Решение № 2758 от 09.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7792/2023
- Вид
- Решение № 2758
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Биляна Симчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2758 гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3833/14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 54245/22 г. по описа на СРС, 140 състав, са отхвърлени предявените от Ж. Б. С., Р. Б. Г. и М.
Б. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основА.е чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на следните вземА.я: 6381,72 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до изплащане на вземането, 2587,56 лв. – мораторна лихва за периода от 01.02.2001 г. до 19.10.2009 г., както и 588,46 лв. – разноски по делото, от които 179,39 лв. – държавна такса и 409,08 лв. – възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 13915/09 г. по описа на СРС, 91 състав, поради изтекла погасителна давност. С решението Ж. Б. С., Р. Б. Г. и М. Б. Н. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основА.е чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски по делото в размер на 100 лв.
Подадена е въззивна жалба от Ж. Б. С., Р. Б. Г. и М. Б. Н. срещу решение № 3833/14.03.2023 г. по гр. д. № 54245/22 г. по описа на СРС, 140 състав.
1
Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че за да настъпи ефекта на погасителната давност, следва да са изтегли 5 години след последното изпълнително действие, когато изпълнителното основА.е е влязла в сила заповед за изпълнение. Твърди, че в случая давността е 3 – годишна, тъй като се касае за периодично вземане, установено въз основа на несъдебно изпълнително основА.е, както и че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Поддържа, че вземА.ята на ответника, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, са погасени по давност с кратката 3 – годишна давност, която е започнала да тече от 01.12.2009 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, и е изтекла до датата на образуване на изпълнителното дело – 16.04.2014 г., както и в периода от датата на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – 18.03.2019 г. до датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ М.Б... Счита, че изпълняемото право, признато в полза на ответника, е престанало да съществува, поради погасяването му по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на стрА.те, и като обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основА.е чл.
439 ГПК.
Ищците Ж. Б. С., Р. Б. Г. и М. Б. Н. твърдят, че са наследници по закон на длъжника И. Г. Г., и като такива са конституирА. като длъжници по изп. дело № 20228380404790 по описа на ЧСИ М.Б.. на 08.09.2022 г. Посочват, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.
2 гр. д. № 13915/09 г. по описа на СРС, 91 състав, съгласно който И. Г. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 6381,72 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2009 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2587,56 лв. за периода от 01.02.2001 г. до 19.10.2009 г., както и 588,46 лв. – разноски по делото – за държавна такса в размер на 179,39 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 409,08 лв. Поддържат, че по отношение на процесните вземА.я е приложим 3 – годишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед характера на вземането за доставена топлинна енергия на периодично плащане по смисъла на посочената разпоредба, и на основА.е чл. 119 ЗЗД по отношение на акцесорните вземА.я. Твърдят, че давностният срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.12.2009 г., и е бил изтекъл към момента на образуване на изпълнителното дело. Искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че не дължат на ищеца сумата от 6381,72 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2009 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2587,56 лв. за периода от 01.02.2001 г. до 19.10.2009 г., както и 588,46 лв. – разноски по делото – за държавна такса в размер на 179,39 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 409,08 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.08.2013 г. по ч. гр. д. № 13915/09 г. по описа на СРС, 91 състав, като погасени по давност.
Претендират разноски.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано на 16.04.2014 г. изп. дело № 942/14 г. по описа на ЧСИ Б.Б., по което са извършвА. изпълнителни действи, годни да прекъснат погасителната давност. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща стрА.те сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, като по отношение на вземА.ята, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложим 5 – годишният давностен срок на основА.е чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Твърди, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.12.2009 г. до първото действие, с което е прекъсната погасителната давност – подаване на молба за образуване на изпълнително дело, ведно с 3 искане за налагане на запор – 16.04.2014 г. не са изминали 5 години. Посочва, че давността е прекъсната отново на 28.04.2014 г. с налагането на запор на банковите сметки на длъжника, на 01.02.2016 г. и 21.04.2017 г. с подадени молби за налагане на запори, на 18.03.2019 г. с извършване на плащане от длъжника и на 17.08.2022 г. с молбата за образуване на изп. дело № 4790/22 г. по описа на ЧСИ М.Б.., в която е обективирано и искане за налагане на запори, като между всички действия не е изтекъл период, който да е по – дълъг от пет години. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Видно от изпълнителен лист от 27.08.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2009 г. по ч. гр. д. № 13915/09 г. по описа на СРС, 91 състав, И. Г. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ АД сумата от 6381,72 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2009 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2587,56 лв. за периода от 01.02.2001 г. до 19.10.2009 г., както и 588,46 лв. – разноски по делото – за държавна такса в размер на 179,39 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 409,08 лв.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на „Топлофикация София“ ЕАД на 16.04.2014 г. е образувано изп. дело № 20148560400942 по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие – СГС. С молбата за образуване на изп. дело е възложено на ЧСИ основА.е чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането на ответното дружество.
Със запорно съобщение с изх. № 24155/28.04.2024 г. по изп. дело № 20148560400942 по описа на ЧСИ Б.Б. е наложен запор върху вземА.ята по банковите сметки на длъжника И. Г. Г. в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на дължимата от нея сума.
На 15.05.2014 г. е постъпил отговор от „Банка ДСК“ ЕАД във връзка със запорно съобщение с изх. № 24155/28.04.2024 г., в който е посочено, че по наличната сметка на И. Г. Г. е наложен запор, че върху вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции, както и че по блокираната сметка на длъжника постъпва пенсията й, поради което е изискана информация от съдебния изпълнител за точната сума, която следва да се превежда по запора.
4
С молба от 01.02.2016 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба от 21.03.2017 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на длъжника.
На 03.04.2019 г. е постъпило плащане по сметката на ответното дружество по изпълнителното дело.
Видно от отбелязвА.ята върху изпълнителния лист на взискателя са изплатени суми на 11.06.2014 г., 19.06.2014 г., 18.08.2014 г., 29.08.2014 г., 19.02.2015 г., с които са погасени авансови такси, както и на 03.04.2019 г.
С протокол от 14.04.2022 г., отразен върху изпълнителния лист, изпълнителното производство е прекратено на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отбелязано, че последното изпълнително действие е извършено на 18.03.2019 г.
От приложения по делото заверен препис от изп. дело № 20228380404790 по описа на ЧСИ М.Б.. с район на действие – СГС се установява, че изп. дело е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 17.08.2022 г. въз основа на посочения по – горе изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки и сейфове и върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника. В молбата се съдържа и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на ЧСИ за определяне на начина на изпълнение.
С разпореждане от 08.09.2022 г. като длъжници по изп. дело са конституирА. Ж. Б. С., Р. Б. Г. и М. Б. Н., в качеството им на наследници по закон на И. Г. Г., починала на 20.03.2022 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирА. стрА. срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в 5 обжалваната част. По останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основА.е.
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване на обстоятелството, че вземА.ята на „Топлофикация София“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 27.08.2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, не подлежат на принудително изпълнение, тъй като са погасени по давност.
С оглед направеното от ищците възражение за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи по делото фактите, свързА. със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност по отношение на вземА.ята, предмет на процесния изпълнителен лист.
Разпечатката съдържа 44 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06ed92e6-88d9-4220-bf7b-1c52f078ce67