Решение № 179 от 26.05.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Кърджали, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20215140100729 по описа за 2021 година

Ищецът ****** чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че с ответника са били в облигационни отношения по сключен предварителен договор от 29.01.2014г., въз основа на който впоследствие са сключили и договор за учредяване право на строеж с Нотариален акт от 16.05.2015г., поправен с нотариален акт от *****, въз основа на които ответникът е учредилa на ищеца право на строеж за обекти в сграда, които ищецът и ответникът са индивидуализирали в nотариален акт за учредяване право на строеж и са разпределили кои от тях всеки ще получи в изключителна собственост след построяване на сградата. След сключване на договор за учредяване право на строеж ответникът започнала да създава пречки във връзка с изпълнение на договора, като подробно обстоятелствата в тази връзка са изложени в исковата молба, въпреки което ищецът изпълнил в срок задължението, което поел по предварителния договор, съгласно издаденото разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, и на ******* предал на ответника изградените обекти от сградата, които се припадали за ответника, при което същата заявила претенция, че е ощетена с 34 кв.м. жилищна площ от апартаментите, с възражението, че е получила помалко застроена площ от полагащата й се съгласно предварителния договор. Твърди, че по този начин и поради принуда на ******* страните подписват договор, с който ищецът се задължава да заплати на ответника сумата от 23 800 лв., с която да обезщети ответника за получените от нея 34 кв.м. по - малко от дължимата й жилищна площ, като в тази връзка в съдебно заседание ищецът допълва твърденията си, че поведението 1 на ответника не е било умишлено и измамливо. С получаването на сумата от 23 800 лв. ответникът декларирала, че отношенията й с ищеца са уредени и в бъдеще няма да има повече претенции, както и поела задължение да разпише всички необходими документи за въвеждане на сградата в експлоатация, както и да оттегли подадена жалба в РП -Кърджали с вх. N *******, след което и построената сграда била въведена в експлоатация съгласно удостоверение от 28.02.2017г., а ответникът оттеглила подадената жалба до РП - Кърджали. След това ищецът с нотариална покана поканил ответника да изпълни задълженията си във връзка с предварителния договор, като му прехвърли полагащите му се идеални части от правото на собственост върху поземления имот и поради отказ на ответника било образувано съдебно производство, в хода на което била назначена експертиза, от която ищецът установил, че ответникът не е ощетена с 34 кв.м. жилищна площ, а напротив, наместо полагащите й се 25% от общата РЗП на построената в ПИ с идентификатор ******* по КККР гр.Кърджали сграда, равняващи се на 1 062.69 кв.м., е получила повече с 3.594 %, равняващи се на 133.57 кв.м., или наместо 25% от РЗП на сградата, е получила 28.594 % от общата РЗП на сградата. Поради така изложените обстоятелства ищецът счита, че сключеният в частта му по т.1 договор от ******* е нищожен, като сключен при липса на основание за неговото сключване, а ако съдът приеме, че не е нищожен, да се произнесе за това, че договорът е унищожаем поради грешка в предмета, а именно грешна представа на управителя на ищеца, че ответникът е ощетена с получена по-малко жилищна площ, като както в единия, така и в другия случай, с оглед предявяването на иска за нищожност и иска за унищожаване при условията на евентуалност, ответникът да бъде осъдена и да му плати получената от нея парична престация от 23 800лв. В случай, че съдът приеме, че искът за нищожност и евентуално съединеният с него иск за унищожаемост не следва да бъдат уважавани, ведно с обективно съединените им искове за връщане на паричната престация, то ищецът заявява разваляне на договора от *******, в частта му по т.1, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, и в съдебно заседание уточнява, че основанието, на което заявява този иск е, че въпреки, че с договора ответникът поела задължение да оттегли подадена жалба с вх. N ***** на РП - Кърджали, впоследствие е завела жалбата под нов номер N ****** на РП – Кърджали, с извод, че изпълнението на договора по този начин е привидно, поради което разваля едностранно договора и претендира връщане на получената по договора сума от 23 800 лв. В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа предявените искове и на въпроси на съда сочи, че ответникът е била обезщетена от ищеца, защото е получила по-малко площ от полагащата й се по договор, a съгласно предварителния договор ответникът е следвало да получи не повече от 25% от РЗП, а оплакванията за унищожаемост поради грешка се основават на грешка в изчисленията каква площ се е полагала на ответника, като управителят на ищцовото дружество се е заблудил, че ответникът е ощетена и това е било основание 2 за сключване на процесния договор, н о тази грешка е осъзната впоследствие и не се дължи на умишлено поведение на ответника; както и че по процесния договор, за който с исковата молба ищецът отправя едностранно изявление за развалянето му, ответникът е поела задължение да оттегли подадена от нея жалба вх. N ***** на РП Кърджали, като впоследствие през 2018г. e подала жалба с идентично съдържание, което по същество представлява неизпълнение на поетото задължение по процесния договор и на това основание ищцовото дружество едностранно разваля договора; както и конкретизира, че твърденията на ищеца са, че е изпълнил в цялост задълженията си по нотариален акт за учредяване право на строеж и е предал уговорените за ответника самостоятелно обособени обекти и други така, както са описани, в частност апартаменти с посочената застроена площ, т.е. ищецът е изправна страна по нотариалния акт - построил е сградата и е предал индивидуализираните с него обекти н а ответник а с приемо-предавателен протокол от 2017г.. С допълнителна молба, в изпълнение на указанията на съда, ищецът изяснява, че договорената с предварителен договор площ, която следва да получи ответникът, е 25 % от общата РЗП на сградата, но тя получила със 133.57 кв.м. повече, без разграничение на търговска и жилищна площ, както и видове обекти въобще, конкретно от общата РЗП от 3 716.45 кв.м. ответникът получила 1 062.69 кв.м., равняващи се на 28.594 %, вместо полагащите й се 929.1125 кв.м., равняващи се на 25 %, или превишението е равно на 133.57 кв.м., равняващи се на 3.594 %.

Ответникът Д.Д.В. в срока по чл.131 от ГПК не оспорва изложените обстоятелства относно договореностите между страните за сключени предварителен договор на 29.01.2014г., Нотариален акт за учредяване право на строеж, ведно с поправянето му, подаването на сочената в исковата молба жалба, претендираното от самата нея ощетяване с 34 кв.м. по-малко получена жилищна площ и дължимото й се за това обезщетение, предаване на обектите, които ищецът се е задължил да построи в нейна собственост, въвеждане на сградата в експлоатация, оттегляне на горепосочената жалба, подадена жалба до РП-Кърджали с вх. N ****** с последвал отказ да се образува ДП, направен с Постановление от *****, които обстоятелства са съществени с оглед предмета на доказване, но оспорва, че е създавала пречки във връзка с договореностите и изпълнението на задълженията на ищеца като строител, и със сезирането на РП - Кърджали е целяла възпрепятстване дейността на строителя и удовлетворяване на свои претенции; че договорът от ******* е сключен поради принуда и оспорва всички предявени искове при условията на евентуалност, в т.ч. обективно съединените им, както за нищожност, така и за унищожаемост на клаузата на т.1 от договора от *******, както и за наличие на условия за разваляне на договора поради посоченото в исковата молба основание, конкретизирано в съдебно заседание от ищеца. Не оспорва получаване на сумата от 23 800 лв., като изрично в отговора на исковата молба сочи и следните обстоятелства: при подписване на Нотариален акт за 3 учредяване право на строеж N ******* е установила, че освен замяна на гаражи с паркоместа, е надвзета жилищна площ от ищеца, тъй като договорката с ищеца била ответникът да получи целия втори етаж, състоящ се от общо 7 апартамента и еквивалентни на притежаваните от ответника 25 % от право на строеж, а при подписване на договора, ищецът в частност управителя му е взел един голям апартамент на същия етаж от 105 кв.м., като тези обстоятелства установила след подписване на Нотариалния акт и във връзка с обединяване на съседни парцели, един от които ответникът продала на ищеца, като въпросното надвземане на жилищна площ ответникът основава на представеното по проектната документация разпределяне на площите от Г.и., което заедно с ищеца изчислили и съобразно с предварителната им уговорка определили обезщетение от 23 800лв., след което и сключили договора от ******* Сочи, че увеличаването на площите на ищеца се получава, защото ищецът има жилищна площ 1 543 кв.м., представляващи 20 апартамента и сутерен 120 кв.м., представляващи 2 гаража с обща площ 40 кв.м. и 80 кв.м. мазета, а търговската площ му е 675 кв.м., като ответникът има 468.70 кв.м. жилищна площ, представляваща 6 апартамента и сутерен 240 кв.м., представляващ 4 гаража с обща площ 100 кв.м., 100 кв.м. сутеренни помещения, 40 кв.м. мазета с търговска площ 173 кв.м., като при всички положения се установява не само, че не са заплатени на ответника неправомерно надвзети 34 кв.м., но и че тези, които са й заплатени са в пъти под реалната сума, която е следвало да получи и че за припадащата се на ищеца жилищна търговска площ, ответникът е компенсирана със сутеренна площ, каквато не може да се приравни нито на жилищна, нито на търговска, с оглед цената й на кв.м. В съдебно заседание ответникът лично и с адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу исковете, като на въпрос на съда дали е получила по нотариален акт за учредяване на право на строеж надлежно предаване на всички индивидуализирани с него обекти, в частност на апартаментите, обяснява, че процесните 34 кв.м. не били част от застроената площ по нотариален акт за учредяване на право на строеж, а ги претендирала по предварителен договор, по който трябвало да получи 25 % от жилищната площ, като установила, че липсват 34 кв.м. жилищна площ, след като изчислила нейните и на ищеца жилища и затова депозирала жалба в прокуратурата, конкретно изчислила общата жилищна площ, разделила я на четири и установила липсата на 34 кв.м., защото жилищната площ не била 25 %, а по-малко , за което взела техническото описание от *******, където имал о разпределение на всички площи, изчислила поотделно всеки апартамент по разгъната и застроена площ и установила, че п р и ищеца има повече жилищна площ и той се съгласил с нейните изчисления.Ответникът обяснява, че нѐ цялото съдържание на предварителния договор било заменено от нотариалния акт за учредяване право на строеж. Според упълномощения адвокат, по предварителен договор ответникът е следвало да си запази 25 % от изградените обекти, като с нотариалния акт вместо 25 % са прехвърлени по4 малко, изчислени между страните след това на 34 кв.м.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявените искове са както следва: иск за нищожност на клаузата на т.1 от подписан между страните договор от *******, на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, по който ищецът следва да установи факта на плащането, а ответникът основанието, на което е получил сумата, респ. основанието за задържането й, в която връзка ищецът следва да установи и репликата си, че основанието за плащане не е съществувало, защото основанието е нищожно; иск по чл.27, предл.3, вр чл.28, ал.1, изр.1 от ЗЗД за унищожаемост на клаузата на т.1 от договор от *******, по който ищецът следва да установи изпълнение на престацията си по договора за строителство в уговореното количество и формирана, към подписване на договора, неправилна представа за неравностойност на престациите, а именно, че полученото от отсрещната страна е несъответно на уговореното и е в по-малко количество и поради това е дължимо парично обезщетение, каквото е платил и ако е знаел действителното положение на съдържанието на насрещните престации, сиреч, че те са равностойни, не би сключил договора и не би платил обезщетението, като ответникът следва да установи основанието за задържане на плащането, в частност, че след изпълнение на договора е налице неравностойност на престациите и ощетяването й с получена по-малко жилищна площ, равняваща се на 34 кв.м., и иск по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, по който ищецът следва да установи факта на плащането и разваляне на договора, т.е., че основанието за даване е отпаднало, а ответникът следва да установи наличие на съществуваща договорна връзка и изпълнение на насрещната престация, дължима към ответника, която ищецът твърди, че не е изпълнила, а именно, че само привидно е оттеглила посочената в исковата молба жалба поради туй, че впоследствие такава е подадена наново, като исковете за нищожност и унищожаемост на горепосочения договор са предявени при условията за евентуалност, ведно с иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на дадена парична престация от 23 800лв., и наред с това е предявен иск при условията на евентуалност на тези искове, за неоснователно обогатяване на ответника поради едностранно разваляне на договора с отправяне на изявление за това с исковата молба по делото.