Решение № 3581 от 05.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. София, 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110202603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу НП № 811274-F803695/30.01.2025 г., издадено от директора на офис „Център“ към ТД на НАП – София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 125, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на имуществената санкция с твърдение за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (като се излагат твърдения за проблем със съответния електронен подпис). Административнонаказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, подчертавайки, че санкцията е наложена в минимален размер и че административното нарушение е формално (за осъществяване на състава му не се изисква настъпването на вреда), а отговорността безвиновна и сочейки, че данъчно задълженото лице не е представило доказателства за наличие на проблем с електронния си подпис.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), т. е. приобщените такива към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно въз основа на нарочно съдебно определение за приемане и прилагане като доказателство, се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от значение за решаване на делото, не буди логически обосновано съмнение досежно автентичност и достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за източника на съответната информация досежно всеки един от конкретните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид (със съответната писмена и подписана заповед на изпълнителния директор на НАП) и това, че срещу дружеството-жалбоподател липсват влезли в сила преди процесната дата НП, 1 издадени от органи на НАП - още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда фактическа обстановка /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/ липсва в релевантната нормативна уредба).

Законът е приложен правилно от наказващия орган. Закъснението по подаване на справката-декларация с два месеца, дори при липса на предходни влезли в сила НП срещу същия въззивник, издадени от органи на НАП, не обуславя извод за хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отговорността е безвиновна и евентуалното наличие на проблем с електронния подпис, твърдяно в жалбата, е ирелевантно. Настъпването на конкретни вреди не е включено в съответния състав на административно нарушение (застрашаването на съответните обществени отношения е напълно достатъчно – арг. от чл.

10 вр. чл. 9 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН). Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл.

63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото и с оглед съответното направено искане на основание чл. 63д, ал.

4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер, съответстващ на минималния (имайки предвид ниската степен на правна и фактическа сложност на делото, а и размерът на наложената санкция) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й, действала към момента на реалното осъществяване на съответното процесуално представителство).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 811274-F803695/30.01.2025 г., издадено от директора на офис „Център“ към ТД на НАП – София.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2