Присъда № 13 от 06.02.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 13 от 06.02.2026 г. по НОХД № 865/2023 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнати са обвинения срещу Т. Б. А. от ****, както следва: за престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 10.07.2022 г. до 28.11.2022 г. в ****; за престъпление по чл.131, ал.1, т.3 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 28.11.2022 г. в ****.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Твърди, че извършването на престъпленията било доказано от проведените разпити на свидетели, назначените експертизи и другите приобщени по делото материали. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като за същото му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца с отлагане на изпълнението на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и за престъпление по чл.131, ал.1, т.3 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия да се определи едно общо и най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, с 3-годишен изпитателен срок. На подсъдимия следвало да се възложат и направените разноски по делото.

Частните обвинители Б. А. И. и Б. С. И. Б. се представляват от повереника адв.М. Б., който намира за безспорно доказани обвиненията срещу подсъдимия. Моли съдът да го признае за виновен и да му наложи наказания за извършените престъпления. Претендира и за присъждане на направените от частните обвинители разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия - адв.И. Б., сочи, че настоящото дело представлявало една семейна трагедия между баща, син и първи братовчеди.

До делото се стигнало, защото роднините не си решили имотните спорове по линия на гражданския процес, а ангажирали държавното обвинение. От всички седемнадесет свидетели по делото, само четирима говорели в конкретика и това били роднините и главни действащи лица в цялата ситуация. Останалите свидетели нито чули, нито видели или разбрали какво се случва. Свидетелката Б. С. И. Б. се снабдила със заповед за незабавна защита, впоследствие превърнала се в заповед за защита, след което злоупотребявала с права и непрекъснато ангажирала тел.112. Подсъдимият си спазил разС.ието и не доближил така наречените пострадали на посочените от прокуратурата дати, а тези пострадали го нападали физически. В делото липсвали доказателства и свидетелски показания, които да подкрепят обвинителната теза, че на процесната дата Т. А. е нарушил заповед за защита по отношение на неговия баща, чичо и първа братовчедка. Единствените доказателства били твърденията на самите пострадали, а същите трябвало да бъдат внимателно 1 преценени през призмата на целенасочеността този човек да бъде наказан с всички възможни средства. Липсвали и доказателства по отношение на последното обвинение, че на 28.11.2022 г. подсъдимият е причинил на баща си Б. средна телесна повреда. Боят станал около 14.00 часа, а бащата отишъл в „Бърза помощ“ някъде около полунощ, а дотогава той на никого и за нищо не се оплакал. От видеоматериала ставало ясно, че няма как Т. А. да причини тази средна телесна повреда, при положение, че той се отбранявал, защото е нападнат от четири лица. Ако подсъдимият причинил на баща си средна телесна повреда, то това не била средна телесна повреда, причинена с умисъл, а станало неволно, отбранявайки се, поради което ако съдът счете, че той е виновен, следвало да преквалифицира деянието по чл.133 от НК. Защитата пледира за прилагане на института на неизбежна отбрана. Твърди, че обвинението било бланково и недоказано. Единственото ясно било, че имало издадени съдебни заповеди, но не и дали подсъдимият ги е нарушил, предвид отношението на роднините към самия него. Моли съдът да приеме, че вината на Т. А. не е доказана и обвиненията не са доказани, поради което да го оправдае. В случай, че съдът реши той да е виновен, то моли да се счете, че второто деяние по чл.131, ал.1, т.3 от НК е извършено при условията на неизбежна отбрана и той да не носи отговорност, респ. да бъде преквалифицирано деянието по чл.133 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият Т. Б. А. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатите обвинения, но дава обяснения за случилото се през инкриминирания период. В дадената му последна дума моли за оправдателна присъда.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. Б. А. е роден на ****, живущ в ****, с българско и турско гражданство, женен, със средно образование, работи, неосъждан към датата на деянието /реабилитиран е по право/, с ЕГН **********. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Т. Б. А. е син на св.Б. А. И., който живеел в ****, ул.****. Св.Б. И. имал брат - св.М. Б. И., който със своята съпруга Н. И. живеел в ****. Св.Б. И. имал и друг брат - С. И., който преди години починал.

Съпругата на С. И. - св.Ш. О. И. живеела в ****. Свидетелите Б. С. И. Б. и А.

С. И. са съответно дъщеря и син на С. и Ш. И..

В **** на ул.**** се намирал недвижим имот - къща с двор, която била съсобственост на Б. А. И., М. А. И., Ш. О. И., Б. И. Б. и А. С. И..

Подсъдимият Т. А. живеел в ****, но в периода от 2019 г. до 2021 г. със съпругата му периодично посещавали Република България, като отсядали в къщата в **** на ул.****. Макар да не бил собственик на имота, подсъдимият имал и адресна регистрация на същия този адрес.

През лятото на 2021 г. Т. А. се установил трайно да живее в къщата в 2

****, ул.****, въпреки че съсобствениците на имота не били съгласни с това.

През 2022 г. отношенията между подсъдимия, баща му Б. И., чичо му М. И., както и братовчедите му Б. Б. и А. И., се влошили, тъй като той изразявал претенции за собствеността на къщата, в която живеел. Т. А. започнал да се държи агресивно с роднините си, отправял закани с престъпления, включително започнал да упражнява спрямо тях и домашно насилие. Поради това, по молба на св.Б. Б., на 26.05.2022 г. била издадена Заповед № **** на кмета на Община Кърджали, съгласно която адресната регистрация на подсъдимия в ****, ул.****, била заличена.

На неустановена дата през месец юни 2022 г. св.Б. Б. и нейният чичо св.М. И. се намирали в къщата в ****, ул.****. Тогава подсъдимият Т. А. пристигнал в двора на къщата и започнал да се държи агресивно спрямо тях.

Затова свидетелите Б. Б. и М. И. подали молба до Районен съд-Кърджали по реда на ЗЗДН и в съда било образувано гр.д.№ ****. По делото била издадена Заповед за незабавна защита ****, която задължавала подсъдимия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. И. и Б. С. И. Б., както и му забранявала да приближава М. А. И. и Б. С. И. Б., а също и жилището/къща, което обитавали в ****, ул.****, на разС.ие по-малко от 50 метра. В тази заповед за незабавна защита св.Б. Б. била вписана с фамилия Б., тъй като към онзи момент такава била нейната фамилия. Издадената от PCКърджали Заповед за незабавна защита **** била изпратена на органите на РУ-Кърджали, за да запознаят с нея Т. А.. По този повод на 27.06.2022 г. св.Ю.

В. - мл. полицейски инспектор в РУ-Кърджали, подробно запознал подсъдимия със съдържанието на заповедта, след което му съставил и протокол за предупреждение да спазва същата заповед.

Впоследствие по гр.д.№ **** по описа на Районен съд-Кърджали била издадена Заповед за защита ****, която задължавала Т. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. И. и Б. С. И. Б., както и го отстранила от съвместно обитаваното с М. А. И. и Б. С. И. Б. жилище в ****, ул.****, за срок от 18 месеца, забранявала му да приближава М. А. И. и Б. С.

И. Б., както и жилището/къща, което обитавали в ****, ул.****, на разС.ие помалко от 50 метра. Тази заповед била връчена на подсъдимия на 11.08.2022 г. след края на проведеното съдебно заседание, ведно с постановеното решение по гражданското дело.

На 23.06.2022 г. подсъдимият Т. А. отишъл до къщата на баща си Б.

А. И. в ****, ул.****. Той започнал да рита вратата, като в това време св.Б. И. отивал да му отключи. Преди да успее да отключи входната врата на къщата, подсъдимият прескочил вратата, скочил върху баща си, съборил го и той паднал на земята. Докато бил на земята, Т. А. започнал да му нанася удари, въпреки, че знаел, че баща му страда от сърдечно заболяване и имал прекаран инфаркт.

След този случай св.Б. И. подал молба до PC-Кърджали, където било образувано гр.д.№ ****, по което била издадена Заповед за защита **** 3

Заповедта задължавала Т. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. А. И., забранявала му и да доближава Б. А. И. на разС.ие по-малко от 100 метра, както и жилището му в ****, ул.****, на разС.ие помалко от 100 метра. Издадената от PC-Кърджали Заповед за защита **** била изпратена на РУ-Кърджали за запознаване на подсъдимия. По този повод на 24.08.2022 г. св.Б. Д. - полицейски инспектор в РУ-Кърджали, подробно запознал Т. А. със съдържанието на заповедта, след което му съставил и протокол за предупреждение да спазва тази заповед.

На 10.07.2022 г. св.М. И. се намирал в **** и отишъл с автомобила си марка „****“ с турски рег.№**** до дома на св.Б. А., за да вземе св.Ш. И. и дъщерята на св.Б. Б.. След това тримата се отправили към къщата, находяща се в ****, ул.****. Св.М. И. управлявал лекия автомобил и когато достигнал кръстовището на ул.„****“, ул.„Богдан“ и ул.„Св.Климент Охридски“, криволичейки го изпреварил подсъдимият, управлявайки лек автомобил марка „****“ с peг.№ ****. Т. А. след като изпреварил св.М. И., спрял рязко пред него, предприел рискова маневра на заден ход и със задната част на автомобила си ударил автомобила на св.М. И., който в този момент бил спрял.

И подсъдимият и св.М. И. подали сигнал на ЕЕН 112. Св.М. И. се обадил и на св.Б. Б., която в този момент се намирала в къщата в **** на ул.****, заедно със св.Н. И., нейният син Д. А. и децата на последния. Б. Б. веднага пристигнала на мястото на произшествието с лек автомобил, управляван от Д.

А., а св.Н. И. и децата на Д. А. останали в къщата.

На мястото на произшествието били изпратени свидетелите Е. Н. и С. С. - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВРКърджали. След като пристигнали и установили самоличността на водачите на автомобилите, полицейските служители ги поканили в сградата на РУКърджали за изясняване на случая. Първо потеглил подсъдимият Т. А. с колата си. Няколко минути по-късно с патрулния автомобил потеглили свидетелите Е. Н. и С. С.. След тях тръгнали съответно св.М. И. с управлявания от него автомобил, както и св.Б. Б. и Д. А. с управлявания от последния лек автомобил.

Пътувайки към сградата на РУ-Кърджали на 10.07.2022 г. в ****, подсъдимият спрял управлявания от него автомобил на пътното платно на ул.

„****“ пред ****. Той слязъл от колата и влязъл в двора на къщата в ****, ул.****, където в този момент се намирала св.Н. И. и започнал да се кара с нея. Т. А. сторил това, въпреки, че имало издадена Заповед за незабавна защита ****, която го задължавала да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. И. и Б. С. И. Б., както и му забранявала да приближава М. А. И. и Б. С. И. Б., както и жилището/къща, което обитавали в ****, ул.****, на разС.ие по-малко от 50 метра. Подсъдимият бил запознат на 27.06.2022 г. със заповедта, но въпреки това я нарушил, като влязъл в двора на къщата на горепосочения адрес.

Малко след това по ул.„****“ в **** със служебния автомобил 4 преминали свидетелите Е. Н. и С. С.. Те забелязали, че автомобилът марка „****“, управляван по-рано от подсъдимия, се намира на пътното платно на ул.„****“ пред ****, но А. не бил в автомобила. Полицейски служители продължили със служебния автомобил към сградата на РУ-Кърджали.

По същото време св.М. И. заедно със св.Ш. И. се движели с колата след служебния автомобил на полицейските служители по ул.„****“ в ****.