Решение № 7831 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7831 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело № 20241110136141 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд за заплащане на сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на н.ч.д. № 5547/2023г. по описа на СГС, НО, 1- ви състав, за периода от 24.09.2023г. до 13.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.06.2024г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразявало в бавене на производството по н.ч.д. № 5547/2023г. по описа на СГС, НО, 1- ви състав, което не било решено в разумен срок. Сочи, че поради бавенето на делото, за периода от 24.09.2023г. до 13.06.2024г., претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безпокойство, унижение, отчаяние и безнадеждност, като загубил и вяра в правосъдието.

Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който развива съображения за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Действително делото било образувано на 04.10.2023г. и към настоящия момент било висящо, но счита, че не били налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Твърди, че ищецът водел изключително много дела срещу най-различни субекти, голяма част от които държавни органи, включително самият СГС. Сочи, че направените отводи били законосъобразни и били извършени в кратки срокове, поради което не накърнявали по никакъв начин правото на ищеца на разглеждане на правния му спор в разумен срок, тъй като бързината на съдебното производство не била самоцел и не следвало заради нея да се прави компромис с изискването за справедлив процес. Излага съображения, че процесното дело няма характер на такова с „висок залог“ за страните по него, предвид което съдът не следвало да предприема специални мерки, за да обезпечи по-бързото развитие на производството. Сочи, че с поведението си ищецът допринася за значителната натовареност на ответника, тъй като води множество и най-различни дела срещу най-разрични правни субекти, които били в 1 компетентността на СГС. Поддържа, че съдът не бил забавил производството по делото извън разумния срок макар обективно все още да не бил разгледал същото по същество.

Твърди, че направените отводи по делото били постановени в кратки срокове като се отчитало обективно необходимото време за всеки съдия да се запознае с предявената пред него претенция и да прецени дали са налице основания за отвод спрямо него. Следвало да се съобрази и числения състав на СГС, който наброявал около 18 щатни бройки за съдии.

Счита, че процесното дело не било забавено извън разумния срок, тъй като действията на държавния орган били правомерни с оглед осигуряване на един справедлив процес, което в случая изисквало по-голяма продължителност на производството. Евентуално твърди, че за ищеца не били настъпили вреди. Евентуално настъпилите вреди били не само обичайни, но и минимални, доколкото се изразявали в очакване делото да приключи. Поради което искането към съда е да освободи държавата в лицето на СГС от отговорност за забавяне на процесното дело извън разумен срок, евентуално да присъди минимално обезщетение.

Претендира разноски.

Прокуратурата на Република България чрез прокурор В. е изразила становище за неоснователност на предявения иск.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК.

По основателността на предявения иск иск съдът намира следното:

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че е страна по н.ч.д. № 5547/2023г. по описа на СГС; наличието на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане на делото.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок, както и възраженията си относно приноса на ищеца за забавеното производство по делото.

В конкретния случай с определението от 05.12.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 20.02.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че н.ч.д. № 5547/2023г. по описа на СГС, НО, 1- ви състав е образувано на 04.10.2023г. и е висящо към датата на исковата молба, както и че страна по делото е ищецът Е. Д. М..

Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, при преценката относно наличието на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съдът взема предвид общата 2 продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК/ за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето.

Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност.

В настоящия случай от приетото копие на нчд 5547/2023г. по описа на СГС се установява, че същото е образувано по жалба от 28.09.2023г., подадена от Е. Д. М., с която е направено искане да бъде прекъсната присъдата по НОХД 646/2015г. на СНС, ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019г. на ВКС поради това, че присъдата е била приведена в изпълнение без правно основание- противозаконно лишаване от свобода чрез произвол, противозаконно осъждане по непредявени обвинения чрез ползване на лъжесвидетелски показания на Николай Цветков Генов. Направено е искане на основание чл.

6 ХОПЕС, чл. 5, пар. 4 ЕКПЗЧ, чл. 9 от МПГПП на ООН да бъде освободен незабавно като незаконно задържано лице чрез осъждане по непредявени обвинения за деяния, за които не бил обвинен и не бил даден на съд с обвинителен акт.

На 29.09.2023г. е постъпила идентична жалба от Е. Д. М..

На 06.10.2023г. е постъпила идентична жалба от Е. Д. М.. С жалбата е направено искане за отвод на заместник председателя на СГС.

На 06.10.2023г. е постъпила нова жалба от Е. Д. М., с която е поискал да бъде прекъсната присъдата по дело ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г. на ВКС.

С Разпореждане от 09.10.2023г. съдът е насрочил делото за разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 11.10.2023г. от 11:00 часа- л. 20 от делото.

На 09.10.2023г. е постъпила жалба от Е. Д. М., с която е поискано от съда да прекъсне присъда по КНОХД 1018/2019г. на ВКС, ВНОХД 102/2018г. и АСНС НОХД 646/2015г. на СНС, защото е била приведена в изпълнение без правно основание. Направено е искане делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На 11.10.2023г. е било проведено публично съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани, както и е присъствал назначения от съда служебен защитник на жалбоподателя- адв. Д.Н.. В проведеното съдебно заседание Е. М. е поискал да му бъде назначен адв. Ю. като адвокат по делото, независимо че адв. Н. е заявила, че е запозната с делото и може да поеме защитата. Вследствие на искането на жалбоподателя не е даден ход на делото и същото е отложено за 19.10.2023г. от 11:00 часа.

На 13.10.2023г. е постъпила жалба от Е. Д. М., с която е поискано да се образува досъдебно производство срещу съдиите Г., Л., П. по ВНОХД 102/2018г. на АСНС и И., М., П. по КНОХД 1018/2019г. на ВКС, тъй като същите са го лишили противозаконно от свобода по непредявено обвинение.

На 13.10.2023г. е постъпила молба от Е. Д. М., с която е посочил, че иска отвод на СГС, 25-ти състав.

3

С разпореждане от 17.10.2023г. съдът е разпоредил молбата да се приложи по делото за доклад в открито съдебно заседание.

На 11.10.2023г. е постъпила жалба от Е. Д. М. с искане да бъде освободен незабавно като незаконно задържано лице чрез осъждане по непредявено обвинение по ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г. на ВКС.

С разпореждане на съда жалбата е приложена към делото.

На 13.10.2023г. е постъпила жалба от Е. Д. М., с която е направено искане СГС да прекъсне присъдата по дело ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г. на ВКС, защото бил осъден по непредявено обвинение.

По делото са постъпили изисканите от съда справки за съдимост и преписи от бюлетини на Е. Д. М..

С уведомително писмо от САК с изх. № 1386/17.10.2023г. е определен адв. И.В. Ю. за осъществяване на правна помощ по чнд № 5547/2023г. на СГС.

На 19.10.2023г. е било проведено съдебно заседание по нохд 5547/2023г. по описа на СГС, 25-ти състав, по време на което Е. Д. М. е поискал отвод на съдебния състав. С протоколно определение от 19.10.2023г. съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото. Разпоредено е делото да се докладва на зам.председателя на СГС, НО за определяне на друг състав.

На 25.10.2023г. е изготвен Протокол за избор на съдия-докладчик и е разпределен друг съдия за разглеждане на делото.

С разпореждане от 25.10.2023г. определеният докладчик е посочил, че е депозирал молба за отпуск, считано от 27.10.2023г., която е уважена от председателя на съда, поради което е в невъзможност да разгледа в указания тридневен срок искането. Делото е изпратено за преразпределение.

На 10.11.2023г. е постъпила нова жалба от Е. Д. М. с идентични искания.

На 27.10.2023г. е постъпила нова жалба от Е. Д. М. с идентични искания.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 13.11.2023г. е избран нов съдиядокладчик.

На 16.11.2023г. е постъпила нова жалба от Е. Д. М., с която е направено искане да бъде насрочено дело в открито съдебно заседание.

С разпореждане от 17.11.2023г. определеният съдия-докладчик се е отвел от участие в разглеждането на нчд № 5547/2023г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав. Разпоредено е делото да се докладва на зам-председателя на СГС, НО за определяне на друг съдия-докладчик.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 20.11.2023г. е избран нов съдиядокладчик.

С разпореждане от 22.11.2023г. новоопределеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждане на нчд № 5547/2023г. по описа на СГС и е разпоредено делото да се докладва на зам.председателя на СГС, НО за определяне на нов съдия-докладчик.