Решение № 405 от 28.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Разлог, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101619 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „ГФ“, ЕИК*, *, с ИД М.К. и С.С., против Т.Н.З., ЕГН*, с адрес: *, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 ГПК, вр. с чл.558, ал.7, чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, чл.45 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 25`000.00 лв.

- част от изплатено от ГФ обезщетение общо на 100`000.00 лв. по щета №*/18.02.2019 г. за неимуществени вреди, претърпени от Р.И.М. вследствие смъртта на съпруга й В.И.М. при ПТП от 16.08.2017 г., ведно със законната лихва от 07.08.2025 г. до окончателното изплащане.

За вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №1483/2025 г. по описа на РС-Д., с/у която ответникът е подал възражение.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в *, в близост до автосервиз „Ю.“, ответникът управлявал челен товарач – фадрома марка „Ф.“, без рег. табели. При предприета маневра завой наляво двигателят на машината спрял поради техническа неизправност, вследствие на което преустановили работата си кормилното управление, хидравличната с-ма и спирачната с-ма. Машината продължила движението си по инерция, навлязла в насрещната пътна лента и с кофата си ударила движещия се там мотоциклет „M..“ с рег.№*, управляван от В.И.М.. В резултат от произшествието мотоциклетистът починал.

Ищецът се позовава на влязлата в сила Присъда №4973/18.11.2019 г. по НОХД №214/2019 г. на Бл.ОС, с която ответникът е признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на В.М. при управление на процесното МПС. Твърди, че към датата на произшествието за фадромата не е била сключена задължителна застраховка „ГО“.

Съпругата на починалия – Р.И.М., предявила претенция пред ГФ. По нея била образувана щета №*/18.02.2019 г., възобновена на 11.06.2021 г. С решение по Протокол №18/28.06.2021 г. УС на ГФ одобрил обезщетение за неимуществени вреди от 100`000.00 лв., което било преведено по банковата сметка на Р.М. на 30.06.2021 г.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че в документите по адм. преписка са посочени различни номера и дати на щети, поради което не можело да се установи дали плащането е направено по щетата, свързана с процесното произшествие и с 1 неговото поведение. Първоначално оспорва и действителното извършване на плащането, но след представяне на банковото извлечение в ОСЗ изрично заявява, че не поддържа това възражение. В съдебните прения поддържа единствено възражението си за неустановена идентичност на щетата.

От приложеното ч. гр. д. №1483/2025 г. по описа на РС-Д. се установява, че по заявление на ГФ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за процесната главница, законната лихва и разноските.

Ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, след което на заявителя са дадени указания по чл.415 ГПК. Настоящият иск е предявен в законоустановения срок, М/у същите страни и за вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Поради това искът е процесуално допустим.

След съвкупна преценка на представените писмени док-ства, съдът приема за установено следното:

На 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в *, ответникът Т.З. управлявал фадрома марка „Ф.“, без рег. табели.

При приближаване на входа на автосервиз „Ю.“ ответникът предприел маневра завой наляво. В този момент двигателят на машината спрял поради техническа неизправност, вследствие на което преустановили действието си кормилната, спирачната и хидравличната с-ма. Фадромата продължила движението си по инерция и навлязла в насрещната пътна лента, където настъпил удар с управлявания от В.И.М. мотоциклет „M..“.

В резултат от произшествието В.М. получил несъвместими с живота травматични увреждания и починал.

С влязлата в сила Присъда №4973/18.11.2019 г. по НОХД №214/2019 г. на Бл.ОС ответникът е признат за виновен за това, че при управление на процесната машина, вследствие нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на В.М..

Към датата на произшествието за управляваната от ответника фадрома не е била сключена действаща задължителна застраховка „ГО“. Това обстоятелство се установява от документите по щетата и от данните на ИЦ на ГФ, като по делото не е представен застрахователен договор или друг документ, който да установява обратното.

От удостоверението за н-ци и акта за смърт се установява, че Р.И.М. е преживяла съпруга на починалия В.М..

По нейна претенция пред ГФ е образувана административна преписка – щета №*/18.02.2019 г. Преписката е възобновена на 11.06.2021 г. след представяне на допълнителните документи, необходими за произнасяне.

С решение, обективирано в Протокол №18/28.06.2021 г., УС на ГФ е одобрил обезщетение за неимуществени вреди от 100`000.00 лв. в полза на Р.М..

От платежното нареждане от 30.06.2021 г. и представеното банково извлечение се установява, че сумата е преведена от сметката на ГФ по банковата сметка на Р.М., като основание за превода е посочено обезщетение по щета №*/2019 г.

Извършването на плащането не се оспорва от ответника, чийто процесуален представител след представяне на банковото извлечение изрично заявява, че не поддържа първоначалното си възражение в тази насока.

По делото няма данни ответникът да е възстановил изцяло или частично на ГФ изплатената сума.

От правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, ГФ изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р.Б. и е причинено от МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „ГО“.

Съгласно чл.558, ал.7 КЗ, след изплащане на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за неговото определяне и 2 изплащане.

Правото на Фонда възниква по силата на закона от момента на извършване на плащането. То е производно от правата на увреденото лице с/у отговорния за вредите делинквент, поради което Фондът може да претендира само това, което увреденото лице е имало право да получи, и до размера на действително платеното.

Това разбиране е изрично застъпено в Определение №60452/06.12.2021 г. по ч. т. д.

№2086/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че след плащането по чл.557 КЗ, ГФ встъпва в правата на увреденото лице с/у делинквента до размера на обезщетението и разходите по неговото определяне и изплащане.

За основателността на претенцията ищецът следва да установи: настъпило противоправно увреждане, виновно поведение на ответника, причинна връзка М/у поведението и вредите, липса на задължителна застраховка, право на обезщетение на лицето, получило плащането, действително плащане от Фонда и размер на подлежащите на обезщетяване вреди.

Посочените предпоставки са доказани.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно гражданският съд е обвързан от установеното с Присъда №4973/18.11.2019 г. по НОХД №214/2019 г. на Бл.ОС, че ответникът е осъществил деянието, че поведението му е било противоправно и че по непредпазливост е причинил смъртта на В.М.. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство.

Същото приложение на чл.300 ГПК, при искове, свързани с плащане на ГФ, е възприето в Решение №184/04.03.2014 г. по т. д. №275/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Обстоятелството, че машината е била без рег. табели, не изключва задължението за наличие на застраховка, когато тя фактически се използва и се движи по път, отворен за обществено ползване. В Решение №184/04.03.2014 г. ВКС приема, че дори МПС, което административно е спряно от движение, трябва да има застраховка „ГО“, когато въпреки това се движи по обществен път. Процесната фадрома е била използвана като самоходна машина по обществен път и именно при това използване е причинила произшествието. Поради това липсата на рег. табели не освобождава отговорното лице от последиците на липсата на задължителна застраховка.

От платежното нареждане и банковото извлечение се установява, че на 30.06.2021 г. от сметката на ГФ е преведена сумата от 100`000.00 лв. по сметката на Р.И.М..

След представяне на банковото извлечение ответникът изрично е оттеглил оспорването си относно действителното извършване на плащането. Следователно този факт не е спорен М/у страните по смисъла на чл.153 ГПК, а независимо от това е подкрепен и от представените банкови документи.

Поради това възражението, че плащането не било доказано ч/з заверяване на сметката на получателя, е неоснователно.

Неоснователно е и основното възражение на ответника, че поради посочването на различни номера и дати в някои от документите не можело да се установи по коя щета е извършено плащането.

От съвкупното съдържание на док-ствата се установява непрекъсната и еднозначна връзка М/у произшествието от 16.08.2017 г., смъртта на В.И.М., претенцията на съпругата му Р.М., щета №*/18.02.2019 г., решението по Протокол №18/28.06.2021 г., платежното нареждане от 30.06.2021 г., както и банковия превод на сумата от 100`000.00 лв. Както решението на УС, така и платежното нареждане и банковото извлечение индивидуализират плащането ч/з щета с основен №* и ч/з името на получателя Р.И.М..

Посочените в доклада други номера – * и * – се отнасят до отделни претенции на други н-ци на починалия вр. със същото ПТП. Те не променят предмета и идентичността на процесната щета.

Различията в изписването на годината или датата към №* в отделни вторични документи 3 имат хар-р на технически неточности. Те не създават основателно съмнение относно това кое е увреденото лице, кой е починалият, кое е произшествието, кой е получателят на плащането и на какво основание е преведена сумата.

Док-ствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, а не ч/з изолиране на отделна техническа неточност от цялостното съдържание на адм. преписка.

Р.М. е преживяла съпруга на починалия и принадлежи към най-близкия семеен кръг на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък.

Съгласно Тълк. решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съпругът, децата и родителите са сред лицата, за които поради естеството на житейската връзка е логично да се предполага, че търпят преки, непосредствени и значителни морални болки и страдания от смъртта на близкия, като съдът следва да прецени действително настъпилите вреди и техния справедлив паричен еквивалент.

Решението на УС на ГФ относно размера на обезщетението не обвързва ответника и гражданския съд. При регресната претенция съдът следва самостоятелно да прецени дали платената сума съответства на действително подлежащите на обезщетяване вреди.

Предмет на настоящото дело обаче не е цялото платено обезщетение от 100`000.00 лв., а само част от него от 25`000.00 лв. Поради това съдът следва да установи дали вредите на Р.М. възлизат най-малко на предявения частичен размер, без да е необходимо да разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса за основателността на плащането над него.

В.М. е починал внезапно при ПТП на 58-год. възраст. Р.М. е негова съпруга и загубата е засегнала една от най-близките и значими житейски връзки. Няма твърдения или док-ства съпрузите да са били във фактическа раздяла, да са били отчуждени или бракът им да е съществувал единствено формално.

При тези обстоятелства и съобразно обичайния интензитет и продължителност на страданията от внезапната загуба на съпруг, съдът приема, че неимуществените вреди възлизат най-малко на претендираните 25`000.00 лв. Определеният частичен размер не надхвърля справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, и не води до неоснователно обогатяване.