Акт от 23.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

180

Година

03.11.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.19

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Славея Топалова

Пламен Александров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20065100500062 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 290 от 13.12.2005 г., постановено по гр.д.№ 208/2005 г., Момчилградският районен съд е осъдил З. М. А. от гр.Момчилград и Хатидже Гюрсел Емин от гр. Кърджали да отстъпят собствеността и предадат владението на Й. К. Д. от гр.Пловдив на следния недвижим имот: апартамент 16, находящ се на първия етаж във вход Б на жилищен блок № 8 в квартал 11 на гр.Момчилград, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 16 с полезна площ от 4.97 кв.м. и 3.376% идеални части от общите части и правото на строеж, като е осъдил З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин да заплатят на Й. К. Д. по 42.30 лева разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин, които чрез своите процесуални представители го обжалват в срок. В жалбата се излагат съображения, че постановения съдебен акт, с който съдът е обявил предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот, не бил вписан в шестмесечния срок по чл.115, ал.1 във връзка с чл.115, ал.2 от Закона за собствеността, поради което и не бил настъпил транслативния ефект на прехвърлянето на собствеността. Считат, че вписването имало конститутивно действие, а не декларативно, поради което към датата на дарението на процесния имот, предхождаща датата на вписване на съдебното решение, въззивникът З. М. А. бил собственик на същия, респективно имотът е бил придобит законосъобразно от въззивницата Хатидже Гюрсел Емин. Молят съда да отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. В. З. М. А. претендира разноски по делото.

В. Й. К. Д., чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата, като моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Й. К. Д. /въззиваем/ срещу З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин /въззивници/, с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ апартамент 16, находящ се на първия етаж във вход Б на жилищен блок № 8 в квартал 11 на гр.Момчилград, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 16 с полезна площ от 4.97 кв.м. и 3.376% идеални части от общите части на сградата в размер на 8.35 кв.м. и правото на строеж.

Не е спорно по делото, че ищецът Й. К. Д. /въззиваем пред настоящата инстанция/ и първия ответник З. М. А. /въззивник пред тази инстанция/ са били сключили предварителен договор за покупко – продажба на описания по – горе недвижим имот, както и че Й. К. Д. е предявил срещу З. М. А. иск, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване на договора за покупко – продажба на процесния имот за окончателен. Не е спорно също, че с решение № 316 от 07.12.1999 г. по гр.д.№ 380/1999 г. на Момчилградския районен съд е обявен за окончателен предварителния договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот, сключен между Й. К. Д., в качеството му на купувач и З. М. А., в качеството му на продавач, като решението е влязло в законна сила на 06.02.2000 г. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното по делото като доказателство гр.д. № 380/1999 г. на Момчилградския районен съд.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том ІІІ, дело № 454 от 2003 г., на 29.07.2003 г. З. М. А. е прехвърлил чрез дарение на Хатидже Гюрсел Емин процесния недвижим имот, предмет на влязлото в законна сила решение № 316 от 07.12.1999 г. по гр.д.№ 380/1999 г. на Момчилградския районен съд.

От приложеното като доказателство гр.д.№ 50/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че същото е образувано по иск на Й. К. Д. срещу З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин, с правно основание чл.135 от ЗЗД, както и че с влязло в законна сила решение № 239 от 16.10.2006 г. е обявен за недействителен по отношение на Й. К. Д. договора за дарение на процесния недвижим имот, изповядан с цитирания по – горе нотариален акт № 19/2003 г.

С нотариална покана рег.№ 12/11.12.2003 г. на съдията по вписванията при Момчилградския районен съд въззиваемият Й. К. Д. е поканил въззивника З. М. А. да освободи процесния апартамент, като поканата е връчена на последния 11.12.2003 г. на същия адрес.

При тези доказателства съдът намира предявения срещу двамата ответници иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на процесния апартамент № 16, находящ се в гр.Момчилград, кв.11, бл.8, ет.1, вх.Б, за основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от гореизложеното се установи, че с решение № 316 от 07.12.1999 г. по гр.д. № 380/1999 г. на Момчилградския районен съд е обявен за окончателен предварителния договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот, сключен между Й. К. Д., в качеството му на купувач и З. М. А., в качеството му на продавач, като решението е влязло в законна сила на 06.02.2000 г. Установи се също така, че на 29.07.2003 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том ІІІ, дело № 454 от 2003 г., З. М. А. е прехвърлил чрез дарение на Хатидже Гюрсел Емин процесния недвижим имот, предмет на влязлото в законна сила решение № 316 от 07.12.1999 г. по гр.д.№ 380/ 1999 г. на Момчилградския районен съд, както и че този договор за дарение е обявен за недействителен по отношение на Й. К. Д. с влязло в законна сила решение на Момчилградския районен съд. В тази връзка неоснователни са доводите във въззивните жалби, че след като съдебния акт, с който съдът е обявил предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот, не бил вписан в шестмесечния срок по чл.115, ал.1 във връзка с чл.115, ал.2 от Закона за собствеността, не бил настъпил транслативния ефект на прехвърлянето на собствеността. Налице е влязло в законна сила решение за обявяване на предварителния договор за покупко – продажба за окончателен, което е задължително за страните и което признава правото на купувача Д. да закупи, респективно установява задължение за продавача А. да продаде недвижимия имот при условията на договора. Тук следва да се посочи, че вписването на решението има единствено оповестително действие по отношение на трети лица относно разместването на вещните права върху имота, настъпило с постановяването му и влизането му в сила.

Ето защо към датата на дарението на процесния имот, предхождаща датата на вписване на съдебното решение, въззивникът З. М. А. не е бил собственик на процесния недвижим имот, поради което и не би могъл да прехвърли собствеността върху същия на въззивницата Хатидже Гюрсел Емин. Още повече, че с влязло в законна сила решение на Момчилградския районен съд договорът за дарение на процесния недвижим имот, сключен между въззивниците З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин, е обявен за недействителен по отношение на Й. К. Д.

При това положение като е приел горното и е осъдил З. М. А. и Хатидже Гюрсел Емин да предадат на Й. К. Д. владението на процесния недвижим имот, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290 от 13.12.2005 г., постановено по гр.д.№ 208/ 2005 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.