Определение № 2342 от 08.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2342 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501908 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, чрез юрк. Г. С. С-К. против Определение № 6944/04.06.2026 г., постановено по гр.д. № 12012/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. състав, с което са били възложени съдебни разноски в прекомерен размер в тежест на ищеца. Молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК е оставена била оставена без уважение, като е било потвърдено Решение № 722 от 18.02.2026 г., постановено по гр. дело № 12012 / 2025г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XXIV състав, в частта с разноските. Счита се обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като се иска изменение на постановения съдебен акт в частта с разноските, като се намалят същите и се присъдят такива в справедлив размер съобразно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.

Постъпил е отговор от Д. Н. Ц., ЕГН: ********** чрез адв. С. Ж. П. от АК Пловдив, с който се оспорва изцяло подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД частна жалба като неоснователна. Сочи се, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и съответства на критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като адвокатското възнаграждение от 800 лв. не е прекомерно. Оспорва се преценката на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК , която свежда почти изцяло до съотношението между присъденото адвокатско възнаграждение и цената на иска от 87,34 лв и която цена на иска се явява само един от относимите показатели. Възразява се, че законът не установява правило, че адвокатското възнаграждение трябва да представлява определен процент от материалния интерес, тъй като в противен случай при искове с нисък материален интерес би се стигнало до фактическа невъзможност за заплащане на необходимата професионална правна защита, независимо от обема на извършената работа и сложността на поставените правни въпроси.

1

Извършва се позоваване на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът трябва да извърши конкретна и мотивирана съпоставка между размера на възнаграждението и действителната фактическа и правна сложност на делото, доказателствените факти, приложимото право и усилията на процесуалния представител, като не е достатъчно механично сравнение с цената на иска.

ПОС, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение е обосновано, че въпреки невисоката цена на иска, делото се отличава с правна сложност, тъй като е преценяван институтът на прихващане на изпълнението, следвало да се обсъжда тълкувателна практика на ВКС, както и да се вземе предвид съотношението между заповедта за изпълнение, влязла в сила в едната си част и последвалите я съдебни актове. Посочено е, че адвокатът на ответника се е явил в съдебното заседание и е взел отношение и при второто гледане на делото. Претендирани са минимални размери на хонорара пред въззивната инстанция и за настоящото производство, които са били реално платени от ответника. Поради това е обоснован изводът, че няма предпоставки за намаляване на определения хонорар.Този извод е направен при отчитане на обстоятелствата и процесуалните действия на страната и съда, тъй като след като е било образувано, постановеното решението по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС е било частично обезсилено с Решение по в.гр.д № 1079 от 2025г. на ПОС, по което съдът е отхвърлил поради плащане предявения от дружеството против Д. Н. Ц. за сумата от 4000 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва и признал за установено, че ответникът дължи на дружеството законна лихва върху тази сума. Решението е било обезсилено само в частта, с която е отхвърлен поради плащане искът по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД за горницата над 3 912, 66 лева до пълния претендиран размер от 4 000 лева, съответно 87, 34 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата. По задължителните указания съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 87,34 лв., претендирана като чиста стойност по недействителен договор за кредит. А с постановеното по настоящото гр.д. № 12012/2025г. на ПРС е бил отхвърлен иска, предявен от дружеството срещу Д. Н. Ц., като е присъден в полза на ответника адвокатски хонорар в размер на 800 лв. , съответно по 400 лв. за производството пред районния съд и и 400 лв. за предходното въззивно производство.

Въззивният съд намира, че съобразно броя и вида на предявените искове и независимо от останалия размер на материалния интерес на всеки от тях след обезсилващото решение, който общ материален интерес се преценява към момента на подаване на исковата молба, при определяне на претендираното възнаграждение районният съд е обосновал определянето на размера му като непрекомерен на проц.представител на ищеца в съответствие с разясненията на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, с оглед даденото тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС при съпоставка на предвидените в тази Наредбата №1/2004г. на ВАдвС минимални размери на тези възнаграждения и реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съобразено е също така , че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от 2 минималния, което се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС. В случая от значение се явява и обстоятелството, че делото е разглеждано от първоинстанционния и въззивния съд двукратно, което е обусловило допълнителната необходимост от извършване на процесуални действия от проц.представител на ищеца, което повлиява преценката дали е налице основание за намаляването му по възраженията на жалбоподателя , основани предимно на остатъчния материален интерес по делото към момента на повторното разглеждане на предявените искове.

Следва да се отбележи също така в контекста на произнасянето на СЕС, че ВКС константно се придържа към становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на това въззивният съд намира, че определеният общ размер на адв.възнаграждение за проц.представителство на проц.представител на страната е съответно на установените критерии в съдебната практика на СЕС и за проц. представител на ищеца по делото, вкл. отчитайки конкретиката на настоящия случай, свързан с положените проц.усилия на адвоката по настоящото дело, правилно в съответствие с извършеното по делото, а именно независимо от не високата фактическа и правна сложност на делото независимо от невисокия остатъчен материален интерес по делото при повторното разглеждане на делото.

С оглед на това частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6944/04.06.2026 г., постановено по гр.д. № 12012/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. състав

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4