Решение № 145 от 24.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. ХАСКОВО, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. А.А-СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600260 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 12/25.02.2025 г., постановена по НОХД № 65/2025 г., Районен съдДимитровград е признал подсъдимия Н. Н. А. от гр. Д., за виновен в това, че 05.02.2025 г. в гр. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с регистрационен номер ******** с концентрация на алкохол кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“, наказание „глоба в размер на 200 лева“, както и наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца“. На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, а на основание чл.59 ал.4 от НК от наказанието лишаване от права е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правото на управление, считано от 05.02.2025 година. В тежест на подсъдимия са възложени разноските, направени от бюджета на ОД на МВР-Хасково.

Присъдата е протестирана от прокурора, но само в частта й, в която не е била приложена нормата в чл.343б ал.5 от НПК. Доводите са за неправилност на съдебния акт в 1 тази част, поради противоречие й с материалния закон, който според прокурора задължавал съда да отнеме в полза на държавата превозното средство или да присъди неговата равностойност, ако то не е собственост на дееца. Искането в протеста е за изменение на присъдата, като се предлага да бъде приложена втората от горепосочените алтернативи.

Присъдата е обжалвана от и защитника на подсъдимия с доводи за неправилност и несправедливост на наложеното наказание „глоба“. Без конкретна или подробна аргументация защитникът счита, че по-лекото кумулативно наказание не е следвало да бъде наложено от съда или пък то е следвало да бъде в по-нисък от фиксирания в присъдата размер. В тази връзка се претендира изменение на акта в санкционната му част и редукция на глобата от 200 на 50 лева.

Повече конкретика в подкрепа на своята жалба защитникът излага в хода на съдебните прения, като поддържа допусната от съда непропорционалност при индивидуализацията на комплексното наказание, тъй като за основното били приложени правилата в чл. 55 от НК, а за по-лекото „глоба“ бил следван общият режим. На следващо място, защитникът намира протеста за изцяло неоснователен, поради противоречието на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с основни конституционно защитени права.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста, като се солидаризира с изложените в него аргументи и формулираните искания. Едновременно с това искането на защитника за изменение на присъдата относно наказанието глоба намира за неоснователно.

Писмени възражения против жалбата и против протеста не са постъпили.

Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, а на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши и служебна проверка на същата, констатира следното:

Против подсъдимия Н. Н. А. от гр. Д. е предявено обвинение за това, че на 05.02.2025 г. в гр. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с регистрационен номер ******** с концентрация на алкохол кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред.

Съдебното производство е проведено по особените правила на глава 27 от НПК, след като преди хода на съдебното следствие подсъдимият е заявил, че признава изложените в обвинителния акт факти, дал е съгласие за тях да не бъдат събирани доказателства, информиран е бил за последиците от тези изявления (изцяло подкрепени и от защитника), а съдът е констатирал съответствие между самопризнанието и приложения в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Проведената процесуална дейност, в това число тази, касаеща оценката на доказателствата по делото, както и тяхната интерпретация в контекста на поддържаната от обвинението фактическа картина, не страда от пороци, налагащи отмяната на атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от страните, макар във въззивната жалба, а и в протеста да се откриват твърдения за необоснованост, които обаче са лимитирани до атакуваните части и в този смисъл не се 2 разпростират върху цялостната законосъобразност на присъдата, чието диспозитивно и мотивационно съдържание изпълнява стандарта за яснота и достъпност на взетото решение и за фактическите и правни основания, върху които то е било формирано. Така в съответствие с доказателствата по делото е била установено, че: На 05.02.2025 г. около 7,15 часа в гр. Д. подсъдимият А. управлявал собствения на него и съпругата му Х.С. А. /в режим на СИО/ лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“, като се движел по бул. „Т.м.“. В близост до административен адрес № * на същата улица той бил спрян и подложен на проверка от полицейски служители – свидетелите С.М. и Г.Д., които изпълнявали служебни задължения като автоконтрольори в РУ-Димитровград. Те тествали подсъдимия А. с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта му /Алкотест „Дрегер 7510“/, който отчел 1,50 промила в издишания въздух. За констатираното бил съставен АУАН серия GA, бланков № 1349233/05.02.2025 г., който бил връчен на А., ведно с талон за медицинско изследване № 0158090. Актът и талонът били подписани от подсъдимия, а той бил отведен в ЦСМП-Димитровград съобразно предпочения от него начин за установяване на алкохолната концентрация – чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен в 07,30 часа, а посещението в медицинския център станало в 7,43 часа, както сочи съставеният от дежурния лекар Протокол по чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., удостоверяващ и отказа на А. да предостави кръв за химически анализ.

Тези факти, върху които първо обвинението, а след това и съдът са изградили извода за съставомерност на извършеното по чл.343б ал.1 от НК, не са били оспорени от защитата. Напротив, подсъдимият е признал същите, а доказателствата по делото са в синхрон с това процесуално изявление, защото както показанията на разпитаните свидетели, така и съставеният акт, а и издаденият талон и последвалият го протокол за медицинско изследване установяват, че записаните в Наредба № 1/19.07.2019 г. правила за били стриктно следвани и след като водачът на превозното средства е бил тестван с техническо средство, отчело 1,50 промила съдържание на алкохол в кръвта му, а той е отказал тези показания да бъдат проверени с химически анализ, то в съответствие с разпоредбата на чл. 6 ал.1 10 от горепосочената наредба отчетеният от апарата резултат е бил приет за достоверен.

Следователно самопризнанието не е изолирано в цялостната доказателствена съвкупност, и макар тя да не е била щателно анализирана в съобразителната част към присъдата, проявената лаконичност не са оказва в разрез с регламента в чл. 305 ал.3 от НПК, още повече че не фактите и тяхната съставомерност е бил фокусът на развилото се съдебно производство. В този смисъл не без основание съдът е отдал превес в своите мотиви на дискусионната към онзи момент норма в чл.343б ал.5 от НК и на аргументите, заради които е взел решението за нейната неприложимост. След като е подложил на коментар същностната разлика между предвиденото за съответното престъпление наказание и уредените в чл.53 от НК превантивни мерки, след като е приел, че уреденото в чл.343б ал.5 от НК отнемане или присъждане на равностойност противоречиви на общата норма в чл. 35 ал. 3 от НК, а след това е открил нетърпимо противоречие между регламента в общата и специална част на НК, а също и недопустимо навлизане в правна сфера на невиновно лице (бездяловия съсобственик на моторното превозно средство), съдът е оценил разисквания 3 институт като противоречащ на Конституцията, включително на чл. 5 ал. 3 от нея. Съдът е установил и противоречие на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с правото на ЕС – с чл.17 ал.1 от Хартата на основните права на ЕС и с чл.7 от ЕКЗПЧ и позовавайки се на решенията на СЕС относно „пропорционалността на отнемането и преследваната цел“ и невъзможността от засягане на права на трето неучастващо в процеса лице (касаещи разпоредбата в чл. 242 ал.8 от НК), е стигнал до извода за съпоставимост на застъпените вече от СЕС тези с настоящата проблематика, неизискваща, както изрично е отбелязано, преюдициално запитване, а собствено „на свое равнище и по своя преценка“ решение за неприлагане на националната норма, която не е в унисон с правото на ЕС. Основан на тези съображения е и заключителният извод за неоснователност на претендираното от прокурора осъждане на А. да заплати равностойността на притежаваното от него в условията на съпружескаимуществена общност моторно превозно средство. Всъщност доказателствата, които обвинението е ангажирало във връзка със собствеността на лекия автомобил и по-конкретно със залегналото в хода на пренията твърдение за придобиването на вещта по време на сключен граждански брак, не са били съвсем категорични, тъй като към досъдебното дело е била приложена единствено справка за съществуването на брачна връзка, но не и документ, сочещ момента, в който тя е възникнала. Въззивният съд отстрани тази непълнота чрез изисканото и приложено извлечение от акта за граждански брак, което установи, че действително придобивното основание е настъпило по време брак и фактическият състав, пораждащ бездяловата съпружеска общност по отношение на управлявания автомобил, е бил изпълнен.

Що касае изложените по-горе аргументи, свързани с приложимостта на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК, то е необходимо да се отбележи следното: Настоящият съд напълно споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато лесно доловимо смешение между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК – предмет и средство. Представените от съда съображения относно невъзможността управляваното от нетрезвия водач моторно превозно средство да бъде средство за извършване на престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата, могат да се допълнят и с редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на автомобила в наказателното правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата законова предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на нормативна конструкция, предполагаща, че идентично по правната си природа престъпление във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородно по характера си средство – положение, което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И.Н., Наказателно право, Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън общественото отношение и предмета вещ той ще пригоди така че да влияе върху защитения 4 обект противоправно. В този смисъл немислимо е наказателната норма да посочва и така изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. В този смисъл управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния състав в чл.343б ал.1 от НК категорично не може да се дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно такова е правното му значение при буквалния и необременен от законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр.