защита в производство по Преписка № КЗК/478/2020 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията, образувано по жалба на ответника;

44,50 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща разходи за копия от документи в същото производство; 119,44 лв. /сто и деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 000 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава от 03.09.2020 г. до 05.04.2021 г.

1

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд за неоснователност на претенциите му. Счита съдът неправилно да е приел, че ответникът е упражнил свое конституционно гарантирано право, за което не може да му се търси отговорност за вреди, тъй като такова право имали само гражданите физически лица. Правото на жалба не било и абсолютно, съществували само в рамките на закона за защита на законни права и интереси-ако нямало накърнено право , правото на жалба не съществувало и ако бъдело упражнено, съответният гражданин следвало да понесе негативните последици, настъпили в правната сфера на лицето, срещу което е упражнено. В различните закони имало изрични забрани за упражняване на правото на жалба, злоупотребата с право на жалба осъществявала и състав на престъпление по чл.286 от НК. Не било съобразена от съда и липсата на правно защитим интерес, във връзка с който ответникът да поиска защита, в който смисъл били мотивите на Комисията за защита на конкуренцията за отхвърляне на жалбата му. Погрешен намира извода на съда относно съотношението на нормите на чл.45 от ЗЗД и чл.69, ал.4 от ЗЗК Счита за неправилна преценката на съда относно липсата на предпоставките за отговорността на ответника за разноските, сторени от дружеството в производството пред Комисията и обосновава извод за осъществяване на всички елементи от състава на чл.45 от ЗЗД. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване а претенциите му с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по жалбата от насрещната страна „***“ ООД със становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, чието потвърждаване иска. Изводите на районния съд относно липсата на елементите от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД намира за правилни. Налице била и специална уредба на отговорността за разноските в административното производство пред КЗК, която изключвала приложението на общите правила на деликтната отговорност.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 08.02.2022г., въззивната жалба, подадена по електронен път на 18.02.2022г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията 2 на чл.260-261 от ГПК.

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Предмет на гр.д.№1106/2021г.на ДРС са осъдителни претенции по чл.45 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Б.Н.А., срещу „***“ ООД с ЕИК 124537885, със седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от Д.П., за репариране на имуществени вреди в размер на 2044.50лева от недбросъвестно упражнено право на жалба до Комисия за защита на конкуренцията - 2 000 лева сторени разноски за адвокатска защита в производство по Преписка № КЗК/478/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията, образувано по жалба на ответника, и 44,50 лева сторени разходи за копия от документи в същото производство, ведно със законната лихва, начиная от 05.04.2021 г. до окончателното им изплащане; 119,44 лева обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 000 лева, съизмеримо със законната за времето на забава 03.09.2020 г.- 05.04.2021 г.

Искането за обезщетяване на имуществени вреди е обосновано с твърдения, че между страните е бил сключен на 01.02.2016г. дистрибуторски договор, с който на дистрибутора „***“ ЕООД било предоставено от възложителя „*** “ООД изключителното право да продава произвеждани от него продуктови линии (Пробиотици – серии „Биомилк“, „Лактера“, „Меджик Пауър“, „Мараяс фейс“ и закваски) на територията на Република България, както и в интернет чрез сайтове за продажба онлайн. В началото на 2020г., желаейки да отстрани от пазара ищеца, ответникът едностранно и без предизвестие повишил цените за доставка на продуктите с до 100%, в средата на 2020г. прекратил с предизвестие договора. Тъй като дистрибутора „***“ ЕООД не се отказал от бизнеса, а заменил продуктовата гама на ответника в ценовата си листа с подобни продукти, произвеждани от друго дружествопроизводител, ответникът предприел серия действия с цел да предиздвика фалит на ищцовото дружество. Едно от тези действия било депозирането на искане до Комисията за защита на конкуренцията с вх.№ВХР1142/03.07.2020г., за нарушения от „***“ ЕООД по чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, 3 чл.33, чл.34, чл.36 от ЗЗК. По искането била образувана преписка № КЗК/478/2020 г. на КЗК. В искането до КЗК ответникът релевирал всички възможни хипотези , в които е принципно възможно да се извърши нарушение по ЗЗК, което било направено с цел да бъде принудена КЗК да извърши пълна проверка на всички действия/бездействия на „***“ ЕООД и евентуално да намери нещо, за което да го санционира, което било недобросъвестно от страна на „***“ ООД поведение.

В резултат на недобосъвестните действията на „***“ ООД по сезиране на КЗК

, „***“ ЕООД претърпяло имуществени вреди, съизмерими с размера на разходите, които сторило за защита в производството пред КЗК2000лева заплатило адвокатско възнаграждение по сключения с адв.К. договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020г., приложен по преписка пред КЗК и 44.50лева сторила разходи за копия от документи, за които КЗК издала квитанция към ПКО №72/01.02.2021г.

Административното производство пред КЗК приключило с решение, с което е постановено, че „***“ ЕООД не е извършило нарушения по чл.30, чл.31, чл.32, чл.33, чл.34, чл.36 от ЗЗК, което решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила. В рамките на производството „***“ ЕООД е претендирало възлагане на направените разноски, но искането му било оставено без разглеждане, тъй като към момента на произнасяне на комисията-04.02.2021г. възлагането на разноски в това производство било уредено по начин, който не позволявал възлагане на разноски на заявителя независимо от изхода на производството.

В писмения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът„***“ ООД оспорва основателността на предявения иск. Счита да не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за имуществени вреди, тъй като не са налице неправомерни действия от негова страна във връзка със сезиране на КЗК, а упражняване на конституционно признато право на жалба за защита на интересите си. Фактът на отхвърляне на жалбата не означавал , че е действал неправомерно. Фактът, че въпреки отхвърляне на жалбата не е предприел действия по обжалване на решението на КЗК изключвал с подаването на жалба да е целял единствено да предизвика фалит на ищеца.

Претендираното адвокатско възнаграждение за производството пред КЗК било прекомерно, а по отношение на сумата от 44.50лева не било ясно за 4 снабдявани с какви документи е платена.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 45и чл. 86 от ЗЗД.

В случая се твърди претърпяване на вреди в резултат от противоправното поведение на търговско дружество, действащо чрез законния си представител, от недобросъвестно упражнено право на жалба до Комисия за защита на конкуренцията. Недобросъвестността се обосновава от ищеца с целта, която стояла зад искането-да се предизвика фалит на дружествотоищец, за постигане на която цел в жалбата си до КЗК дружеството-ответник релевирало всички възможни хипотези, в които принципно било възможно да се извърши нарушение на ЗЗК за да бъде извършена пълно проверка от КЗК и да се намери нещо, за което да се санкционира.

Спор между страните по фактите относно търговските отношения между страните и проведеното по искане на ответника административно производство пред КЗК, няма. Безспорно е и е установено, че източник на търговските взаимоотношения между страните е сключен на 01.02.2016 г. между „***“ ООД като възложител и „***“ ЕООД като дистирибутор, дистируторски договор, с който на дистрибутора е предоставено изключително право на продажба на територията на РБългария, както и в интеренет чрез сайтове за продажба он-лайн, на продукти на възложителяпробиотици серия „Биомилк“, серия „Лактера“, серия „Меджик Пауър“, серия „Мараяс фейс“ и закваски. Договорът е безсрочен. Представено е от ищеца предизвестие /тридесетдневно, според представеният от ищеца документ от 14.05.2020г./ за прекратяване, за което няма твърдения и данни кога е получено от дистрибутора. Няма спор и по факта, установява се и от събраните по делото доказателства, че по искане на „***“ ООД вх.№ВХР1142/03.07.2020г. в Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка №КЗК-478/2020г. за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.33, чл.34, чл.36 от ЗЗК . Административното производство е приключило с решение №114/04.02.2021г.на КЗК, с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.33, чл.34, чл.36 от ЗЗК от страна на „***“ ЕООД , искането на заявителя „***“ ООД за възлагане на разноски в производството е оставено без уважение съгласно чл.69, ал.4 от 5

ЗЗК/съобразно редакцията към датата на постановяване на решението/, а искането на насрещната страна „***“ ЕООД за възлагане на разноски-без разглеждане по причина на недопустимостта му поради липса на предвидена в ЗЗК възможност за възлагане на разноски , направени от насрещната страна.

С решението е прието, че съдържащите се в искането твърдения за нарушения от страна на „***“ЕООД се отнасят за периода от началото на 2019г. до м.юни 2020г., в който период договорните отношения между страните са между производител и изключителен дистирибутор и не са налице твърдения за нелоялно поведение извън този период. Прието е, че в този период страните оперират на различни пазари-пазара на производството и пазара на разпространение на хранителни добавки, като отношенията им се развиват на плоскостта на вертикалните отношения, а не на конкурентните такива. Предвид спецификата на договорните отношения между страните в административното производство, същите не се намират в преки конкурентни отношения, липсва основен кумулативен елемент от фактическия състав по чл.29 от ЗЗК, което води до неприложимост както на посочената разпоредба, съдържаща обща забрана за нелоялна конкуренция, така и специалните състави по Глава VII от ЗЗК.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.