Решение № 684 от 06.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100113458 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск на Л. А. Т., ЕГН: **********, действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Б.И.“ АД, ЕИК:

**** действащо чрез пълномощника си адв. Я.Д. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат на настъпило ПТП на 27.02.2020 г. в размер на 35 000 лв. / частичен от 50 000 лв./, ведно със законната лихва върху горната сума считано от 09.07.2020 г. до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че на 27.02.2020г., около 20.00 часа в гр. София, водачът Т.А.И., ЕГН **********, управлява лек автомобил "Порше Кайен", с рег. № СВ **** ВМ по ул.

"Козлодуй" в посока от ул. „Дунав", достигайки кръстовището, образувано от ул. "Г.С.

Раковски" и ул. "Козлодуй", където нарушава правилата за движение и причинява ПТП, правейки ляв завой на упоменатото кръстовище, не пропуска и блъска ищцата Л. А. Т., която пресичала улицата върху обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека и при разрешителен за нея зелен сигнал за движение на пешеходци. На място пристигнал дежурен ПТП-О „ПП“-СДВР, който съставил констативен протокол № К-114 с пострадалото лице, в който описал инцидента.

Посочва, че вината на водача Т.И. за настъпване на процесното ПТП е призната с присъда от 03.11.2020г. по НОХД №12764/2020г. по описа на СРС, 18. Състав.

Твърди също така, че вследствие инцидента е претърпяла следните травматични увреждания: Фрактура на десния глезен (променено с молба уточнение впоследствие от "фрактура на медиалния малеол на десния глезен"); Травма на гръдния кош и корема;

1

Охлузвания по ръцете и главата, които са констатирани в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" непосредствено след инцидента. Десният крак е бил обездвижен чрез гипсова имобилизация за период от два месеца. Твърди, че гореописаните травми са й причинили силни и продължителни болки и страдания, болнично и извънболнично лечение, многобройни неудобства и затруднения в бита, влошаване качеството на живот. След свалянето на гипсовата имобилизация ищцата не се е била възстановила. Глезенната й става е отточна и движенията й са ограничени и болезнени. Изпитва постоянна болка, придвижва се с чужда помощ и помощни средства (патерици или инвалидна проходилка). Възстановяването й продължило над 3 месеца, като след този период продължава да изпитва периодични болки в областта на фрактурата на десния глезен, като описаната болка се засилва при движение.

Посочва, че във връзка с описаното събитие се е обърнала към ответника Т.И. със заявление от 22.06.2020г. да определи и плати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но с писмо от 09.07.2020г. ответникът я е уведомил, че не може да извърши плащане.

Моли съдът да уважи предявения иск , така както е заявен и претендира разноски.

Ответникът З. Д. "Б.И.“ АД, ЕИК: **** оспорва така предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП и наличието на вина на водача - Т.А.И..

Навежда твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като счита, че тя не е предприела никакви мерки за себеопазване, както и че не е спазила законоустановените правила. Пешеходката е изскочила внезапно на пътното платно, пресичала е на необозначено за това място и без да се увери в собствената си безопасност и не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение.

Счита, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, както и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като изцяло неоснователни и недоказани. В условие на евентуалност моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото констативен протокол № К-114, съставен на местопроизшествието се установява, че на 27.02.2020 г. около 20:00 ч. в гр. София, лек автомобил Порше с рег.№ СВ **** ВМ, управляван от Т.А.И., ЕГН: **********, се е движил по ул. “Козлодуй“ в посока от ул. "Дунав към ул. "Г.С. Раковски" и на кръстовището с последната при маневра ляв завой, участва в ПТП с пресичащия на пешеходна пътека от ляво на дясно срещу посоката на движение на лекия автомобил пешеходец Л. А. Т.. По делото са приобщени Копие от Протокол за оглед на 2 местопроизшествието от 27.02.2020г. и фотоалбум към него.

Обявено е за безспорно,че за лекия автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност по полица № ВО/02/ 119003310418, действаща от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г

Видно от представения амбулаторен лист №029140 от 27.02.2020г., пострадалата първоначално е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за преглед, където е получила диагноза: Травма на гръдния кош, неуточнена. С допълнителен лист към Спешен кабинет по хирургия №029140 е констатирана фрактура на медиалния малеол на десния глезен, с оглед на която е поставена гипсова шина; Налице са и Разчитане на рентгенографии на десен глезен от 05.03.2020 г., както и Искане/ назначение на образна диагностика от 11.03.2020г.

По делото са представени и последващи Амбулаторни листове от 24.04.2020г., както и от 27.04.2020г., констатиращи наличието на счупване на вътрешния (медиален) малеолус, с които е назначено лечение ЛФК, физиотерапия. В тази връзка са представени и Медицинско направление и резултати от 22.05.2020г., от 17.07.2020г., както и от 25.03.2022г.

Приобщено към доказателствения материал е и заявление до Застрахователно дружество "Б.И." АД от 22.06.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди "Гражданска отговорност" на основание чл. 380, ал.1 КЗ, както и Писмо от застрахователното дружество от 09.07.2020 г., с което се изисква представяне на безспорни доказателства относно вината на застрахования в дружеството водач.

Видно от изготвената по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило според следния механизъм: Лек автомобил "Порше Кайен" с рег.№ СВ **** ВМ, управляван от Т.И. се е движел на 27.02.2000 г., около 20:00 часа, в гр.

София по ул. "Козлодуй" от ул. "Дунав" към ул. "Г.С. Раковски" с намерение да извърши маневра "завиване на ляво" по нея в посока към бул. "Сливница". Автомобилът при наличен зелен сигнал на светофара навлиза в кръстовището без спиране. Пешеходката Л. Т. - ищец по настоящото дело - предприема пресичане отляво надясно спрямо посоката на движение на завиващия наляво автомобил, също при зелен сигнал на светофара. Водачът Т.И. извършва маневра "завиване на ляво", навлизайки в пътните ленти за насрещно движение, като няма техническа възможност да осъществи спиране от момента на навлизане на пешеходката на платното за движение и последва удар с лявото странично огледало и със страничната лява зона на предната врата отдясно на тялото на пешеходката, при което на същата е придаден въртящ момент и е отхвърлена напред и вляво спрямо посоката на автомобила и пада на платното за движение. Произшествието е станало през тъмната част на денонощието при добра видимост, работещо улично осветление и сухо платно за движение.

Според съдебномедицинска част от комплексната експертиза ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на латералния малеол (външния глезен) на дясната подбедрица, закрита с минимално разместване.; контузия на гръден кош и навяхване на шията. (дисторзио коли).

Направено е уточнение, че поради различното описание на точната локация на процесната фрактура на десния глезен на ищцата в медицинските документи - ту медиален 3 малеол (вътрешен глезен), ту латерален малеол (външен глезен), категорично навсякъде трябва да се чете латерален малеол, като вероятно се касае за техническа грешка.

Вещото лице посочва, че характерът на фрактурата на външния глезен на дясната подбедрица, а именно - закрита, почти неразместена и неусложнена, не са се наложили хоспитализация и оперативно лечение, не се отбелязва да е правено и наместване, а само поставяне на гипсова шина и предписване на рехабилитация и физиотерапия след свалянето й. Посочва, че това е изпълнено от ищцата, като към материалите по делото, са приобщени медицински документи за три курса за рехабилитация и кинезитерапия с магнит и УВЧ от по 10 дни всеки. По отношение на другите две по-леки травми - контузията на гръдния кош и навяхването на шията - няма описано лечение в представените медицински документи. В заключението си вещото лице по отношение на това дали причинените увреждания са свързани с болки, неудобства, затруднения в бита, посочва, че за конкретната фрактура на глезена това е състояние, което е свързано с понасяне на силна болка в началото и постепенното й затихване към края на втория месец, когато за същата е установено, че е зараснала. Допълва, че в следващите няколко месеца са възможни временни екзацербации на болката при натоварване на крайника и при провеждането на рехабилитационните упражнения. Понасяните страдания се обуславят не само от понасяната болка, но и от временните затруднения в придвижването, свързани с натоварването на засегнатия крайник, необходимостта да се ползват помощни средства, да се пази гипсът чист и сух, както и ползването на чужда помощ при самообслужването за период от около 2 месеца. Според заключението на вещото лице при ищцата възстановителния процес е завършил и по данни на ЛП същата е възстановена напълно.

В.л. д-р Д. К. твърди, че е възможно към настоящия момент ищцата да изпитва вид дискомфорт, когато пада атмосферното налягане при промяна на времето, при около 90% от хората с фрактури, това се наблюдава. Това е дискомфорт, който описват като лека болка, мравучкане с продължителност не повече от 1-2 дни. Въз основа на извършения личен преглед на ищцата няма данни за такива оплаквания и той дава заключение, че същата е възстановена напълно и няма оплаквания.

По делото е разпитана като свидетел Р.Р.К. - приятелка от ученическите години на ищцата. Според нейните показания е видяла пострадалата няколко дни след инцидента. Била е с гипсиран десен крак, на легло, изглеждала доста зле - отпаднала, психически много стресирана, през повечето време докато й е разказвала какво се е случило, е плачела, не е можела да става. Изпитвала много силни болки не само в счупения крак, а и в цялото тяло, оплаквала се от болки в гръдната област, в ребрата. Не можела да се обслужва сама. Около два месеца била в гипс, през следващите пак около два месеца след свалянето на гипса започнала да опитва да се движи с проходилка и с патерици, но й било много трудно, изпитвала страх. Посещавала я е няколко пъти в седмицата най-вече за психическа подкрепа. Посочва, че основно майката на ищцата се е грижела за нея, тъй като по принцип пострадалата живеела сама. Твърди, че към момента води пълноценен начин на живот, но чисто психически все още е травмирана от този случай. Когато се разхождат и наближат 4 улица, ищцата спира, оглежда се по няколко пъти, ако изсвисти кола се стряска, а преди това не е било така. Посочва, че ищцата е шофьор от 18 годишна и винаги е шофирала, но след този случай много дълго време изобщо не желаела да шофира. Може би от около година започнала пак да управлява автомобил, но пак под стрес. Възстановяването й продължило между 6 месеца и една година след като започна да излиза от тях без проходилката и патериците. Започнали по-често да излизат, но тя доста бавно се придвижвала и се налагало да спират. Според показанията на свидетелката ищцата е ходела активно на рехабилитация, но въпреки това изпитвала слабост и кракът й оттичал. Към момента се оплаква при промяна на времето от болки.