Решение № 614 от 21.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Добрич, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230100629 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д**** пл. „С***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. **** срещу „Ф****” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С****, ж. к. „М****“, бул. „А****“ № ****, вх. *** ет. ***, офис № ****, с която се иска да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № *****/05.02.2021г. , сключен между страните - иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен паричен иск за връщане на сумата от 724.34 евро, дадена по нищожен договор за кредит № ****/05.02.2021г. ,сключен между „Ф****” ЕООД и Е. К. Д., ЕГН ********** - иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД във вр с чл.23 от ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Излагат се следните обстоятелства :

На 05.02.2021г. е сключен е договор за потребителски кредит № **** между Е. Д., като кредитополучател и „Ф****“ ЕООД, като кредитор, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 3800 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 23% и ГПР от 49,11%. Общо дължимата сума по договора възлизала на 4674 лева, като тази сума включвала главница и 1 лихва. Твърди се, че на 05.02.2021г. ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ф****“. Било уговорено и възнаграждение за гаранта в размер на 2926 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема.

Кредиторът „Ф****“ЕООД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Сочи се, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото с него се предвиждало кредитополучателя да плати възнаграждение на гаранта. Това противоречи на добрите нрави и води до неравноправност.

Според ищеца договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК. Наведени са твърдения за нищожност на процесния договор за гаранция на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба ищецът е извършил плащане по процесния договор за кредит в размер на 5216,70 лева.Настоява за уважаване на главния иск, а именно обявяване на недействителността на договора за потребителски кредит от 05.02.2021г.

Претендира се ответникът „Ф**** “ЕООД да заплати на ищеца сумата 724.34 евро, изплатена от него на основание нищожен договор, като тази сума представлява разликата между предоставената в заем чиста сума на кредита от 1942.91 евро и извършените от ищеца плащания по договора в размер на 2667.25 евро.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си ю.к Г. Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва в цялост предявените искове твърди, че процесният договор е действителен. Сочи, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие. Твърди се, че „М****“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М***** и сключения с дружеството договор за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Формата на обезпечение се твърди, да е избрана самостоятелно от кредитополучателя, който бил получил надлежно проекто-договорна информация. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за заблуждаваща търговска практика. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

По делото не се спори сключването на договор за кредит между „Ф*****“ЕООД и Е. К. Д. с № *****/05.02.2021г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1942.91 евро .

Н а 05.02.2021г. ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ф****“,по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с„Ф****” ЕООД и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на уговорено и възнаграждение за гаранта в размер на 1496.04 евро , което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема.

Сключеният между „Ф****“ЕООД и Е. К. Д. договор за кредит е потребителски, поради което намира правна регламентация в Закона потребителя по Закона за потребителския кредит.

С оглед изложеното преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.11% т. е. формално е 3 изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Вещото лице Е. Й. установява в заключението си по назначената съдебносчетоводна експертиза ,че годишния размер на разходите (ГПР),като се вземе предвид дължимото възнаграждение за гаранция, ще е в размер на 100,00%.

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

При това положение макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че 4 изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство само формално са отделни договори. Независимо от наименованието на процесния договор за предоставяне на поръчителство, същият е функционално свързан с договора за кредит , тъй като е сключен единствено по повод и във връзка с отпуснатия кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника или не. Уговорените плащания по договорите за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство са дължими на една и съща дата , съгласно погасителния план по договора за кредит по банковата сметка на кредитодателя .Със сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал.4 ЗПК. Чрез сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на ограниченията на ЗПК, установени с императивни правни норми, като се преследва забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита.

Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора, на основание чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е недействителен. Искът е основателен и трябва да бъде уважен, като процесният договор за кредит се обяви за недействителен.

От приетата по делото съдебно – счетоводн а експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ищецът е заплатил по договора за кредит сумата от 2667.25 евро, от които: • 1339.53 евро сбор на главница 949.85 евро и 389.71 евро договорна лихва по договора за паричен заем ****/05.02.2021 г., сключен между ищцата и "Ф**** " ЕООД • 1256.11 евро по договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ сключен между ищцата и

" Ф*** "; • 71.58 евро за начислени такси/ разходи за събиране на вземането на основание 5 чл.10.2, чл. 10.3 и чл.10.4 от Общи условия във връзка с чл.2-4 от тарифа на "Фе***** " ЕООД ;

Съгласно чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита ,то предявеният иск по чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл.

23 от ЗПК е основателен и доказан до размер на сумата от 461.26 евро ,представляваща разлика между общо платената сума от Е. К. по договора за кредит 1411.11 евро и чистата стойност в размер на 949.85 евро.

До размер на сумата от 461.26 евро искът се явява основателет и следва да се отхвърли за горницата над 461.26 евро до 724.34 евро.

Претендира се възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Л. К. Б. с ЕГН ********** –САК .

По делото е представен договор за правна защита и съдействие , съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата На адвоката следва да се определи възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът приема ,че делото не е с фактическа и правна сложност , адвокатът не е взел лично участие в проведените съдебни заседание , поради което за свършената работа следва да му се определи възнагаждение по минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата като се присъди адвокатско възнаграждение за адвокат Л. К. Б. с ЕГН ********** –САК в размер на 200.00 евро .