Решение № 53 от 11.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кърджали, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20215100500168 по описа за 2021 година

Производството е по чл.17, ал.4 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 108/30.08.2029 г., постановено по гр.д. № 78 по описа за 2021 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважение като неоснователни молбите: на Е. С. М. за постановяване на мерки за закрила срещу домашно насилие против М. Р. М. и З. В. М., на С. Р. М. за постановяване на мерки за закрила срещу домашно насилие против М. Р. М. и З. В. М. и на Х. С. М. за постановяване на мерки за закрила срещу домашно насилие против З. В. М..

Със същото решение Е. С. М., С. Р. М. и Х. С. М. са осъдени да заплатят всеки по 25 лв. д.т. в полза на РС - Момчилград, както и солидарно да заплатят на М. Р. М. и З. В. М. 1800 лв. адвокатско възнаграждение и 274.50 лв. възнаграждение за вещо лице.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Е.

С. М., С. Р. М. и Х. С. М., които го обжалват чрез процесуалния си представител - адв. Л.Б., като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че всеки 1 акт на домашно насилие следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Неналагането на нито една от мерките сочело, че няма пострадали лица и домашно насилие, което се опровергавало от доказателствата по делото - декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдебномедицински удостоверения и показанията на разпитаните по делото свидетели. Налице били предпоставките за постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Правните изводи на първоинстанционния съд сочели на смесване на производството по ЗЗДН с наказателното производство. Сочи се, че дори и при групово сбиване, съдът следвало да наложи поне една от мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които не били създадени за санкциониране на извършителите, а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие. Твърди се, че това не бил първият акт на домашно насилие от страна на ответника М. Р. М., видно от присъда № 192/21.12.2020 г. по НЧХД № 276/2020 г. по описа на РС - Момчилград.

Ответниците също подали молби за защита от домашно насилие, а отхвърлянето на настоящите молби с мотива, че насилието е взаимно, в голяма степен определяло изхода на посочените дела. Молят съда да отмени обжалваното решение на РС - Момчилград и да постанови друго, с което да уважи молбите за защита от домашно насилие. В съдебно заседание въззивниците, представлявани от процесуалния си представител - адв. Л.Б., поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Претендират разноски.

Въззиваемите З. В. М. и М. Р. М. са представили писмени възражения на основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с които оспорват въззивната жалба. Излагат съображения, че описаните действия в молбите за защита, които следвало да изпълват фактическия състав на чл.2, ал.1 и 2 от ЗЗДН, не бил установени пълно и главно от молителите. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител - адв. И. Б., поддържат становището си, изразено представените възражения. Молят съда да потвърди обжалваното решение на РС - Момчилград.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по молби за защита от домашно насилие, подадени от Е. С. М., С. Р. М. и Х. С. М., против З. В. М. и М. Р. М.. В молбите се твърди, че на 06.02.2021 г. М. Р. М. и З. В. М. нападнали молителите Е. С. М. и С. Р. М. и им нанесли телесни увреждания.

Молителката Х. С. М. твърди, че била ухапана по дясната предмишница от З.

В. М..

Ответниците З. В. М. и М. Р. М. оспорват молбите, като сочат, че на 06.02.2021 г. са били нападнати от молителите и са им били нанесени телесни увреждания.

От представените като доказателства по делото заверени копия от съдебномедицинско удостоверение № 28/2021 с дата 07.02.2021 г., съдебномедицинско удостоверение № 32/2021 с дата 07.02.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение № 31/2021 с дата 07.02.2021 г., се установява, че при извършен преглед на въззивниците са били установени телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските удостоверения.

Също така от представените като доказателства по делото заверени копия от съдебномедицинско удостоверение № 29/2021 с дата 07.02.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение № 30/2021 с дата 07.02.2021 г., се установява, че при извършен преглед на въззиваемите са били установени телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските удостоверения.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Х. М. - съпруга на въззивника Е. С. М. и снаха на С. Р. М. и Х. С. М., се установява, че на 06.02.2021 г. възникнал скандал между страните по повод ангажиране на строителни работници за изграждане на ограда в съсобствения на страните имот. Свидетелката се намирала на втория етаж на къщата, заедно със своята дъщеря, но не излязла на навън и не видяла какво се е случило. В последствие съпругът на свидетелката й споделил, че М. го е ударил по носа, а също така видяла, че Х. била ухапана по ръката.

Свидетелите И. И. Т. и С. Б. Т. - полицейски служители, сочат в 3 показанията си пред първоинстанционния съд, че във връзка с подаден сигнал за възникнал семеен спор, пристигнали в процесния имот. На место установили наранявания по лицата на М. Р. М., С. Р. М. и Е. С. М..

От писменото заключение на вещото лице В. Г. Т. по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че в изследвания на флаш памет запис не са открити прекъсвания на записа от началото до края. Графиката на видео и аудио сигнала е непрекъсната и не се наблюдава изрязване, наслагване или липса на сигнал.

При така установените данни следва извода, че молбите на Е. С. М., С.

Р. М. и Х. С. М. за защита от домашно насилие са недоказани и като такива са неоснователни. Твърденията на въззивниците за осъществено спрямо тях домашно насилие не се установяват по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Действително, от представените съдебномедицинско удостоверение № 28/2021 с дата 07.02.2021 г., съдебномедицинско удостоверение № 32/2021 с дата 07.02.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение № 31/2021 с дата 07.02.2021 г., се установява, че при извършен преглед на въззивниците са били установени телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските удостоверения. От друга страна са налице и данни, че на въззиваемите също са били причинени телесни увреждания, подробно описани в представените съдебномедицинско удостоверение № 29/2021 с дата 07.02.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение № 30/2021 с дата 07.02.2021 г.

Наличието на установени телесни увреждания само по себе си не може да доведе до безспорен извод, че същите са причинени именно в резултат на осъществено домашно насилие. Такъв извод не може да бъде изведен и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Така, свидетелката Е. Х. М. сочи, че не е станала пряк очевидец на възникналия между страните скандал, тъй като не е излязла извън къщата на двора, а е останала в стаята си. По отношение на нараняването на съпруга си - Е.М. заявява, че по негови думи то е било причинено от М.М.. Свидетелите И. И. Т. и С. Б. Т. сочат, че на место установили наранявания по лицата на М. Р. М., С. Р. М. и Е. С. М..

Или, от доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат на възникнал конфликт всяка от страните е получила някакви 4 телесни увреждания. Тук следва да се посочи, че не всяко телесно увреждане може да е причинено в резултат на осъществено домашно насилие. То би било такова само ако е получено в резултат на осъществено неправомерно нападение, осъществяващо акт на агресия спрямо лице по чл.2, ал.1 от ЗЗДН.

Когато, обаче пострадалото лице се отбранява от осъществен спрямо него акт на домашно насилие и причинява телесни увреждания с цел да отблъсне нападението, не би могло да се говори въобще за акт на домашно насилие. В тази връзка по делото не е установено безспорно, че нараняванията на въззивниците са получени в резултат на осъществено спрямо тях нападение, а не от отбранителни действия на въззиваемите, поради което молбите за защита от домашно насилие са недоказани и като такива са неоснователни.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да запратят по сметка на ОС Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на по 12.50 лв. съгласно чл.18, ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на по 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представени договори за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/30.08.2021 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 78 по описа за 2021 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

ОСЪЖДА С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

ОСЪЖДА Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН 5

**********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН ********** и Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, да заплатят на З. В. М., с постоянен адрес гр.А., ул.“А.“ № *, ап.*, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, С. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН ********** и Х. С. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, да заплатят на М. Р. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Г. Б.“ № *, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6