Решение № 789 от 16.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пазарджик, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20255220104107 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 969 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от бездействието на ответника спрямо задължението му да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа, както, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2023г. до плащането.

Ищецът ЗД „*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, твърди, че в периода 14.04.2024 г. – 14.04.2025 г. е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с предмет л.а. „*“, с рег. № * съгласно застрахователен договор №00500100461481 от 04.04.2024 г. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, реализирано на 17.05.2024 г. на републикански път ІІІ-8402 в отсечката между с. Виноградец и АМ „Тракия“, при което застрахованият автомобил блъснал намиращо се на платното диво животно /чакал/, което нямало как да избегне, и бил повреден. Твърди, че на 04.06.2024 г. е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 969.30 лв. Поддържа, че 1 с изплащане на обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното и на обичайните разноски за определяне на обезщетението. Твърди, че отговорността за повреждането на застрахованото имущество е на ответника, който е длъжен да поддържа процесния пътен участък, но е допуснал диво животно на пътното платно.

Иска ответникът да бъде осъден да възстанови платеното застрахователно обезщетение ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 25.07.2025 г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Пъ*ра“, ЕИК *, адрес: гр. С*, чрез О*е – Пазарджик оспорва иска. Отрича да е допуснал противоправно бездействие във връзка с вменените му задължения по чл.30, ал.1 ЗП, в резултат на което да е настъпила описаната вреда. Твърди, че е положил дължимата грижа за ремонта и поддържането на пътя, като е възложил тази дейност на „Е*а“ АД.

Поддържа, че ПТП не е настъпило поради неизправност на пътя, а поради внезапно излязло животно на платното за движение. Оспорва наличието на причинна връзка межди ПТП и повредите по автомобила. Твърди, че вината за ПТП е на водача на увредения лек автомобил, който в нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДвП не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и от правна страна следното:

За уважаването на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника е настъпило застрахователно събитие, представляващо покри риск по имуществена застраховка, по която ищецът е застраховател, размера на настъпилите вреди и че е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за предотвратяване на застрахователното събитие или че то се дължи на случайно събитие или на изключителната вина на пострадалия.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.

2

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие увреденото имущество е било застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г.

Доколкото ищецът твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя е необходимо повреждането на застрахованото имущество да е станало в резултат на противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за което ответникът не носи отговорност.

Между страните няма спор, че пътят на който е настъпило пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа, поради което ответникът отговаря за неговото поддържане. Съгласно чл.167, ал.1 ЗДП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. „Препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението - § 1, т. 19 ППЗДП.

По делото е приет като доказателство протокол за ПТП № 1747366 от 17.05.2024 г., отразяващ настъпило на същата дата произшествие на републикански път ІІІ-8402 в отсечката между с. Виноградец и АМ „Тракия“, при което застрахованият автомобил блъснал животно (куче), което внезапно излязло на пътното платно от ляво по посоката на движение на автомобила.

На схемата в протокола е отразено, че автомобилът се е движел в своята лента, 3 в която е станал удара.

От показанията на свидетеля И. Г. С. – водач на увредения автомобил, се установява, че инцидентът е настъпил сутринта преди разсъмване след отбивката за с. Славовица на прав участък с добра видимост. Скоростта на МПС била около 70 км.в. част, когато от лозята край пътя внезапно на платното изскочил чакал. Водачът не успял да спре и блъснал животното с предната част на автомобила, който се повредил, не могъл да се движи повече и водачът отбил в страни от пътя, за да изчака пътна помощ. Свидетелят твърди, че минава често по този път, тъй като зарежда с хляб близките населени места и е виждал на това място често да излизат животни на платното, вкл. 200 кг. глиган. Това обстоятелство се установява и от показанията на съставителя на протокола за ПТП св. Д. Атанасов С., който също твърди, че на това място често на пътя излизат диви животни, вкл. прасета и сърни.

Ответникът не твърди и не представя доказателства, че е обезопасил проблемния пътен участък посредством поставяне на заграждения, пътни знаци за предупреждение на водачите или по друг подходящ начин.

Същевременно той е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да не допуска препятствия по него, а ако има такива незабавно да ги обозначи и да ги отстрани в най-кратък срок.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за настъпило случайно и непредвидено събитие.

Случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила. Същото изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента /Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/. Следователно ответникът няма да отговаря само ако е било обективно невъзможно да отстрани или да обозначи препятствието поради недостатъчното време за реакция. Следва да е установено по несъмнен начин, че служителите на ответника са предприели и то с дължимата грижа всички необходими действия, но въпреки положените усИ. е възникнал вредоносния резултат. Доказателствената тежест за това е възложена на ответника, но доказателства в тази посока не са представени.

Напротив, събрани са доказателства, че процесния пътен участък е с повишен 4 риск от преминаване на диви животни, но въпреки това мерки за неговото обезопасяване и обозначаване не са предприети от страна на ответника.

Съдът намира за неоснователни и доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на водача на автомобила. Не са събрани никакви доказателства в тази насока. Експертът е посочил, че водачът не е имал техническа възможност да намали скоростта и да избегне удара, тъй като животното е попаднало дълбоко в опасната зона за спиране на автомобила.

Същият се е движил със скорост около 70 км/час, като в района не е имало ограничение на скоростта – ПТП е настъпило след кръстовище, което отменя въведеното преди него ограничение на скоростта от 60 км/час.

Въз основа на горното съдът приема, че в резултат на противоправното поведение на ответника на пътя пред застрахования при ищеца автомобил е попаднало неконтролируемо животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение /в т. см. Решение № 305 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 437/2024 г. на ОС – Пазарджик/. Налице е допуснато от ответника противоправното бездействие при изпълнение на задължението да осигури бързо и сигурно движение по републиканския път. Ето защо ответникът следва да отговаря за обезщетяването на вредите в пълен размер.

От представения от ищеца опис-протокол по щета

№0500916156/17.05.2024 г. е видно, че при извършен огледа от експерт са установени повреди по следните детайли на автомобила: кондензатор на климатика, ляв фар комплект, рама ляв фар, предна броня комплект, радиатор, вентилаторна перка и антифриз.

От заключението на изготвената по делото АТЕ се установява, че описаните повреди, с изключение на фара и рамата на фара, са в резултат от процесното ПТП. Необходимите разходи за пълното възстановяване на свързаните с инцидента повреди по автомобила към датата на ПТП са в размер на 879.34 лв. без ДДС. Това е действителният размер на вредите, но ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в по-голям размер, с което се е отклонил от изискването на чл.386, ал.2 КЗ. Ето защо регресният иск следва да се уважи до размера на 879.34 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните от ищеца 969 лв. Сумата следва да се присъди в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 5

ЗВЕРБ.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на 321.62 евро, в т.ч. 25.56 евро – държавна такса, 256.06 евро – възнаграждение на вещо лице и 40 евро – възнаграждение на свидетел. Освен това ищецът е представляван от юрисконсулт, за когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което с оглед сложността на делото съдът определя в размер на 150 евро. Общо разноските на ищеца са в размер на 471.62 евро. От тях следва да се присъдят 427.98 евро.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е представляван от юрисконсулт, за когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което с оглед сложността на делото съдът определя в размер на 150 евро. От него следва да се присъдят 13.88 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Агенция „Пъ*ра“, ЕИК *, адрес: гр.С*, да заплати на ЗД „*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, сумата от 449.60 евро - изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №00500100461481 от 04.04.2024 г. за застрахователно събитие, настъпило на 17.05.2024 г. на републикански път ІІІ8402 в отсечката между с. Виноградец и АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на 25.07.2025 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 449.60 евро до предявения размер от 495.44 евро.