Решение № 1218 от 30.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9092/2025
- Вид
- Решение № 1218
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1218 гр. Варна, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110109092 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. С. срещу ЗК „****“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество след допуснато от съда увеличение на иска да заплати сумата в размер на 152,25 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна броня на собственият му лек автомобил марка „Дачия Логан“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 12.01.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.07.25 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.01.2023г., в гр.Варна, в района на Четвърта Езикова Гимназия паркирал лек автомобил марка „Дачия Логан“, с рег. № ****. Около 10:00 часа, водачът на лек автомобил марка „Ауди А6", с рег. № ****, при маневра на заден ход за излизане от паркомясто ударил автомобила на ищеца. За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочихме водача на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ****. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗК „****“ АД, със срок на действие 01/03/2022г. - 28/02/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 12.01.2023г., М. С. уведомил застрахователя, служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и Опис заключение по щета № 0003-500023-000057/12.01.2023г.
Твърди, че до момента застрахователя не му е изплатил обезщетение, поради което се поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по размер.
Ответникът възразява, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение - 12.01.2023г., в изготвеното уведомление за настъпило 1 застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с № 0003-5000-23-000057 е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 164.47лв. Счита, че размерът на определеното застрахователно обезщетение, напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 12.01.2023г., както и с годината на производство на МПС, като сумата в общ размер на 164.47лв. е изплатена по банков път с платежно нареждане от дата 08.03.2023г. по представена по щетата банкова сметка на ищеца. Сочи, че ищецът не е възразил относно размера на изплатеното обезщетение, поради което и застрахователят не е дал повод за завеждане на иска.
Ответникът прави възражение относно заплатеното адв. възнаграждение и присъждане на разноски.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните факти: механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил марка „Дачия Логан“, с рег. № ****, както и обстоятелствата около настъпването им; ищецът е завел извънсъдебна претенция, регистрирана като щета № 0003-5000-23-000057/12.01.2023г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/122000616025, сключена по отношение на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ****, действаща към датата на ПТП.
С договор за покупко –продажба на автомобил с нот.заверка на подписите рег.
№4853/04.05.2023г. на нотариус Р.Кожухарова рег.№212 НК л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № **** е продаден от М. С. на трето лице.
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.01.2025г. за установяване механизма на ПТП и причинените щети.
В изготвеното по делото заключение по СТЕ е прието, че щетите по МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № **** са: Предна броня за ремонт + Боядисване. Стойността на ремонта по средни пазарни цени включваща сертифицирани сервизи към датата на ПТП би следвала да бъде 462.25лв. (236.35евро) с ддс. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег.
№ **** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. МПС е продадено и не е извършен оглед. В процесния ремонт няма части за подмяна, следователно стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП би следвала да бъде 462.25лв. (236.35 евро) с ддс. Да всеки един от посочените сервизи би могъл да извърши ремонта.Стойността на ремонта по средни пазарни цени не включваща сертифицирани сервизи към датата на ПТП би следвала да бъде 287.74лв. (147.12 евро) с ддс. Стойността на ремонта по средни пазарни цени на несертифицирани сервизи и официалния за марката сервиз към датата на ПТП би следвала да бъде- 301.61лв. (154.21 евро) с ддс. Към дата на ПТП 12.01.2023г. - МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № **** с първоначална регистрация 2011г. е на 12 години, следователно не е в гранционен период. Средна пазарна цена но труд на несертифицирани сервизи и официалния за марката сервиз към датата на ПТП – 26.19лв. с ДДС за 1 нормочас.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За 2 да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 12.01.2023 г., и наличието на водача на МПС л.а. „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ****, на валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК ****.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените имуществени вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Тази разпоредба обаче касае само правата и задълженията по застрахователния договор, но не се отнася до вече възникналите вземания на застрахования в следствие на настъпило застрахователно събитие.
Това вземане възниква от момента на настъпването на събитието и кредитор по него е собственикът на вещта към момента на настъпването му. Последващият приобретател може да придобие това вземане само, ако то му бъде прехвърлено по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД. Този приобретател придобива вещта в състоянието такова, каквото е след настъпването на застрахователното събитие и заплаща стойността й, съобразена с това състояние. Поради това той не търпи имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на имуществото в следствие на застрахователното събитие. Такива вреди се търпят обаче от лицето, което е собственик на вещта към този момент, доколкото, ако не беше настъпило застрахователното събитие, той би могъл да прехвърли правото на собственост на цена повисока от тази, на която го прехвърля след настъпването на събитието. Именно тази разлика представлява имуществена вреда, която следва да бъде покрита от застрахователя. Ако обезщетението за тази вреда бъде изплатено на приобретателя, той ще се обогати неоснователно, тъй като не е заплащал такава сума при придобИ.ето и е преценявал дали може да използва вещта в състоянието, в което е била към този момент.
В случая автомобилът за увреда на който се търси обезщетение е продаден преди завеждане на исковата молба. Този факт се установява от договор за покупко –продажба на автомобил с нот.заверка на подписите рег.№4853/04.05.2023г. на нотариус Р.Кожухарова рег.
№212 НК.
След прехвърлянето на МПС, вредата за ищеца се изразява в разликата между сумата за която е продал автомобила и тази за която би го продал, ако не беше повреден в следствие на ПТП. Такъв иск ищецът не е предявил. Ищецът не е собственик на автомобила и не може да го отремонтира, поради което и вредата за него не е в сумата която би заплатил за отремонтирането му.
С уточняване на исковата молба на 21.07.25г. ищецът твърди, че автомобила не е отремонтиран, при положение, че същият е бил продаден още на 04.05.23г. Ищецът не ангажира доказателства за състоянието на автомобила в което е продаден за сумата от 3350 лв.
След отчуждаването на автомобила ищецът не може да претендира сумата за 3 извършване на ремонтни дейности по този автомобил, като обезщетение за причинените вреди, тъй като същият вече е получил съответна стойност при прехвърлянето му.
Застрахованият следва да търси разликата в продажната цена.
Предвид на което предявеният иск за сумата в размер на сумата 152,25 евро следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските : На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски. Съобразно представен списък по чл.80 ГПК, общо 153,39 евро СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП, които общо възлизат на сумата от 253,39 евро.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу ЗК **** АД, ЕИК ****, със седалище гр.София иск с правно основание чл. 432 ,ал.1 от КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 152,25 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна броня на лек автомобил марка „Дачия Логан“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 12.01.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.07.25 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН**********, с адрес в гр.В. да заплати на ЗК **** АД, ЕИК ****, със седалище гр.София сумата в размер на 253,39 евро (двеста петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента), представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4