Определение № 14419 от 26.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14419 гр. София, 26.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110100115 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на *********, ЕГН: ********** срещу ********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода 30.04.2015 г. – 23.12.2024 г., поради незаконното му задържане за извършено престъпление, във връзка с което престъпление било образувано НОХД № ******** Излагат се съображения за съществено нарушение на правото на Европейския съюз – нарушение на правото на свобода и сигурност и липса на справедлив съдебен процес и право на защита.

В исковата молба е направено искане по чл. 83 ГПК ищецът бъде освободен от държавна такса за предявения иск, както и да му бъде предоставена правна помощ, с твърдения, че е безработен, в затвора от 24.11.2013 г. и живее под линия на бедността.

С допълнителна молба ищецът е приложил декларация за семейно и имуществено състояние, с която декларира, че не получава никакъв месечен доход, има сключен граждански брак, но съпругата му не получава доход, той и съпругата му издържат едно дете и не притежава движимо или недвижимо имущество, освен МПС ********* Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка на основателността на направеното искане, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства. От представената по делото декларация за семейно и имуществено състояние е видно, че ищецът не получава доходи, доколкото същият е в затвора, не притежава недвижимо имущество, от наема на което да получава допълнителни доходи, което се отнася и за съпругата му. В този смисъл и като съобрази данните, посочени в приложената декларация съдът намира, че заплащането на държавна за разглеждане на делото би съставлявала затруднение за ищеца, поради което искането му за освобождаване от заплащането на държавната такса се явява основателно.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство следва да бъде прекратено. От служебно извършена справка в ЕИСС и служебно изисканите документи се установява, че в Софийски районен съд е налице по-рано образувано дело между същите страни, на същото основание и за същото 1 искане, а именно - гр.д. № **********. Това дело е образувано въз основа на идентична искова молба, като единствената разлика е в периода, през който ищецът твърди да е търпял неимуществени вреди, като периодът по настоящото дело се припокрива изцяло с част от периода по гр.д. № ********** с изключение на три дни.

Към настоящия момент това дело продължава да е висящо. Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и посоченото по-горе производство е установен по несъмнен начин. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на претенцията – незаконно задържане на ищеца ********* за извършено престъпление, във връзка с което било образувано НОХД № ********и окончателно решено по КНОХД № ****** Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума от 24 999 лева по всяко дело. По отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение, настоящият състав приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег.

Същевременно съдът съобрази, че периодът, заявен в настоящото производство изцяло попада в и се припокрива с част от заявения по гр.д. № ********** период на вредите.

Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца са различните дело, които са образувани въз основа на молби на ищеца за изменение на мярката за неотклонение, следователно с едно и също искане или посочването на различен период, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. - това да зависи от неговите собствени действия. В случая увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също, а въпросът колко пъти е бил сезиран съда с това искане (за изменение/отмяна на МНО), е относим към размера на дължимото обезщетение, но не и към правопораждащите го факти. В посочения смисъл са: Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО.

По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между настоящото и по-рано образуваното в СРС производство, а именно - това по гр.д. № **********, с оглед на което производството по гр. д. № 115/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в, следва да бъде прекратено.

Същевременно и доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът ********* се з******** в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № ******, постановено по КНОХД № ***** с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № **** в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № ******* и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в *********, като извършител, в съучастие с ******** и ******** – извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на ********** и огнестрелно оръжие, марка ******* с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на ********, от владението на *******, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите 2 вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.

Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1157 бр. (след служебна справка в ЕИСС – 1077 бр. към 23.01.2025г.; 80 бр. по АСУД) дела само пред Софийския районен съд със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), по повече от 99% от делата са с един и същи предмет - иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. Само за периода от 01.01.2025г. до 27.01.2025г., ищецът е образувал пред СРС следните дела, с които е предявил претенции за обезщетение за неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на постановената срещу него присъда:

Ввх.

№ на искова молба

Гр. д. № .../… г.

Съдебен състав

Ответник

Преписка или д съответната институци

39

108/2025

32

ПРБ

149/2017 на АСНС

40

109/2025

166

ПРБ

155/2017 на АСНС

41

110/2025

41

ПРБ

187/2017 на АСНС

18

111/2025

31

ПРБ

НЧД 1886/2014 на АСНС

42

112/2025

88

ПРБ

НЧД 413/2015 на СНС

19

113/2025

82

ПРБ

ВНЧД 170/2014 на АСНС

20

114/2025

26

ПРБ

НЧД 1138/2014

43

115/2025

157

ПРБ

ВНЧД 94/2015 на АСНС